Ангел Семерджиев – председател на ДКЕВР; Делян Добрев – министър на икономиката, енергетиката и туризма; Велизар Киряков – председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия; Михаил Андонов – изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг, в интервю за предаването „Неделя 150″ на БНР.
Водещ: „Токов удар 13%”, „Шок с цените на тока” – това бяха само част от заглавията, с които беше съобщено решението цената на тока да бъде повишена с 13%. Разбира се знаете, че от днес се увеличават и други цени, които са ключови показатели в семейния бюджет на всеки от нас. Председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев е в студиото. Здравейте.
Ангел Семерджиев: Здравейте, добро утро или добър ден – който както предпочита – на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Най-шаблонното нещо, което можем да кажем, е, че многопластово се коментира това ваше решение. Включително, чухте преди малко – и депутатът Янаки Стоилов добави чрез това ваше решение още аргументи към каузата „Белене”.
Ангел Семерджиев: В интерес на истината, не го чух много добре, но по принцип въвеждането на всяка нова мощност в системата трябва да става на основата на цените, които формира системата като средни цени на електроенергията на едро и тогава трябва да се прецени дали такава мощност да се въведе и кога, разбира се.
Водещ: Объркахте ли прогнозата, г-н Семерджиев? Министър Делян Добрев заяви, че още през пролетта се е знаело, че увеличението ще бъде повече от 10%.
Ангел Семерджиев: Първо, ДКЕВР няма нито задължения, нито пък отговорности да прави прогнози. Начинът, по който е структуриран целия процес за въвеждането в експлоатация, изграждането – изобщо, инвестиционният процес на възобновяемите източници се контролира по закон изцяло от операторите. Ние получаваме един път годишно прогнозата на тези оператори, т.е. това е Националната електрическа компания (НЕК) и електроразпределителните компании, които са съгласувани, и въз основа на техните прогнози определяме цени. Аз се изненадвам малко от такива коментари, защото аз още при моето изявление в парламента обясних каква е причината за промяната. Цените и по-точно зелената добавка, защото единствено тя се променя, беше направена по заявлението на операторите към края на април. За последните два месеца има изключително, бих казал, уникално скоростен инвестиционен процес за изграждане на фотоволтаици, които променят съществено прогнозите.
Водещ: Но не можехте ли да видите това още преди април? Не можехте ли да предвидите този наплив на подобни проекти заради промяната на цената и при тях от 1 юли?
Ангел Семерджиев: Едно е предвиждането, друго е работата с документите. Разбира се, че имаше индикации и че може би ще се ускори инвестиционния процес, но той се контролира от операторите. Пак ви връщам тази тема и искам да ви кажа, че когато сме коригирали прогнози досега на операторите, мога да изброя десетки случаи от последните три години, че нашите прогнози по отношение на някакви техни разходи винаги са се сбъдвали. Но пак искам да повторя, че цените и зелената добавка бяха определени по заявленията на дружествата към началото на май. Така че те се основават на тази информация към началото на май. Такива са абсолютно всички дори и публикации, и заявления. Последните два месеца това, което се случи на практика, през месец май и през месец юни, като процеси се контролира изцяло от НЕК по отношение на големите централи и през тях минава съгласуването за присъединяването на по-малките, под 5 MW, към електроразпределителните дружества. Така че операторите са тези, които имат информацията, контролират този процес и въз основа на това те подаваха някаква информация към нас, разбира се, но това не беше в тяхното заявление. Корекцията, която направихме, е предвидена по принцип по закон, защото от момента, когато се дава заявлението на едно дружество, се прави открито заседание, прави се доклад, открито заседание, дават се бележки по доклада на откритото заседание или технология и крайното решение…
Водещ: Добре, това е технология, която едва ли е разбираема за нашите слушатели, но в крайна сметка…
Ангел Семерджиев: Не, напротив, трябва да бъде разбираема. Крайното решение се взима към момента, когато се съберат всички факти и обстоятелства, които могат да повлияят на промяната на един или друг параметър. Самото законодателство (…), това е добрата практика на регулиране – да се прави доклад, той да се обсъжда и ако е необходимо, някои от параметрите да се променят.
