ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


Жак Репусар – френският прочит на поуките от Фукушима

16.05.2012

Електронното издание AtomInfo.Ru взе интервю от Жак РЕПУСАР (Jacques Repussard), генерален директор на института по радиационна защита и ядрена безопасност (IRSN, Франция).

Интервюто е над 10 страници и затова ще ви преразкажа накратко по-голяма част от него. Пълният текст е достъпен на: http://www.atominfo.ru/newsa/j0821.htm

IRSN е организация за техническо подържане на френския регулатор ASN. Организационно институтът е подчинен на министерствата на екологията, икономиката, изследванията, отбраната и здравеопазването.

Всичко, което французите съобщаваха за Фукушима през миналата пролет, излизаше именно от IRSN.

В текста Репуссар разказва как IRSN е работила в първите дни на аварията. Интересен детайл е, че на помощ са им се притекли доброволци от японците, пребиваващи в Париж. Те са превеждали съобщенията на TEPCO и т.н. САЩ също са оказали помощ с чертежи и описание на блоковете с PWR, защото във Франция тази технология е малко позната.

Специално внимание е отделено и на подобряването на международното сътрудничество и взаимодействие при аварии.
 
- Във Франция има интересна инициатива инициирана от
EDF, относно създаването на национални сили за бързо реагиране. Какво мисли IRSN за тази инициатива на експлоатиращата организация? Ще участвате ли в подготовката на такива сили?

- Ако се върнем към Фукушима и за поуките от нея, ще направя няколко уточнения. Вече говорихме за кризисното реагиране и за обмена на информация. Но ние считаме, че има още три основни момента, където може да се направят подобрения.

На първо място, трябва да се имат предвид всевъзможните външни обстоятелства, смущения и други, които е възможно да се случат и които ще се стават допълнително към развитието на аварията.

Например, във Франция през 1999 година на АЕЦ „Blayais“ имаше нещатна ситуация, която можеше да представлява лош сценарий. Това се случи вечерта на 27 декември вследствие на едновременното съчетаване на силна буря и висок прилив. Нивото на морето беше високо, а вятърът предизвика много големи вълни. Площадката беше наводнена, отпадна външното електрозахранване на централата и отказаха някой от системите за безопасност.

Събитието получи оценка “2” по скалата INES.  В процеса на разследването стана ясно, че в проекта не са били отчетени всички възможни събития.

Казаното от мен, на първо място се отнася до държавите, които сега имат намерение да развиват ядрена енергетика. Те ще трябва да положат много усилия, за да могат по-изчерпателно да отчетат природните фактори – рисковете от земетресения, наводнения (особено, ако проектната площадка е на брега на водоем), цунами или пясъчни бури.

Според нас, всички природни явления засега не са достатъчно отчетени в проектите. Ние считаме, това е в резултат на стрес тестовете на френските АЕЦ, че нашите реактори не са достатъчно защитени (подсигурени) при продължително обезточване или загуба на охлаждане.

Затова IRSN предложи да се създаде нова концепция за “заздравяване” на елементите на системите за безопасност (noyau dur). Това беше подкрепено от регулаторния орган, който съобщи нашата идея.

Ние считаме, че допълнителните елементи, като дизел-генератори, помпи, алтернативни източници за охлаждане – трябва да се проектират със запаси, превишаващи проектните, заложени за всеки конкретен енергоблок.

- Допълнителните елементи на площадката ли ще се разполагат или извън нея?

- На площадката. Ние говорим за източници за електрозахранване, охлаждане, но също така за особено устойчив здания, в които по време на аварията ще се намират кризисните групи.

Последното е особено важно. На площадката задължително трябва да има защитени от радиация сгради или помещения. На Фукушима имаше такова здание, и затова специалистите имаха възможност ефективно да работят на площадката.

Допълнителните елементи, защитените здания и така нататък ние като цяло наричаме с термина „hardened safety core“.

Б.Р. Прието е експертите да задават терминологията на съответния език. Няма да се правя на всезнаещ, но мисля, че като база за размисъл можем да наречем hardened safety core – зона на повишена безопасност.

„Hardened safety core“ беше вторият момент, за който исках да разкажа. Но има и трети – кризисното реагиране извън пределите на площадката а централата. Това са ресурси на оператора и IRSN, телекомуникации и средства за предвиждане.

Ние се замислихме над това, че при тежка авария може да възникне такава ситуация, когато обекта е недостъпен чрез пътната мрежа. Ние сега имаме оборудване, което може да се транспортира със самолет или вертолет. Например това са устройства за вземане на проби от атмосферния въздух над мястото на аварията.

- Все пак, какво е вашето мнение за националните сили за бързо реагиране при аварии.

- Идеята не е лоша. Но, в случая, внедряването и е отговорност на оператора. Операторът на централата ще организира силите, ще ги управлява пак той.

- Вие ще проверявате, какво ще правят те с тези сили? В предложенията, за които сме слушали, се казва, че на второто денонощие силите за бързо реагиране ще поемат цялото управление на процесите за борба с аварията.

- Ще ви обясня, какво ще правим ние. Компанията EDF във всички случай е задължена да представя на регулиращия орган своите планове за кризисно реагиране. Ако и когато в плановете се появи информация за силите за бързо реагиране, EDF ще бъде задължена да получи разрешение за това от регулатора.

Вероятно, ASN в този случай ще поиска от нас да направим експертиза. За резултатите от нея съм готов да ви разкажа, до какви изводи сме достигнали.

От своя страна, мога да ви обърна внимание на една друга дискусия, която върви в Европа. В ЕС се обсъжда въпроса – ако изведнъж се случи нещо в АЕЦ, например, в Белгия, ще могат ли французите да окажат помощ на белгийската централа?

Тук огромна роля играе познаването на обекта, напълно до обикновените въпроси от типа “Ще успеем ли да включим оборудването, пристигнало от Франция, към техните щитове за захранване или управление?”.

- Във Франция също говорят за целесъобразността от създаването на общоевропейски резерви в случай на тежка авария. Невярно имат предвид резерв от технически средства?

- Мисълта не е лоша, но навярно трябва първоначално европейските експлоатиращи организации да яобсъдят помежду си. .

- И политици?

- Да, разбира се. В Европа взаимоотношенията винаги са малко по-прости. Стрес-тестовете станаха първата съвсем успешна стъпка на европейското сътрудничество в ядрената сфера.

Tags: , , ,

Comments are closed.

Тема на седмицата

Индийският епос на „Уестингхаус”

През последните години компанията „Westinghouse” извършва активна дейност в страните от Източна Европа. От новините през последните две седмици може да се отбележи откриването...

Още »

Приносът на ядрения отрасъл в икономиката на ЕС

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

БЪЛГАРСКАТА АТОМНА ЕНЕРГЕТИКА – НАЦИОНАЛНА, РЕГИОНАЛНА И СВЕТОВНА ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ-2020 няма да се проведе заради епидемията от COVID-19

Последни коментари