ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


АЕЦ “Чернобил” – Пет дни след взрива – опасността от апокалипсис бе ликвидирана

28.04.2017

Реших да ви запозная със събитията и трима от доблестните мъже, които с цената на живота си спасиха Европа от вторичен взрив – вече, може би, ядрен.

 Взривът бе само началото

Само 5 дни след взрива, на 1 май 1986 година, специалистите и властите стигнаха до ужасяващия извод: активната зона на взривения реактор продължава да се топи.
В нея има 185 тона ядрено гориво, а ядрената реакция продължава с ужасяваща скорост.

Проблемът

Под тези 185 тона разтопен ядрен материал се е намирал резервоар с 5 милиона галона вода.
Водата се използва в енергоблока като топлоносител, и единственото което е отделяло ядрото на топящия се реактор от водата е била дебелата бетонна плоча.
Топящата се активна зона бавно прогаряла тази плоча, смъквайки се към водата в тлеещ поток от разтопен радиоактивен метал.

Ако бе успяла да стигне до водата, би се получил масивен, заразен с радиация парен взрив.
В резултат е могла да бъде заразена голяма част от Европа, а според броя на загиналите – първият чернобилски взрив би изглеждал като незначително произшествие.

 Бедна ни е фантазията

“Това би повлякло след себе си ядрен взрив, който според разчетите на съветските физици, би предизвикал изпаряване на горивото на другите три реактора, би изравнил със земята 200 квадратни километра (77 квадратни мили), би унищожил Киев, би замърсил системите за водоснабдяване на 30 милиона жители, и за повече от столетие би направил северна Украйна негодна за живот”, написа журналистът Стивън Макгинти (Stephen McGinty).

Школата за руски и азиатски изследвания през 2009 година направи още по-мрачна оценка: Ако топящата се сърцевина на реактора бе достигнала водата, последвалият след това взрив “би унищожил половин Европа, Украйна и част от Русия – правейки ги необитаеми за 500 хиляди години”.

 Планът

Инженерите незабавно са разработили план за предотвратяване на възможни взривове и на останалите реактори.
Решено било през наводнените подземни коридори на четвърти реактор да проникнат трима души в акваланги.
Когато достигнат до резервоара с топлоносителя – да намерят двойката запорни клапани и да ги отворят. По този начин водата ще изтече напълно преди да стопилката на активната зона да е прогорила пода и влязла в контакт с водата.

За милиони жители на СССР и европейци, които ги е очаквала неминуема гибел, болести и други вреди от надигащия се взрив – това е бил превъзходен план.

 Изпълнителите на плана са обречени

За всички участници е било ясно, че тогава не имало по-лошо място на планетата от резервоара с вода под бавно топящия се четвърти реактор. Те прекрасно са разбирали, че всеки, който попадне в този радиоактивен казан, може да преживее достатъчно за да изпълни задачата, но, за съжаление, не повече.

Съветските власти са разяснили обстоятелствата около надигащия се взрив, планът за предотвратяването му и последствията: по същество неминуема смърт от радиационното облъчване (лъчева болест).

Чернобилската тройка

Трима мъже са предложили доброволно своята помощ, знаейки, че това, вероятно, ще бъде последното, което ще направят през своя живот.
Това са били старши инженер, инженер от средно ниво и началник на смяна, които много добре познават оборудването. Задачата на началникът на смяната е била да осветява пътя и територията с подвижна лампа, за да успеят инженерите да идентифицират клапаните, които трябва да бъдат отворени.

На следващия ден чернобилската тройка е надянала водолазното снаряжение и се е потопила в смъртоносния басейн.

 Изпълнението на задачата

В басейна е царял пълен мрак, светлината от водонепроницаемия прожектор на началник-смяната е била слаба и прекъсвала периодично.
Търсенето в мътилката и тъмнината не дава бърз резултат.
Водолазите са се стремели да завършат радиоактивното плаване колкото е възможно по-бързо, затова са продължили търсенето, даже независимо от това, че светлината може всеки момент да угасне.

Прожекторът наистина е отказал, но това е станало след като в мрака са видели въжделената тръба. Започнали са да се придвижват опипом по тръбата – без никаква светлина и без никаква защита от пагубната за човешкия организъм йонизация. Но там в тъмнината са двете задвижки, които биха могли да спасят милиони хора.
Водолазите ги отварят и водата руква навън. Басейнът започва да се изпразва.

Ние ще загинем, но милиони ще спасим

Когато тримата мъже са излезли на повърхността, когато задачата е била изпълнена. Сътрудниците на АЕЦ и войниците са ги посрещнали като герои, каквито са били в действителност. Твърдят, че хората направо са скачали от радост.

През следващия ден всичките пет милиона галона радиоактивна вода са били източени от подземието на реактора на четвърти блок.
Когато разтопеното ядро на реактора си е пробило път към резервоара, той вече е бил празен. Повторен взрив е бил избегнат.

Резултатите от анализите, направени по-късно от различни експерти съвпадат в едно: ако тройката не е влязла в басейна и не го е изпразнила – от парния взрив биха загинали и пострадали стотици хиляди, даже милиони хора. Това би изменило хода на историята.

Епилог

През следващите дни и при тримата са започнали да се проявяват неизбежните симптоми: лъчева болест. През следващите няколко седмици и тримата са починали.
Мъжете са погребани в оловни ковчези. Даже и лишени от живот, телата им са имали толкова силно радиоактивно излъчване.

Много герои са отивали на подвиг заради другите, имайки макар и малък шанс да останат живи. Но тези трима мъже са знаели, че нямат никакъв шанс. Те са се потопили там дето ги очаква сигурна смърт.

 

 

Те се казваха Алексей Ананенко, Валерий Беспалов и Борис Баранов.

Цялата статия вижте на: https://news.pn/ru/public/181132 ,
Първата част е многозначителна, но нарочно я пропуснах за да не раздразня украинските си читатели, които много уважавам.

Tags:

Comments are closed.

Тема на седмицата

ЕС – Ядрената енергетика се изплъзва от Европа

Атомът тръгва от Запад на Изток, и това съществено променя ядрения отрасъл. Към такъв извод са склонни много от участниците в европейския ядрен форум,...

Още »

Приносът на ядрения отрасъл в икономиката на ЕС

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

ENEN PLUS project – европейско ядрено ученическо състезание

Последни коментари