Бившият главен конструктор на Централния изследователски институт по роботика и техническа кибернетика (ЦНИИ РТК) Евгений Юревич разказа в интервю пред Forbes за роботите, разработени от съветските учени за ликвидиране на катастрофата в Чернобилската АЕЦ.
За това съобщава Lenta.ru.
Според Юревич първоначално закупените германски роботи не са могли да издържат на радиацията, поради което на ЦНИИ РТК е поставена задачата да разработи подходящо оборудване.
Първият модел е пуснат през юни 1986: роботът помогна да се оцени нивото на радиацията и количеството на отпадъците на места, недостъпни за хората.
Само за два месеца са проектирани, произведени и изпратени в зоната на инцидента 15 робота. Според Юревич това стана възможно само благодарение на сътрудничеството, за което способстваше държавната система в СССР.
„В случая с Чернобил нямаше търгове или конкурси. Просто писахме телеграма до предприятието, от помощта на което се нуждаехме – например, в Армения – и след два дни ни изпращаха необходимата част или модул. Днес това е невъзможно – казва ученият.
За справка
Аварията в Чернобилската атомна електроцентрала настъпи на 26 април 1986 година.
Тя се счита се за една от най-големите техногенни катастрофи в човешката история.
В резултат на експлозията в четвърти енергоблок почти 8,4 милиона жители на Беларус, Украйна и Русия бяха изложени на радиоактивно облъчване.
Сега около АЕЦ е създадена зона забранена за пребиваване - така наречената зона на изключване (зона отчуждения), от която са евакуирани два града – Припят и Чернобил, а също и 74 села.
Източник: http://www.grani.lv/world/107902-uchenyy-rasskazal-o-robotah-v-chernobyle.html
Б.Р. Позволявам си да споделя някой лични впечатления, които са се запечатали в съзнанието ми за цял живот.
Около година след аварията съдбата отреди да имам възможност да работя със специалисти по робототехника, които монтираха и пуснаха специализирана система за обследване състоянието на корпуса и дъното на реактора на пети енергоблок, който все още се изграждаше.
Оказа се, че те са активни участници в съдаването на един от роботите за Чернобилската АЕЦ но едва след повече от половин година съвместна работа започнаха да споделят отминалите събития.
За последен път имах среща с накои от тях през 2006 година – след СССР. Но и тогава цареше всеобощото мение, че ако това се беше случило при друг обществен строй – такава мобилизация на умове, средства и човешки ресурси би била невъзможна.
Самият факт, че всички доброволно са заявили желанието си да демонстрират възможностите на своята разработка – „любимое детище”, както се изразяваха, на място и да обучат нови оператори говори достатъчно много.
Слава богу, през 2006 година всички „Чернобилци” бяха живи.
За самия робот ще ви разкажа скоро.
