ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


САЩ –- Последният модул е монтиран на АЕЦ «Vogtle-3» с AP-1000

28.05.2020

Последният модул, CB-20, беше инсталиран на Vogtle-3. Това е резервоар на купола на ядрения остров (контейнмънта), който по време на работа на блока ще съхранява вода (2,8 милиона литра) за пасивните системи за безопасност.

 

 

 

Казано накратко, при авария тази вода може да се слее под въздействието на гравитацията в контейнмънта за охлаждане на корпуса на реактора и приреакторния басейн за отлежаване на касетите.

Модулът е висок 35 фута (10,6 метра) и тежи над 720 000 паунда (326 тона).

Подробности на: https://world-nuclear-news.org/Articles/Final-module-installed-at-Vogtle-3

Tags: ,

3 Responses to САЩ –- Последният модул е монтиран на АЕЦ «Vogtle-3» с AP-1000

  1. Борис Кузманов on 29.05.2020 at 3:09

    Здравейте,

    Надявам се, че Вие и Вашите близки и приятели, както и всички Ваши читатели, са наред, отчитайки обстоятелствата с настоящата пандемична обстановка.

    Бих искал да внеса накратко няколко разяснения каква е функцията и какво представлява модулът CB20 (или известен още с наименованието Passive Containment Cooling Water Storage Tank – PCCWST), тъй като информацията в статията Ви, имайки предвид начина по който е предоставена от първоизточника (World Nuclear News), е частично неверна.

    Модулът CB20 се поставя върху защитната сграда (от англ. Shield Building – SB) на реакторното здание, която от своя страна играе ролята на външен контейнмънт и е изградена от напрегнат стоманобетон, облицован със стоманени плоскости, който цели да предостави едновременно физическа защита (от външни намеси, като самолетна катастрофа и т.н.) и радиационна/биологична защита (на населението и околната среда). Самият модул представляващ съд за съхранение на охлаждаща среда (в случая вода с определени химични показатели), която при необходимост (т.е. при възникване на аварийни ситуации от тип LOCA (Loss-of-Coolant Accident), характеризиращи се със загуба на топлоносител от първи контур) се излива посредством дюзи за впръскване върху външната повърхност на стените на вътрешния контейнмънт (от англ. Containment Vessel – CV), които са изградени от стомана със специално покритие от сплав, гарантираща образуването на непрекъснат воден филм. По този начин се осигурява охлаждането на вътрешния контейнмънт, в който е поместено реакторното оборудване с прилежащите към него системи за безопасност, което впоследствие води до понижаване на налягането в атмосферата на CV. Накратко казано, водата от PCCWST не се излива в никакъв случай в първи контур (т.е. в реакторната система), а служи за понижаване на налягането в атмосферата на CV по индиректен начин чрез последователно осъществяване на кодуктивен топлообмен (топлопроводност/кондукция) между стените на CV и конвективен топлообмен (конвекция) от външната страна на CV с помощта на впръскваната от PCCWST водна струя и обтичащиата и и циркулираща по естествен/пасивен начин въздушна струя, засмукана от околната среда през въздуховодите, разположени в горната част на SB. В резултат на това се отвежда топлината от паровъздушната смес, генерираната в атмосферата на CV при авариийни ситуации от тип LOCA, което води до нейното последващо кондензиране, осигуряващо съответно и понижаване на налягането в CV.

    Като допълнителна (второстепенна) функция, PCCWST може да бъде използван и за снабдяване с топлоносител на басейна за отлежаване на отработено ядрено гориво (т.е. БОК или от англ. Spent Fuel Pool – SFP) при аварийни ситуации с пълно обезточване на системите (т.е. от тип Station Blackout – SBO). Тук бих искал да направя уточнението, че при проект AP1000 (поколение III+), както и при всички останали ядрени енергоблокове от първо (I) и второ (II) поколение, експлоатиращи технология PWR от западен тип, БОК (за разлика от ВВЕР технологията) е разположен в отделна сграда (известна от англ. като Annex Building), която е свързана с хермозоната на реакторната сграда посредством транспортен коридор и в която (освен БОК) също се съхраняват и контейнерите със свежо гориво. Иновативното решение и нововъведение при проекта AP1000 PWR (което в същото време не е налице за нито един друг проект от по-старо поколение с технология от тип PWR) е, че БОК е проектиран по такъв начин, при който при възникване на аварийни ситуации да се допуска повърхностно кипене (но не обемно) на водата в БОК, с което да се стимулира отвеждането на остатъчното топлоотделяне от касетите с отработено ядрено гориво (ОЯГ), при едновременно гарантиране на наличието на определен воден слой между горната част на касети и повърхността на водата в басейна, както и на осигуряване на подкритичност на самия басейн (т.е. на стойност на ефективния коефициент на размножение на неутрони (Keff), която да е по-ниска от или равна на 0.95).

