Предлагам Ви да прочетете този стойностен, според мен, анализ на Юлиана Колева.
Източник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/03/30/1798046_vuprosite_koito_ostavat_sled_ura_za_aec_belene/
Решението на правителството да спре проекта АЕЦ „Белене“ вчера беше потвърдено от парламента. Аргументите колко разумно е то и стратегически, и икономически са ясни отдавна. Дори негативните реакции и от къде ще дойдат бяха предвидими. След оживлението от голямата новина и първите отзиви, обаче останаха важни въпроси без отговор и се появиха нови:
Възможно ли е готовият реактор за „Белене“ да се използва за АЕЦ „Козлодуй“?
Накратко отговорът е, че теоретично това е възможно, на практика е трудно, ще изисква време и не е ясно каква ще е цената.
Колко ще струва монтирането на реактора за „Белене“ в „Козлодуй“?
Управляващите засега не могат да кажат. Твърдят само, че ще е определено по-евтино, тъй като поне няма да се налага изграждане на връзки за свързване с електропреносната мрежа и назначаването на много нови хора.
Колко по-евтино обаче – не е пресметнато. България трябва да доплаща на руската страна около 140 млн. евро за реактора. Той обаче не може да се мести просто така от една площадка на друга. Няма отговор какви промени ще се наложат и колко ще струват те. Това няма и да са единствените средства, които допълнително трябва да се вложат.
Тепърва трябва да има проучвания на площадката в „Козлодуй“, изработване на проекти, екологична оценка, процедури по лицензиране, които са тежки и продължителни. Без тях не може да се мине, независимо че става въпрос за монтиране на реактор във вече съществуваща ядрена централа. Управляващите предполагат, че ще излезе по-евтино, отколкото инвестираните до момента (по различни твърдения от 1 млрд. до 1.5 млрд евро) средства за подобни дейности в „Белене“, но дори прогнозна сума все още не е съобщена.
Не е ясно и колко време ще се подготвя теренът в „Козлодуй“ - дали по-дълго от шестте години, за които се очакваше да стане „Белене“? Ще смогне ли България да го направи за около 7 години, както изчисли премиерът или ще трябват около 15 години – по сметки на левицата?
Къде и колко време ще се наложи да се съхранява реакторът, който е в Русия?
Преди седмици „Ижорските заводи“ обявиха, че са приключили с контролното сглобяване на корпуса на първия реактор за „Белене“, който може да бъде доставен тази пролет.
Повече яснота за съдбата му може би ще дойде днес след срещите на енергийния министър Делян Добрев в Москва.
Управляващите засега не изключват категорично възможността реакторът да бъде продаден. Затова би трябвало да изяснят на каква цена могат да го предлагат.
Каквато и да излезе цената на решението за 7 блок в „Козлодуй“, според първите коментари тя ще бъде далеч по-малка от цената на парогазова централа в „Белене“, за която спомена Борисов, без да е ясно дали е поел твърдо обещание за такъв проект към Путин като алтернатива на спирането на АЕЦ „Белене“ или това е само вариант.
И тук следват други важни въпроси:
Кой ще строи газовата централа, с какъв газ ще работи, кой ще купува тока и на какви цени?
От ГЕРБ обещават, а от десницата искат проектът да е изцяло частен. Чуждестранният инвеститор трябва сам да поеме строителството, а България няма да има никакви ангажименти – нито за изграждането, нито впоследствие за купуването на тока и неговата цена. Ако има интерес, ако някои инвеститор поиска и си поеме ангажимента сам да си търси пазарите – добре е дошъл, е тезата на управляващите в случая. При тези условия дори хора в десницата обясняват, че не ги интересува дали строителят ще е руската „Газпром“, каквито слухове се появиха веднага.
От лявата опозиция репликират, че при тези условия никой инвеститор не би вложил средства. И подозират, че има далеч по-сериозен ангажимент към Русия извън празното обещание – „ако ви е изгодно, елате“.
