ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


Янко Янев: големият портфейл е голяма отговорност

13.10.2017

Във Виена от 18 до 22 септември 2017 г. се проведе 61-та сесия на Генералната конференция на МААЕ.
В кулоарите на сесията генералният директор на Виенския институт за управление на ядрени знания (
NKMI) проф. Янко Янев отговори на въпросите на кореспондентите на електронното издание AtomInfo.Ru.

 

Ядрени знания за начинаещите държави в ядрената енергетика

Господин Янев, над какви проблеми сега работи Вашият институт?

Нашият институт за управление на ядрени знания работи успешно, има големи планове и перспективи. Занимаваме се с образователни дейности в тази област, включително за начинаещите страни.
Това е изключително важно направление и, според мен, дълбочината на този проблем в света все още не е напълно разбрана. Именно знанията са, които определят дали атомните електроцентрали в начинаещите страни ще работят нормално или не.
Хоризонтът за планиране  в ядрената енергетика не е на пет или шест години, както в много други отрасли, а поне век. За толкова дълъг период задължително е необходимо да се изгради устойчива система за образование и обучение, способна, наред с други неща, да проследява и използва появяващите се нововъведения.

За да си представите по-добре за какви срокове става дума, не забравяйте, че преди сто години само започнаха да се появяват автомобилите. А как ще се промени светът след сто години от днес?
Проблемът с управлението на ядреното знание има философски аспект, който трябва да разберем добре, иначе ни чакат неприятности.. Не можете просто да продадете на начинаещата държава атомна електроцентрала и да измиете ръцете си – и да кажете – това по-нататък е грижа на клиента. Такъв подход е фундаментално погрешен.

Страните, притежаващи развита ядрена промишленост – като Русия, Китай, Южна Корея, САЩ и някои други са източници на ядрени технологии. Но те трябва да са наясно каква голяма отговорност носят, когато изнасят ядрени технологии за новодошлите.
Как да помогнем на новодошлите да растат до ниво на големи ядрени сили? Как да се гарантира, че новодошлите ще експлоатират безопасно своите атомни електроцентрали? Тези и други свързани въпроси трябва да бъдат решени задължително.

Искам да привлека вниманието към следващия момент. Ако Русия изгради атомна електроцентрала в начинаеща в ядрената енергетика държава и на тази централа стане авария, тогава целият свят ще счита тази авария за руска.
Същото важи и за други износители на ядрени технологии. Например, ако (не дай Бог, разбира се!) се случи авария на атомната електроцентрала Барака в Емирствата, тогава целият свят ще я счита за корейски инцидент.

Да оставим позитивната лексика на ръководителите на предприятията и организациите. Аз предупреждавам честно и откровено: „Колеги, ако не учите новодошлите да се справят с технологиите, с които ги снабдявате, ако не седнете до тях поне за десет години (или по-добре – по-дълго време), в крайна сметка ще страда вашата репутация и вашият бизнес“.

Страната, която изнася ядрени технологии, трябва, преди всичко да настрой своята система, своята индустрия за стогодишни условия на подкрепа и сътрудничество с клиентите. С други думи, тя трябва да разбере, че тя продава атомната електроцентрала за сто години и това изисква страната-доставчик да направи сериозни промени в начина си на мислене.

„Ние продаваме атомни електроцентрали в чужбина, за които ще трябва да се грижим сто години. Как да изградим вътрешните си системи, включително системата за управление на знанията, за тази цел?” – такъв въпрос трябва да си зададе всяка страна доставчик, включително Русия.

Не забравяйте, че вашето огромно портфолио от чуждестранни поръчки е не само голямо постижение, но и голяма отговорност.

Отговорността е обща

Но клиентите имат противоположна тенденция. Не всички, но някои от тях не искат да имат продължителни споразумения с доставчиците на ядрени технологии. Те ще привличат необходимата им помощ и подкрепа, например чрез търг.

На семинара, посветен на ядрените знания в МААЕ, който се състоя по време на сесията на Генералната конференция, говорих за факта, че има собствени знания, а има и заместващи.
Собственикът на атомната електроцентрала трябва да знае от кого може да получи всичко, от което се нуждае, за безопасна и надеждна работа, ако има някакви затруднения с основния доставчик.

Проблемите на интелектуалната собственост веднага ще възникнат.

Дори на семинара в МААЕ те веднага бяха припомнени. Съгласен съм, има някои неща, които трябва да бъдат защитени, но според мен, с това не бива да се прекалява, в противен случай в един момент може да загубите всичко.

Голямата отговорност, за която говорих, е обща за всички доставчици. Ядрените технологии в света днес са преплетени. Същата турбина за вашия проект, можете да поръчате в Русия, а можете и във Франция, а не само при нея. Убеден съм, че китайците скоро ще започнат активно да предлагат турбини за различни ядрени енергоблокове.

