След като вече сте запознати с прессъобщението на централата, си позволявам да споделя своя поглед за извършването на ПГР през тази година.

 – След завършване на основната част от дейностите по продължаване на срока за експлоатация на двата енергоблока се забелязва тенденция за навлизане на ремонтните кампании в нормален ритъм.
Това е вторият случай на включване през деня в паралел с енергийната система на страната на енергоблок след завършване на ПГР – първи беше 5 блок.

Това е изгодно за централата поради няколко фактора. Ще споделя само два.
Икономически: Приключването на основните пускови операции става през време на редовната (дневна) смяна на ремонтния персонал. Той по задължение поема всичките дейности, които трябва да се довършат (изчистят) преди и по време на пускането на блока.

Къде е икономията?

Когато пусковите дейности се извършват в извънработно време (обикновено нощем) на ремонтния персонал, се налага да остават за много часове екипи (понякога целия състав на дадена лаборатория).
Поради липса на синхронизация в дейностите – основната част от времето преминава в чакане.
Нормално е тази дейност да се поеме от специалиста, който е домашно дежурство (най-добре подготвеният за случая).

Не съм в централата повече от 8 години, не знам как е сега, но си спомням месеци през които „безценни” специалисти трупаха по над 100 часа извънреден труд.
Няма да го обръщам в пари. Надявам се тази аномална ситуация да е преодоляна.

Безопасност. Основният бич са човешките грешки. А когато човек е преуморен (дневната смяна се удължава и през нощта) – неминуемо настъпва един период на рутинност в действията му. Това, според мен, е твърде опасно.
За оперативния персонал такава опасност няма, поради строгата организация на сменния режим на работа, но за останалите не знам как е сега.
Надявам се, че това е преодоляно. Помня от далечните години една крилата началническа фраза – „Какво става – другарят Х чака на телефона?”

Tags: АЕЦ Козлодуй