Канадската организация, която се занимава с третирането на радиоактивни отпадъци NWMO, заедно с частната компания Ocean Networks Canada, са направили подводен експеримент за изследване на свойствата на бариерните системи, които могат да бъдат използвани при погребване на високоактивни радиоактивни отпадъци.
В много страни се разглежда въпросът за създаване на системи за геологично погребване на радиоактивни отпадъци.
Целта на експеримента на канадските учени е да се провери как ще се държат бариерните системи (в това число бентонитовите глини, които се разглеждат като перспективен материал за изолиране на хранилищата за РАО) в агресивни среди.
За целта на експериментите образци от мед, покрити със слой от бентонитова глина са били поставени в океана на 90 метрова дълбочина за 6 месеца.
Тези условия позволяват да се определи колко добре бентонитовата глина е способна да защити медната обвивка на контейнерите от химически агресивна среда, високо налягане и микробиологично въздействие в рамките на дълъг период от време.
Предвижда се по-нататък да бъдат направени други серии от подобни изследвания, но вече на 2,6 км дълбочина и по предварителни данни, резултатите ще бъдат успешни и бентонитовата глина ще потвърди уникалните си изолиращи свойства.
Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/Articles/Ocean-studies-test-waste-management-materials
Б.Р. Бентонитовата глина (бентонит) е широко разпространена и се използва масово в хранително-вкусовата промишленост, козметиката и бита. Най-популярна е като пълнител за „котешки тоалетни”.
В България се добива и преработва в „Бентонит”АД – град Кърджали, в района на който са разположени и множество находища. Добивът е по открит способ.
На площадката на ДП РАО (блокове 1-4)на АЕЦ „Козлодуй” е използвана за изолиране на едно от временните хранилища за РАО.