Водещ: Министър Делян Добрев слуша нашия разговор на телефона. Здравейте, г-н Добрев.
Делян Добрев: Здравейте.
Водещ: Как ви се стори това обяснение?
Делян Добрев: Да технологията наистина е такава. Според мен се получи неприятна изненада при първоначални данни за 10% да стигнем до окончателните 13%, но не това е най-важното. Tова, което до голяма степен г-н Семерджиев каза, до голяма степен е вярно, защото той наистина работи с данни, които му представя РПТ-ата. Въпросът е…
Водещ: Добре, но ако ние се изненадваме и по-нататък при следващите случaи, когато ще се определя цената на тока и не само на тока, тогава какво?
Делян Добрев: Точно в това е въпросът, оттук нататък да не се изненадваме по този начин и от 1 април да знаем каква ще е ситуацията в 1 юли, за да могат и хората и бизнесът да са подготвени за това, което ги очаква и да не променяме цифрите в рамките на два месеца. Аз мисля, че до това няма и да се стигне, защото както видяхте, регулаторът значително намали цената за всички ВЕИ-та и ги направи доста не атрактивни на този етап. С последните промени в закона ние развързахме ръцете на регулатора, така че той да може да се намесва във всеки случай, в който забележи, че инвестиционните разходи са намалели повече от 10% за такъв вид централи. Така че аз не очаквам оттук нататък да се получи подобен бум на инвестиции във ВЕИ проекти. За съжаление, ние наследихме една ситуация, с която имахме хиляди мегавати подписани договори, 12 хил. мегаватa подписани договори по реда на закона от 2007 година. Нашата вина, може би, е че не променихме този закон по-рано, а го променихме едва през 2011 година. Но от 2011 година досега не е сключен нито един нов договор за ВЕИ централа и тези 12 хил. мегавата бяха сведени до 600 мегавата. Всъщност това увеличение се дължи на 600 мегавата ВЕИ проекти. Така че оттук нататък аз не очаквам бум на развитие на ВЕИ проекти и допълнителен натиск върху цените в посока нагоре.
Водещ: Още повече, че както, г-н Семерджиев, вие също изкоментирахте тези дни, с промените в Закона за енергетиката се върви в посока на това цената да бъде коригирана по-често.
Ангел Семерджиев: Да, това беше наша идея, наше предложение, правено е дори и по-рано. Но аз искам да кажа – изненада, първо, е само един от компонентите, дайте да се разберем. Значи, ако трябва да говорим за изненада, е една от добавките, така че нито един от другите елементи, на практика, които определя цената на тока, не е бил коригиран в този срок. Разбира се, разгледани са възражения на дружествата, но това е единственият елемент, които е извън контрола на регулатора. Аз ви обясних, това си се контролира от операторите и те ни предоставят данните.
Водещ: Ние имаме възможност сега в разговора да включим и Велизар Киряков – председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия. Всъщност, разбирам, че след малко ще направим тази връзка. Имаме на линия Михаил Андонов – шеф на Българския енергиен холдинг, с когато можем да кажем по какъв начин така формираната цена ще се отрази на финансовото състояние на дружествата, тъй като това беше един от мотивите – НЕК да може да се разплаща, да се избегнат кризисни ситуации. Чуваме ли се, господин Андонов?
Михаил Андонов: Да, добър ден.
Водещ: Какъв е вашият коментар за последната корекция на цените? И как, според вас, тя ще се отрази на енергийните дружества?
Михаил Андонов: Новата цена, която беше обявена и е в сила от днес, от 1 юли, ще се отрази положително върху финансовите приходи и паричните потоци на Националната електрическа компания. Аз само искам да вметна тук, ако коментираме това увеличение само на зелената енергия – НЕК, когато прави разчетите и кандидатстваше за новия регулаторен период, принципно беше посочил близка до тази цена, която в момента регулаторът обяви и действа от днес. Така че този дефицит, който беше при първоначално обявените 10% увеличение на цената и варираше до 200 млн. лева, сега ще бъде покрит за новия регулаторен период. И да се надяваме, че ако всички добросъвестно си плащат задълженията, НЕК не би трябвало да се намира в сегашното финансово положение и по-специално липсата на кешови плащания.
