През 2018 година ще бъдат присъединени два нови ядрени енергоблока към обединена руска енергийна система.
Първият енергиен блок на строящата се АЕЦ „Ленинград-2″ и 4-ти енергоблок на Ростовската АЕЦ .
И ако с първият всичко е просто, новата централа се изгражда да замести излизащата от експлоатация АЕЦ „Ленинград“, то в историята на последните два блока на Ростовската АЕЦ имаше много политика и затова тя се оказа много увлекателна.
Вторият етап на Ростовската АЕЦ, като част от проекта “Южен поток”
Първоначално, съгласно Федералната целева програма „Развитие на ядрения енергийно промишлен комплекс в Русия за периода 2007-2010 година и в бъдеще до 2015 година“ беше планирано изграждането на втория етап (3-ти и 4-ти блок) на Ростовската АЕЦ в съответствие с принципно новия за Русия проект ВВЭР-1200.
Необходимостта от тяхното изграждане е предизвикана от началото на изпълнението на новия грандиозен енергиен проект „Южен поток“. Както е известно, през 2005-2006 година избухна първата газова война между Украйна и Русия. В крайна сметка руското ръководство реши да изключи Украйна от списъка на страните за транзит на руски газ за Европа.
Ако разгледаме съвместно двата процеса, изпълнението на проекта „Южен поток“ и плановете за изграждане на втория етап на Ростовската АЕЦ, тогава ще видим, че те винаги са вървели синхронно. И това не е случайно.
Факт е, че сам по себе си „Южен поток“ трябваше да бъде само продължение на голям проект за пренасочване на руските магистрални газопроводи от украинското направление в посока към Кубан.
Той бе наречен „Южен коридор“ и Русия започна да го изпълнява веднага след като бяха сключени първите сериозни договори за изграждането на тръба по дъното на Черно море, т.е. през 2010 година. (!).
Компресорните станции гълтат много електроенергия
За да се прехвърлят милиардите кубически метра газ през новата подводна тръба, на практика беше необходимо да се построят два нови магистрални газопровода с обща дължина над 2500 километра.
Наред с това, по маршрута на газопровода, ще бъдат изградени 12 големи компресорни станции с обща електрическа мощност над 1,5 GW. Всъщност, за захранването им на първо място бяха предвидени новите блокове на Ростовската АЕЦ.
Перипетиите на строителството
Така че решението за изграждане на втория етап на АЕЦ „Ростов“ беше взето в началото на 2009 година, програмите бяха одобрени и трябваше да се започне работа.
Но Росатом нямаше време да завърши работата по проектирането на новия и безопасен блок ВВЭР-1200 (в рамките на програмата «АЭС-2006»), и затова, за да се избегне рискът от сриване на крайния срок за изпълнението на такъв стратегически важен проект, беше решено да се построят два нови блока по стария проект ВВЭР-1000.
По принцип жителите на Крим трябва да са безкрайно благодарни на онези, които са замислили през 2007 година да прокарат подводен газопровод по дъното на Черно море.
Ако го нямаше това решение, те все още щяха да седят на свещи и да чакат пускането в експлоатация на двете газови топлоелектрически централи в Симферопол и Севастопол.
Факт е, че през 2014 г. проектът „Южен поток“ донесе най-неприятната изненада. След откровен натиск от страна на Вашингтон ключовата страна, България, го отказа, а Турция, която бе в „резерв“ на „Газпром“, използвайки своята „незаменимост“ изведнъж поиска да се преразгледат условията на споразумението. Проектът за газовия поток увисна във въздуха и, както разбираме, и вторият етап на Ростовската АЕЦ.
По-скоро – само един (трети блок) остана необходим и започна да се изгражда със скорост, която е безпрецедентна в Русия (поради известно ограничаване на работата на площадката на 4-ти блок ).
Енергийната блокада на Крим
Работата е в това, че Крим влезе в структурата на Русия, а проблемът с енергийната блокада на полуострова от страна на Украйна застана в пълен ръст.
За да се „пробие“ бързо блокадата бе решено да се използват енергийните резерви на „Южен поток“. Така се появи идеята за енергиен мост.
Хронология на събитията
На 17 септември 2015 година беше пуснат в експлоатация трети енергоблок на Ростовската АЕЦ (два месеца по-рано), а след по-малко от три месеца електроенергия беше подадена на Крим по първата линия на енергийния мост.
Четвърти блок отново става приоритет
В същото време, след кратко забавяне, Турция и Анкара се споразумяха за изпълнението на проекта „Южен поток“, но в малко по-модифицирана форма.
И това означаваше, че електроенергията на 4-ти енергоблок на Ростовската АЕЦ отново ще стане необходима, и то не по-късно от края на 2018-та и началото на 2019 година.
Това даде тласък на ускоряването на работата на този енергоблок.
До началото на декември 2017 г. строителството на блока беше завършено и започна физическият му пуск.
А на 1-ви февруари 2018 г. първите мегавати, произведени от четвърти енергоблок на атомната електроцентрала в Ростов започнаха да постъпват в единната енергийна мрежа на Русия.
Турски поток – текущо състояние
До сега вече са положени почти половината тръби от двете „нишки“ на „Турския поток“.
Като цяло, всичко все още върви според плановете и дори малко по-напред от графика. И е възможно това да е от полза.
Ако има нужда да се пусне „Турски поток“ шест месеца по-рано, тогава няма да има голям технически проблем от това. Тази непредвидена „опция“ може да бъде полезна, точно както в случая с „Кримския енергиен мост“.
Източник: https://topwar.ru/136451-zachem-rossiya-speshno-stroit-novye-atomnye-stancii.html
