Най-вкусната награда в глобалната ядрена промишленост сега е програмата на Саудитска Арабия за изграждане на АЕЦ.
Потенциалната поръчка на Ер-Рияд може да бъде до 16 блока (сравними или големи планове има само в Китай и Индия), а тръжната процедура за първите два блока беше планирана да се проведе преди края на годината.
Страната няма ядрени технологии, но в известен смисъл Ер-Рияд решава кой от играчите през следващите десетилетия ще спечели в този сегмент.
В резултат на това саудитската кандидатура привлече всички най-големи претенденти – Русия, Китай, Южна Корея, Съединените щати и Франция, които са готови на много условности за да получат подобна поръчка.
По-специално, САЩ очевидно ще трябва да направят труден избор между бизнес и политически интереси. Или, обратното, да признаят, че бизнесът също е политически интерес на Вашингтон.
Всъщност –
За да могат да участват американците в Саудитска ядрена програма, според законите на САЩ, двете страни трябва да сключат, така нареченото „споразумение – 123″ (то може да се счита като примерен аналог на междуправителственото споразумение за използването на ядрената енергия за мирни цели).
Но засега официален Вашингтон по причини за ядрено неразпространение, настоява, че със Саудитска Арабия трябва да се подпише по-твърда версия на споразумението – отказ на развитието в бъдеще на дейности по обогатяване на уран и преработване на отработено ядрено гориво.
На това Ер-Рияд отбелязва, че няма планове оръжейни планове, но ако стратегическият противник на страната Иран направи атомна бомба, след това Саудитска Арабия ще последва примера му.
Поради това няма намерение да подпише отказ от обогатяването.
Освен това в кралството беше официално обявено, че ако САЩ настояват, няма да има никакви преговори с тях относно атомните електроцентрали изобщо.
По-практичното лоби във Вашингтон, с оглед на възможните договори за атомни електроцентрали за 80 милиарда долара, предлага сключването на стандартно „споразумение-123″ с Риад – без допълнителни забрани.
Освен това се смята, че международните договори и норми на МААЕ са достатъчни за контролиране на неразпространението.
Писмо с предложение да не се оказва твърде силен натиск върху саудитците, изпрати по-специално на 25 април, група от влиятелни пенсионирани американски официални лица и политици от Сената и Конгреса на САЩ.
В него има изненадващи за езика на модерните държави формулировки. Например това: „САЩ трябва да отчитат факта, че малко държави са готови да продадат това, което смятат за суверенно право“.
Омагьосаният кръг
От друга страна, ако не се изиска от Ер-Рияд да се откаже завинаги от технологията на обогатяване, тогава ще е по-трудно това да го изискат от Техеран – бизнесът ще попречи на политиката.
Освен това е възможно ОАЕ, предварително подписали със Съединените щати „споразумение-123″ в твърда формулировка, да изискват преразглеждането му.
Тогава САЩ, очевидно, ще трябва да избират – дали е целесъобразно да преследват политиката за 80 милиарда долара или да я дадат на руснаците или на китайците.
Източник: https://www.kommersant.ru/doc/3613874