Водещ: Да, обаче стой голямото „ако”, всъщност от него идват много проблеми.
Михаил Андонов: Да, оттук идват всички останали проблеми, доколко всички дружества, които ще купуват енергия от Националната електрическа компания, ще са платежоспособни и ще могат да покриват това, което имат като задължение към нея.
Водещ: Какъв е рискът, ако продължи да се задълбочава този проблем? Общо взето, за НЕК вече се говори с голяма тревога, с някакви прогнози на ръба на съществуването.
Михаил Андонов: Не, едва ли ще допуснем да фалира НЕК. Знаете, това финансово състояние е не само от ценовата рамка, то е и от разходите, които бяха правени и за големия язовир „Цанков камък”, и за проекта АЕЦ „Белене”. Така че ако сега това, което е направено като ценова рамка, е нормалното и би трябвало да стане много по-преди във времето – ако си спомняте аз в предишни мои интервюта аз съм казвал, че това увеличение на енергията трябваше да стане още от миналата година, около Нова година… Но все пак, такива са законите и такива са правилата за ценообразуване. Но за едно по-кратко време на ценообразуване на 6 месеца за електроенергията, в бъдеще би било по-добре, да не се получават такива шокови увеличения на цените.
Водещ: 6 месеца, а може би и по-кратки срокове.
Михаил Андонов: По-кратки са за газта и за топлофикационните дружества, но едва ли за енергията може да са по-кратки. Но мисля, че на 6 месеца, ако се прави преглед на цените на електроенергията от възобновяемите източници и от комбинираното производство и се дава възможност на тези, които произвеждат, също коригират цената, такива шокови увеличения няма да има.
Водещ: Добре, благодаря ви, г-н Андонов, за този блиц-коментар. Тъй като сте на място, на което нямаме възможност да удължим прекалено разговора, беше важно да чуем вашата позиция. Да, кажете.
Ангел Семерджиев: Да. Аз бих искал да коментирам няколко тези, които г-н Андонов прояви като тези, които е поддържал. Първо, никога за регулирана дейност НЕК не е имал загуби, тоест това, което му е било като регулаторна рамка за регулираните дейности, той никога не е имал загуби, тоест винаги той е имал някаква печалба. Прав е г-н Андонов, че основните проблеми са инвестиционната дейност на НЕК извън регулираната дейност, но ценовата рамка и начинът, по който е регулиран НЕК, пак искам много ясно да кажа, това го доказвам едва ли не всяка година, тази теза се прокрадва, просто не е вярно. Сега, по отношение на предложението, което е било близко на НЕК за зелената енергия – по принцип да, но то се основаваше на друго, на искане за компенсации за стар период за грешна прогноза на НЕК и на РПТ-ата за периода 2011-2012 година. Така че, когато нещо се говори, хубаво е да се говори точно, както е. Аз съм имал възможност да ги коментирам тези неща, така че става въпрос за грешни прогнози, които са правили и РПТ-ата, и НЕК за зелената енергия в периода 1 юли 2011 година – юли 2012 година.
Водещ: Големият виновник зелената енергия – Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия, може да продължи по тази тема. Здравейте, г-н Киряков.
Велизар Киряков: Добър ден и на вашите слушатели.
Водещ: Заради вашия бизнес стана всичко това, така излезе.
Велизар Киряков: Аз смятам, че това е пореден опит на правителството да очерни еколозите, така че…
Водещ: Връзката се разпадна, ще я възстановим, но междувременно можем да продължим с министър Делян Добрев, по темата, която, всъщност, вълнува най-вече хората след това увеличение и това е въпросът за компенсациите. Стана ясно, че се мисли за това как хората, които са финансово най-затруднени, ще бъдат компенсирани за това увеличение. Има ли вече изяснена схема, г-н Добрев?