    При горепосочените сценарии, PCCWST може да осигурява воден агент в непрекъснат режим на работа в продължение на 72 часа (3 денонощия) без нуждата от каквато и да е било оперативна намеса. След този период, PCCWST може да бъде дозапълнен посредством мобилен помпен агрегат, свързан или към наличните на площадката резервоари с деминерализирана вода (т.е. с чист кондензат), или към някой от резервоарите на системите за противопожарна защита. Като алтернатива воден източник в случая може да бъде използван и наличен в близост до площадката естествен воден басейн (например река или езеро), като при използването на такъв, естествено, няма специфични изисквания за химичните показатели (т.е. за нивото на чистота) на топлоносителя (какъвто може да бъде един вероятен авариен сценарий от тип SBO, сходен с този във Фукушима), а се цели единствено осигуряване на охлаждаша среда. В тази връзка, такъв тип мобилни помпени агрегати, освен да снабдяват с топлоносител PCCWST, чрез което да се гарантира понижаване на налягането в контейнмънта при аварии от тип LOCA и захранване на БОК с вода при авариии от тип SBO, могат да бъдат използвани и като заместител на помпените агрегати за аварийно подаване на захранваща вода към парогенераторите (при различни аварийни сценарии, протичащи с техния отказ), чрез което да бъде осигурено отвеждането на остатъчното топлоотделяне от активната зона на рекатора през парогенераторите. Обикновено този тип мобилни помпени агрегати се изпълняват като модулни конструкции, задвижвани от дизелов двигател, които могат да бъдат доставени на площадката на ЯЕЦ в рамките на няколко часа или посредством вертолет (в случай че площадката е залята), или чрез някакъв тип тежкотоварни пътни превозни средства.

    Надявам се, че коментарите от моя страна са били от полза и достатъчно ясни за Вас и Вашите читатели.

    Бъдете здрави!

    С уважение,
    Борис Кузманов

    • Красимир Христов on 29.05.2020 at 14:50

      Много Ви благодаря,
      Отдавна на моя сайт не се е появявал толкова експертен коментар!
      Технологията AP-1000 е относително малко-позната на ядрената общност в България. Въпреки, че преди години изграждането на такъв енергоблок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ беше съвсем „аха“!
      Участвах в обсъждането на ОВОС за нова ядрена мощност в Козлодуй, когато всички докладчици недвусмислено сочеха AP-1000 като най-добрия вариант. Но на царския принцип „Вервайте ми“. Същевременно във въздуха на залата под сурдинка се питаше „Къде е ръководството на енергетиката и на централата“? Нещо повече, още същата вечер по телевизията народът разбра лично за сключения договор с Westinghouse за новата мощност. Добре, все пак, че той не беше обвързващ за държавата. После знаете какво стана…
      Бихте ли споделили няколко изречения за себе си?
      С удоволствие ще публикувам още ваши мнения, даже и като отделни статии.
      С уважение и най-добри пожеления: Красимир Христов.

      • Красимир Христов on 29.05.2020 at 16:18

        Намерих страницата Ви във фейсбук.
        Имам желание да публикувам коментара Ви като отделна статия.
        Но бих искал, ако е възможно, да ми изпратите някакви илюстрации на: atominfo.bg@mail.bg

Тема на седмицата

ЕС – Ядрената енергетика се изплъзва от Европа

Атомът тръгва от Запад на Изток, и това съществено променя ядрения отрасъл. Към такъв извод са склонни много от участниците в европейския ядрен форум,...

Още »

Приносът на ядрения отрасъл в икономиката на ЕС

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

БЪЛГАРСКАТА АТОМНА ЕНЕРГЕТИКА – НАЦИОНАЛНА, РЕГИОНАЛНА И СВЕТОВНА ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ-2020 няма да се проведе заради епидемията от COVID-19

Последни коментари