Ядреният енергоблок от началото на XXI век е интегриран проект, в който участват много доставчици от различни страни.

Един добър въпрос – и чия ще бъде отговорността да поддържа такъв блок в продължение на 100 години, в края на краищата?

Формалният отговор е известен. Това е отговорност на собственика на централата, на експлоатиращата организация. Но той трябва да знае как се прави това и той трябва да научи това от доставчиците, а под доставчиците имам предвид не само доставчиците на желязото, но и доставчиците на знания.

Алтернативата е разбираема. Новата държава може самостоятелно да развива своята ядрена промишленост и да натрупва необходимия обем от ядрени знания. През миналия век някои държави направиха това. В наше време това също е възможно, но ще струва скъпо.

Все пак, разбира се, страната може да се ограничи до отделни области на знанието. Например, ако България внезапно реши да започне да произвежда ядрено гориво, няма да има логика в това решение. Но в същото време България е напълно способна да се справи с проблемите на управлението на горивния цикъл (от къде да вземе уран, къде да го обогатява и т.н.).

Беленският проект

Г-н Янев, въпреки че това не е свързано с темата на интервюто, но бихме искали да използваме тази възможност и да ви зададем въпрос за ситуацията с Белене.

Аз ще отговоря така. Проектът Белене се развива против всякаква логика, а българската държава губи пари заради това.
Когато настъпи промяна в политическата система в България, бях един от онези хора, които спряха този проект за пръв път. Решението ни беше напълно оправдано, макар и само защото променихме регулаторната система в ядрената област и т.н.

Но след това проектът бе възобновен и просто не разбирам защо не може да бъде завършен. Днес сме в окаяно положение. По Белене бяха изразходвани милиарди – за подготовката и лицензирането на площадката, за оборудване, за подготовката и модификацията на проекта на централата.

Между другото, мнозина не знаят или не разбират този момент. Бяха направени голям брой промени и подобрения на първоначалния проект на АЕЦ „Белене“ – общо над 10 хил.

Обвързване към площадката и отчитане на европейските изисквания?

Не само това. България е компетентна страна в ядрената област. Много внимателно проучихме първоначалния проект и направихме забележки към него въз основа на нашия опит.

Ние казвахме: „Ние не искаме това оборудване, работихме с него в Козлодуй и считаме, че не бива да се използва в нова централа поради такива и такива причини“.
Това е нормален работен процес на взаимоотношенията доставчик-клиент, но това е и много работа. Около 250 опитни инженери бяха привлечени в анализа на проекта на АЕЦ „Белене“.
Вярвам, че в крайна сметка се получи великолепен проект, един от най-добрите проекти на Росатом.

Защо работата беше прекъсната? От моя гледна точка, по политически причини. Също така казват, че е по финансови съображения.

Без съмнение, имаше силен политически натиск. Не забравяйте, че имаше предложение за изграждане вместо Белене на седмия блок на площадката Козлодуй с реактор от „Уестингхаус“. Всъщност, това се оказа въздух под налягане. Натискът е смекчен, състоянието на „Westinghouse“ сега не е никак весело. Не виждам как може да се реализира проектът с AP-1000 в Козлодуй.

Необходимо е да се вземе сериозно политическо решение за съдбата на Белене. Всички се стремим да вземем такова решение и да бъдем правдиви и компетентни в същото време.

Сам по себе си – проектът на АЕЦ Белене е добър, интересът на чуждестранните инвеститори е наличен, органите на ЕС одобриха проекта. Не разбирам защо българското правителство се бави с решението.
България трябва да затвори няколко въглищни електроцентрали. АЕЦ „Белене“ може да стане спасител за страната, да гарантира надеждно електроснабдяване. Заедно с възобновяемата енергия, новата атомна електроцентрала може да създаде основата на устойчива и без емисии на парникови газове енергийна система.

   Благодаря, господин Янев, за интервюто за електронното издание AtomInfo.Ru.

Б.Р. – Публикувам това интервю с любезното съгласие на главния редактор на електронното издание AtomInfo.Ru Александр Уваров.

Оригинал на публикацията: http://www.atominfo.ru/newsq/x0597.htm

Tags: ,

2 Responses to Янко Янев: големият портфейл е голяма отговорност

  1. Донка on 16.10.2017 at 15:18

    Коментар на професионалист и експерт точен и ясен.

  2. Иван on 17.10.2017 at 15:50

    Продължава това неразбиране и объркващо свързване на Уестингхаус и проекта в Козлодуй.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Тема на седмицата

AP-1000 – за АЕЦ “Sanmen”, Toshiba и Westinghouse 2017 година е решаваща

 Корпорацията „Toshiba“ се оказа в сложно положение поради закупуването на компанията „Westinghouse“, се казва в статията, публикувана  в „Wall Street Journal“. Витрината на проблемите...

Още »

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

50 години българска атомна енергетика – средношколска конференция

Последни коментари