Делян Добрев: Мисли се в тази посока и аз мисля, че вече сме изяснили как да стане това подпомагане. Вчера след разговори с премиера и с вицепремиера Дянков и Тотю Младенов обсъдихме възможността енергийните помощи, които в България получават над 300 хиляди души, да бъдат завишени с процента на увеличение на цената на електроенергията, така че тези социално уязвими групи да не усетят увеличението на цената на тока. Това, което се разбрахме, е, че тези енергийни помощи от 282 лева, ако не се лъжа, за отоплителен сезон, ще бъдат увеличени с процента на увеличение на електроенергията на 13%, за да могат тези хора да бъдат компенсирани. И това ще е допълнителен разход за бюджета около 10 млн. лева, но средствата ги има и ще бъдат осигурени, така тези най-уязвими групи да бъдат компенсирани на 100%.
Водещ: Тоест всеки, който получава енергийна помощ, ще получи добавка от 13% към нея? Кога?
Делян Добрев: Да, ще получи увеличена… Тя обикновено се дава на два транша, доколкото знам – един в октомври и един в декември, в януари, ако не се лъжа. Въпросът е, че абсолютната стойност на тази добавка ще бъде увеличена с 13%, което да компенсира увеличението на цената на тока. Обсъждахме и други варианти, например при ниска консумация, хората с най-ниска консумация да бъдат компенсиран по някакъв начин или евентуално увеличението за различните групи консуматори да не е еднакво, като потенциална възможност, но се оказва, че има много случаи, в които при ниска консумация, това не са хора, които са финансово затруднени, а например са на вили, имоти извън (…) места, които рядко се ползват…
Водещ: Или използват енергоспестяващи уреди.
Делян Добрев: … които рядко се ползват просто и затова им е ниска консумацията, а не защото не могат да си позволят по-висока консумация. Така че най-правилният начин за подпомагане, наистина са с енергийните помощи. Тяхната индексация ще гарантира на тези 300 хил. души, които получават тези помощи, тези най-уязвими групи, че ще бъдат компенсирани на 100%.
Водещ: Последно, искам да ви помоля да коментирате едно заявление, което направи Константин Стаменов, от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. Той доста остро реагира на това драстично, по неговите думи, поскъпване на тока, като формулира проблема в това, че са подписани скъпи догори за енергия от две нови централи, което може да се изтълкува като „неправомерна държавна помощ” и той каза, че се обмисля възможността да бъде сезирана Европейската комисия за нерегламентирана държавна помощ.
Делян Добрев: Най-вероятно става въпрос за дългосрочните договори на „единицата” и на „тройката”, както ние всички ги разпознаваме в басейна „Марица-изток”. Това са дългосрочни договори, които наистина по съществуващото законодателство в момента в Европейския съюз и либерализационните пакети, не са допустими, но тези договори са сключвани преди повече от 10 години – знаете кога се случва и кога са поемани ангажиментите. За съжаление, те тепърва започват да произвеждат електроенергия, започнаха наскоро да произвеждат електроенергия. Ние тепърва предстои да изпитаме тази тежест върху цената на електроенергията.
Водещ: И за да се върнем към зелената енергия, уж Европа ни помага да бъдем по екологични да се стремим да развиваме този сектор, а сега се оказва, че напротив, създава се настроение срещу него.
Делян Добрев: Вижте, зелената енергия е нещо много хубаво, аз нямам нищо против зелената енергия. Въпросът е в това, че тя е много скъпа и в това, че ние не сме най-богата държава в Европейския съюз, да инвестираме в зелена енергия. Една далновидна държавна политика още 2007 година трябва да бъде да ограничи зелената енергия максимално до 2015 година. Защо? Защото през 2015 година инвестиционните разходи за този тип проекти ще бъдат много ниски и цената на този вид електроенергия ще е сравнима с цената на конвенционалната енергия. А в момента, в който е приет закона за ВЕИ 2007 година, цената на (…) е 855 лева. Това е 20 пъти по-скъпо от себестойността на конвенционалната енергия към онзи момент. Така че това е стратегическа грешка, която нашата държава е направила. Има държави в ЕС далеч по-богати от нашата. Например една Великобритания е постигнала 1% от своята цел до 2020 година, защото този период е до 2020 година и далновидните политици са отложили стимулирането на тези проекти за последните 5 години, защото това ще дойде на най-ниска цена. За съжаление…
Водещ: Г-н Киряков…
Делян Добрев: … ние сме си изпълнили нашата все още през първите години, което, за мен, е един огромен проблем, който държавата сама си го е създала.
