ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


Янко Янев: Трябва да бъдем прагматични реалисти

21.07.2019

Преведох и публикувам за вас това интервю с любезното съгласие на главния редактор на електронното издание AtomInfo.Ru Александр Уваров

В Обнинск се проведе научно-практически семинар „Резултати от развитието на ядрената енергетика у нас и в света. Критичен анализ: история, състояние, проблеми и перспективи на ядрената наука и технологии. Възможни решения на проблемите и ролята на пълномащабното развитие на ядрената енергетика и ядрения горивен цикъл“. Юни 2019.

По време на събитието генералният директор на Виенския институт за управление на ядрените знания (NKMI) проф. Янко ЯНЕВ отговори на въпроси от електронното издание AtomInfo.Ru.

 

 

 

Инфрастуктура на компетентностите

Г-н Янев, какво е бъдещето на глобалната ядрена енергетика?

На първо място, аз разглеждам перспективите на нашата индустрия от гледна точка на компетентност и знания. Второ, необходимо е да се прецени дали има политическо разбиране за това какво е ядрената енергия и дали правителствата знаят какво трябва да направят, за да бъдат отговорни собственици на ядрения енергиен комплекс.

От моя гледна точка, ядрената енергетика ще продължи и ще се развива, поне в някои страни. Убеден съм, че атомните електроцентрали ще останат в Русия, Франция, Китай, Индия и САЩ. Сега изброявам държавите, притежаващи в една или друга степен всички технологии на ядрения горивен цикъл.

За мен остава неясно дали ядрената енергетика ще се развива в малки и нови страни. Доскоро ОАЕ се смяташе за добър пример за нова държава, но можете да видите с какви проблеми се сблъскаха емирствата, когато наближи пускането на първия си енергоблок.

В резултат на това наскоро им се наложи да сключат голям договор с корейската фирма KHNP, а обемът на договора е такъв, че можем спокойно да кажем, че корейските специалисти ще експлоатират централата на ОАЕ.

Изглеждаше, че всичко е наред с този проект. Клиентът има пари, избирани са добри и опитни строители, блоковете се издиграждаха изцяло в съответствие с прогнозата и графика.
Но веднага щом дойде до експлоатацията, се оказа, че за Емирствата е трудно да се справят със задачата за обучение на необходимото количество специалисти от местния персонал.

„Емиратизацията“ на ядрената енергетика в ОАЕ, от моя гледна точка, е много благородна идея. В страната има достатъчно квалифицирани специалисти, но те са чужденци. Това означава, че те изработват договорите си и си тръгват. Така че ще бъде трудно и в някои отношения е невъзможно да се изгради своя собствена инфраструктура за компетентности в ядрения отрасъл!

Да предположим, че чувам радостно послание от нова държава: „Отворихме ядрен университет!“. Но аз отговарям на следното: „И какво от това? Колко професора имате във всички специалности, които са необходими за ядрената енергетика? Направихте ли такава нагласа във вашата страна, така че хората да искат да получат ядрено образование? И че успяхте да построите най-големия небостъргач, призовайки някои чуждестранни специалисти да работят по договор – това не е инфраструктура за компетентност“.

Да, много страни, които днес са сред страните с развита ядрена енергетика, започнаха точно по този начин – те канеха за добри пари опитни чуждестранни експерти. Но това беше само първата стъпка, която задължително бе последвана от трансфер на знания и компетентности.

Затова питам днешните нови страни: „Покажете вашите програми за трансфер на знания. С кого ще организирате такъв трансфер, кога ще го осъществите?”. Според мен това е един от най-големите проблеми в съвременната ядрена енергетика.

По отношение на поканата на чужденците често се прави паралел с футбола. Екип, който е поканил силни легионери от чужбина, може да стане шампион или да спечели купа, но какво ще стане с него по-късно, след като легионерите се завърнат у дома?

По този начин отборът ще унищожи школата си, вече няма да има собствени играчи, а ако собственикът му свърши парите за закупуване на чуждестранни играчи (а днес се изискват много пари), тогава съдбата на такъв екип ще бъде тъжна. Аналогията е почти вярна, същото може да се каже и за нашия отрасъл.

Страната, в която се изгражда атомната електроцентрала, трябва да си отговори на трудния въпрос: „Ще може ли безопасно да експлоатира тази централа през следващите 60-80 или дори 100 години?“. За тази цел страната трябва да има устойчиви механизми за възпроизвеждане и растеж на компетенциите, научно-изследователските и опитно-конструкторските работи (НИОКР), и т.н.