Водещ: Г-н Киряков, имаме отново връзка с вас и предполагам…
Велизар Киряков: Да.
Водещ: … чухте оценката на министър Делян Добрев, политическата оценка. Как ви се струва?
Велизар Киряков: Вижте, аз искам да се спра на два основни момента. От три години ние обясняваме на Министерството на икономиката, енергетика и туризма, че ако прословутата директива, с която Европа ни задължава зелена енергия, има тук един член 6, който казва да се правят статистически прехвърляния. За съжаление, за 3 години българското правителство не предприе никакви действия по този повод и по този начин тази цена със зелена надбавка се стовари върху българския народ. Какво означава това? Всъщност, тази произвеждана зелена енергия може да се продава на държави, които са далеч от изпълнение на целите си. Г-н Добрев преди малко спомена 1%. Като пример мога да посоча Люксембург – има подписано такова споразумение с Литва и купува оттам зелена енергия. Същият Люксембург има подписано споразумение и с Германия, откъдето изкупува зелена енергия. По този начин тази зелена надбавка и тази тежест на зелената надбавка се прехвърля на други държави, които, всъщност, са по-богати и са готови да купуват зелена енергия. За 3 години, още 2009 година многократно сме присъствали на среща с министър Трайчо Трайков, винаги сме повтаряли и сме предлагали и /…/беше, и Мая Христова, и всичките четирима зам.-министри – никой нищо не предприе по този повод. За съжаление, ние можехме да свършим нещо, но това може да бъде направено само на ниво държава, не може на частно ниво. Вторият въпрос, който искам да кажа, по отношение на така наречения „лобистки закон”. Този закон, който беше до 2007 година работеше много добре. Имаше до промяната му през 2011 година, имаше около 20 MW фотоволтаици и около 300 MW вятър. С променливата цена, която беше направена, която можеше да пада с 5% на година, нямаше много големи мераци. 2011 година, след една година разправии и разговори, които ние водихме с Министерството на икономиката, енергетика и туризма, на които им казах: въвеждането на фиксирана цена за целия период на изкупуване ще унищожи сектора, ще унищожи България – въпреки всичко беше приета фиксираната цена. Като пример мога да ви посоча до 2011 година, до приемането на закона, 20 MW фотоволтаици, за една година, след приемането на тази лобистка промяна в закона – 600 MW фотоволтаици. Така че това е много тежко. Всъщност, промяната на закона доведе до този голям бум, което позволи на много хора, наистина, да си направят така наречените фотоволтаици, да си осигурят изкупуването на електрическа енергия на фиксирана цена за следващите 20 години.
Водещ: Г-н Добрев?
Делян Добрев: Такава безочливост не съм чувал никога през живота си. Г-н Киряков много добре знае, че към май месец 2011 година имаше подписни 12 хил. мегавата договори, от които /…/
Велизар Киряков: Г-н Добрев, нямало е подписани нито един до 2011 година 12 хил. мегавата договори /…/
Делян Добрев: Г-н Киряков, статистическите…
Водещ: Г-н Киряков, нека да изслушаме министър Добрев.
Делян Добрев: Г-н Киряков, статистическите прехвърляния ги има в закона, но никоя държава не е луда да купува електроенергия по 855 лева. Още повече, законопроектът във вида, в който беше внесен в Народното събрание, гарантираше на всички 12 хил. мегавата старата цена, която е при влизане в сила на закона, което означава, че всички 12 хил. мегавата щяха да се случат. Аз разбирам вашето раздразнение, защото благодарение на промените в този закон няма нито един проект от вятъра. Вие сте насочен предимно в развитие на проекти във вятърната енергия, но казвайте, наричайте фактите с истинските им имена.
Водещ: Г-н Киряков…
Велизар Киряков: Добре, нещо мога ли да задам реплика?
Водещ: Разбира се.
Велизар Киряков: Май месец 2011 година е нямало 12 хил. мегавата подписани договори и аз съм готов да изляза на публичен дебат. Към май месец 2011 година имаше, всъщност до 2009 година имаше около 1500 мегавата общо подписани говори за всичките ВЕИ-та. След това до приемането на закона, до май месец, бяха подписани още 3500 мегавата, но никога не са били 12 000. мегавата. 12 000 мегавата се въртеше в пространството като мераци на разни инвеститори да си направят някакви проекти във ВЕИ. Никога не сме имали толкова много, това което се говори за договори още по принцип в 2009 година, декември месец, когато поискаха МОСВ да обяви мораториум, когато искаше да обяви мораториум, защото имало 12 000 мегавата – никой по принцип не ги е виждал такива предварително договори подписани за 12 000 мегавата. Много моля по принцип, когато говорим, извинявам се, г-н Добрев…
Водещ: Явно, че и тук има разминаване в данните.
Делян Добрев: (…) защото представляват една неправителствена организация. Не говорете от името на правителство. Тези договори след промените от 3 май ги има на списък. Още повече, след 3 май миналата година и промените в закона не е сключен нито един договор предварителен за мощност над 200 kW и вие много добре го знаете това. Така че това са всичко стари договори, подписани по реда на закона от 2007 година.
Водещ: Г-н Киряков, очевидно има нужда действително този дебат да бъде продължен и вероятно ефирът не е най-доброто място, където да се изчистят данните. Аз ви благодаря и на вас, и на министър Делян Добрев. Темата е безкрайна, така че едва ли ще може и днес да я приключим. Още няколко думи с г-н Семерджиев, ако искате нещо да добавите към тази дискусия и да ви попитам за нещо друго свързано с (…).
Ангел Семерджиев: Да, само един факт ще кажа. Ние си направихме труда да изчислим, ако действаше старият закон с колко щяха да се дигнат разходите, при това ниво на мощностите, което сега имаме, а то щеше да бъде по-голямо, ако не беше променен. Щеше да се дигне сигурно поне с 30% крайната цена на електроенергията. Така че каквото и да се говори това са фактите и такъв факт не трябва да се пренебрегва. Ние в комисията, в регулатора, сме много чувствителни към цени и правим оценки, наистина, всеки фактор как зависи към крайната цена. Най-много съжаляваме, когато не можем да влияем на някои фактори, трябва да го отчитаме така както е по закон.
Водещ: Точно една конкретна критика за начина, по който се определят цените, исках да ви помоля да коментирате. Тя идва от зам.-председателя на Асоциацията на топлофикационните дружества Валентин Терзийски. Цените се определят предизборно, казва той.
Ангел Семерджиев: Аз съм запознат с тази публикация и за мен беше голяма изненада, защото топлофикационния сектор е наистина секторът, които се регулира от нас в детайли. Това е истина. Тук нямаме никакви ограничения и в този сектор ние, може да се каже, че в пълната си сила регулираме цените и по-точно специфичните разходи на тези дружества. Не можем да регулираме цените на горивата, които са извън правомощията на комисията – цени на природен газ и вносни въглища, но всичко, което е в нашите правомощия, наистина, са намалени специфичните разходи. На всички топлофикационни дружества бяха анализирани в най-малките детайли разходите, беше променен начинът, по който се разпределят разходите между топлинна и електрическа енергия, и изцяло в полза на потребителите, без, разбира се, да се засягат интересите на самите топлофикационни дружества. Така че аз не го приемам, имаме много аргументи. Всяко от дружествата, на което сме направили цени, има право да обжалва нашето решение в съда. Мисля, че в тази посока ще продължим. Там, където можем да регулираме, ще регулираме като регулатор, които балансира интересите и в никакъв в случай не се влияем от някаква политика.
Водещ: Благодаря ви за гостуването. Ангел Семерджиев, председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях
Източник: http://www.focus-news.net/?id=f21631