Понякога си задавам въпроса: „Не е ли време да се създаде изкуствен интелект (ИИ), способен да контролира атомната електроцентрала?
Ще вложим всичките си познания за ядрените електроцентрали и ще му предадем управлението“.
В случай на авария в атомната електроцентрала, изкуствен интелект няма как да пратиш в затвора.
Работата не е в това, а в синдрома “ Boeing 737 MAX“. Оказа се, че изкуственият интелект при определени условия може да унищожи самолета и неговите пътници.

Сега си представете какво ще се случи в атомната електроцентрала! Например, ИИ по някаква причина решава, че човешкът-оператор погрешно не се намесва в работата на реактора, и се втурва да „спаси” блока от тежка авария, като го вкара в такова състояние, че хората вече да не могат да предотвратят катастрофата.

Финансите и белегът по рождение

Ядрената енергетика има известни рискове. Особено следва да се подчертае следното. В икономическо отношение атомните електроцентрали стават много добри около 20 години след пускането им в експлоатация. Всички инвестирани средства в строителството до този момент ще се върнат или ще бъдат изплатени на кредиторите, а атомната централа ще се превърне в кокошка, която снася златни яйца.

Но такива срокове не устройват настоящите финансисти. Те имат различна философия, искат да инвестират пари днес и да направят печалба утре или максимум в другиден. Думите за супер-рентабилността на ядрените блокове след 20 години за тях са еквивалентни на приказките за светлото бъдеще, в което те не вярват.

Финанси и компетентност – две причини, два проблема, поради които е трудно да се очаква, че ядрената енергетика ще се развива активно в малките страни.

Някои специалисти наричат малките реактори решение за малките страни?

Може би е намерена някаква ниша за малката или средната ядрена енергетика. Както си спомняте, в нашата страна, в България, ядрената енергетика започна от блоковете със средна мощност ВВЭР-440.

Българските блокове с ВВЭР-440 в АЕЦ Козлодуй се оказаха ефективни и полезни. Две турбини на единблок! Не една, а две! Естествената циркулация в тези блокове започваше през втората минута. И много други предимства в икономиката и безопасността. Кой ще изгради такива блокове сега?

Честно казано. Не разбирам защо „Росатом” не възобнови този проект. С нови материали, с контенмънт, може би с различна мощност, такъв енергоблок би бил много търсен. Вероятно, икономиката не позволява това да се направи, или тези специалисти, които са разработили този проект, вече не съществуват и има други, които искат оловен реактор.

Малки реактори, средни, големи … Все пак трябва да сме прагматични реалисти. Възторжените прогнози, че ще построим 10 хиляди блока по света, никога няма да се оправдаят.

Ние имаме белег по рождение. Ядрената енергетика е свързана с оръжието. Дали искаме или не, но когато прехвърляме ядрените си знания към нова държава, отваряме вратата на военната й ядрена програма. Разбира се, всеки подписва договор за неразпространение, но аз съм свидетел – имаше няколко страни, които подписаха договора за неразпространение, а след това направиха секретни разработки.

Не е необходимо тази страна незабавно да бърза да направи бомба. Но денят в който тя може да си помисли: „Имам достатъчно икономическа сила, имам пари, така че не си ли заслужава да се сдобия с нещо военно?“

Вижте какво се случва около плановете на Саудитска Арабия за изграждане на АЕЦ. Американците енергично обсъждат в министерствата и в Конгреса – възможно ли е да се прехвърлят ядрени технологии в тази страна или не? Те се страхуват, че всичко ще започне с предаването на знания, а след това ще се появи политически лидер, който ще каже: „Благодаря ви, а сега искам бомба“. Имаше и други страни с дуализъм в намеренията.

Геополитическите рискове и отпадъците

След като засегнахме геополитическата тема, нека да разгледаме как са свързани геополитиката и времето. Ние казваме, че модерните атомни електроцентрали са в състояние да служат 60 години, като с ПСЕ продължават до 80 години. Но не забравяйте какъв беше светът преди 60-80 години и се опитайте да си представите как ще изглежда след 60-80 години.

Когато строихме „Козлодуй”, ние, със Съветския съюз, бяхме едно семейство. България и СССР бяха в един и същ военен блок и интегрираха икономиките си чрез СИВ. Задачите за изграждане на блоковете с ВВЭР бяха разпределени между европейските социалистически страни.

Сега България е в НАТО и в Европейския съюз, а Европейският съюз постоянно налага санкции на Русия. Представете си, че в някакъв момент Русия може да каже на България: „Съжалявам, но вие ни омръзнахте, няма повече да поддържаме вашите централи“. И как тогава ще се почувства България? И как ще се чувстват Чехия, Унгария, Финландия и т.н.? Нямам отговор на този въпрос.

Настъпи векът на хибридните войни. Америка притиска Китай да спре да се занимава с технологии, с които САЩ закъсняват или все още не са развити в Съединените щати. Ние в България също преминахме през това, когато Хилари Клинтън затвори успешно прогресиращия проект за АЕЦ „Белене”.

Основните компетенции в ядрената област притежават доставчици, собственици и разработчици на технологии. Без тях е невъзможно да се гарантира безопасната експлоатация на атомните електроцентрали.

Това е особено вярно за малки страни с така наречената сателитна ядрена енергетика. Те имат собствен експлоатационен опит, но са задължени да се обръщат към главния конструктор за всякакви промени или подобрения. Но какви ще бъдат политическите отношения между страните-клиенти и доставчици през следващите 60-80 години?

От моя гледна точка, зависимостта от геополитиката е едно от най-слабите места на ядрената енергия. В това отношение ние губим от нашите конкуренти. Ако закупите соларен панел, тогава от доставчика няма да ви трябва нищо повече, освен може би изчистването на дефектите по време на гаранционния период. При атомните електроцентрали това не се случва.

Освен поддръжката има и друг голям проблем – краят на ядрения горивен цикъл, т.е. отпадъците. Страната започва да строи атомна електроцентрала, но разбира ли какво ще прави с ОЯГ и РАО?

Съществуват технически решения – на хартия. На практика не бързат да ги изпълняват, в повечето страни те се отлагат, защото трябва да харчат пари за тях. Именно – да се харчат, печалба от това няма да се постигне. Технологиите за управление на отпадъците на АЕЦ произвеждат безопасност, екологична чистота, устойчивост на развитието, но не и пари, затова и не искат да харчат пари за тях.

Ние в България отново ще започнем да изграждаме АЕЦ „Белене“ и аз ще настоявам по всички възможни канали: „Да подпишем международен договор, който да задължи доставчиците на технологии да ни помогнат при решаването на проблема с ОЯГ“. България не е в състояние сама да разреши този проблем, а за нас е скъпо и безсмислено да развиваме компетенции при работа с отработено ядрено гориво.

Когато през 90-те години се създаде международна конвенция за безопасност на управлението на ОЯГ и РАО, аз предупредих българските политици: „Не бързайте да подпишете този документ! Ние сме малка страна и тази конвенция ще ни съсипе”. От нас се изисква да се справим с проблема с отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци на собствената територия, но ние просто не можем да го направим. В геологията ни няма никакви по този въпрос.

По едно време бяха направени предложения и бяха стартирани съвместни инициативи в областта на горивния цикъл. Те биха премахнали недостижимите задачи от малките страни и ще станат елемент на международната система за неразпространение. За съжаление днес дори не искат да чуят за съвместни цикли.

Експлоатацията на атомните електроцентрали не е съпътствана от емисии на парникови газове и това е важен аргумент в полза на нашата индустрия.

Потенциално ядрената енергетика е в състояние да участва в процеса на декарбонизация. Основните атмосферни замърсители от парникови газове са Индия, Китай, Европейският съюз, Съединените щати и донякъде Русия. Те могат и трябва да управляват ядрената енергетика.

Но да се каже, че атомните електроцентрали ще помогнат за декарбонизирането на Африка или Латинска Америка – по мое мнение, това е глупост. Причините, поради които мисля така, вече посочих.

Вместо заключение

Да обобщим нашия разговор. Ядрената енергетика ще съществува – поне докато не бъде наличен нов енергиен източник, който да може да я

замени. Не знам какъв е източникът. Може би термоядрена. Може би от космоса ще се научим да приемаме енергията на Слънцето.

Но за целия период на съществуване на ядрената енергетика, какъвто и да е той, всички на Земята трябва да имат разбирането – последствията от авариите в ядрените съоръжения нямат граници, а всяка авария в атомните електроцентрали ще предизвика голяма обществена загриженост във всички страни.

Предлагам да се помисли за оформянето на глобален подход към ядрената енергетика и безопасността и може би да се създаде глобален регулатор, подобен на този в авиационната индустрия. Да, днес има МААЕ, тя издава стандарти, но те са само препоръки, а не твърди правила за всички. Мисля, че това не е достатъчно.

Благодаря, господин Янев, за интервюто за електронното издание AtomInfo.Ru.

Tags: ,

Comments are closed.

Тема на седмицата

ЕС – Ядрената енергетика се изплъзва от Европа

Атомът тръгва от Запад на Изток, и това съществено променя ядрения отрасъл. Към такъв извод са склонни много от участниците в европейския ядрен форум,...

Още »

Приносът на ядрения отрасъл в икономиката на ЕС

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

ENEN PLUS project – европейско ядрено ученическо състезание

Последни коментари