Управляващите репликират, че обвързаности няма. И посочват, че в решението на парламента се казва, че България само ще проучи условията за изграждане в следващите години на газова централа.
Има ли обещание и знаят ли в Русия, че няма обещание?
Друг въпрос е с какъв газ ще работи евентуалната бъдеща централа. Засега към България тече единствено руски. В сряда лидерът на СДС и председател на икономическата комисия Мартин Димитров отговори, че не се притеснява от това, тъй като България ще изгражда алтернативните газови трасета с Турция например, откъдето можем да чакаме азербейджански газ.
В четвъртък обаче Петър Димитров от левицата заяви, че при вчерашното закрито заседание на икономическата комисия премиерът е информирал – по турската тръба няма да тече транзитен газ, а ще е само руски. Неофициално и с недомлъвки и други политици потвърдиха информацията. Така осигуряването на бъдещата централа с алтернативен газ – например през Румъния, Сърбия или пък шистов (чието проучване от страна на американската „Шеврон“ в България беше спряно с мораториум от парламента) пак остава висяща тема.
А колко ще струва токът от газова „Белене“, кой ще го купува и как ще се отрази това на цената и на тока, и на газа – изчисления няма. Притеснения буди както постоянно нарастващата цена на газа, така и изследванията, че този източник на енергия е на изчерпване, а произвежданата по този начин енергия е една от най-скъпите.
Ще има ли и какви претенции „Росатом“?
При варианта „Козлодуй“ хипотетично трябва да се предвиди и евентуален иск на руската „Росатом“ срещу България, който някои изчисляват на поне 800 млн. евро. Премиерът Бойко Борисов изрази надежда с президента на Русия Владимир Путин „да се разделим дружески“ по този проект, какъвто ангажимент Путин бил поел в разговор с него. От Москва обаче дойдоха знаци, че разделянето може да не е дружеско. „Росатом“ зае твърда позиция и обещава да се бори за всяка буква в договора.
От срещите на Делян Добрев днес в Москва се очаква да договори най-изгодно излизане на България от проекта. Дали и какво ще успее министърът ще е ясно след часове. Всички, които познават преговори с руската страна са предпазливи до скептични. Затова каква ще е истинската „цена“ на очаквана „дружеска“ раздяла може да не проличи веднага.
Какво стана с доклада на HSBC ?
Финалният доклад на консултанта – британската HSBC – беше отлаган, чрез него се удължаваха и споразуменията с руската страна. Очакваше се премиерът да го чете тези дни и изводите му да бъдат представени. След обявения отказ, той беше почти забравен. Някои експерти предположиха, че написаното в него е повлияло за спирането на проекта, други цитираха евентуални заключения, но официално няма информация за доклада и заключенията му.
А за цената на консултацията (около 2 млн. евро) е добре българите да научат каквото и да пише в него.
Окончателно ли е наистина решението за „Белене“ ?
Премиерът каза категорично „Да“.
Ще има ли наистина нов стил в работата по енергийни проекти от кабинета „Борисов“ ?
След разумния ход със спирането на проекта „Белене“, правителството има възможност да покаже нов професионален подход към развитието на енергийните проекти. Като осигури прозрачност върху бъдещите планове, цената им, нуждите и потенциалните пазари и т.н.
В изявлението си по време на правителственото заседание в сряда (то се прави с ясното съзнание, че после става публично – тази част стенограмата беше разпространена веднага – бел.ред.) Борисов зави, че „руската страна няма никаква вина за този проект. Те произвеждат реактори – който иска, да ги купува. Компрометирането на проекта „Белене“ идва от неговите първоначални стъпки…Защо казвам, че е компрометиран проектът още с неговото стартиране? И тук има гигантски далавери, които са направени, и аз съм убеден, че рано или късно прокуратурата ще повдигне обвинение. Ние като членове на Европейския съюз прекрасно знаем, че конкурсното начало на всяка една поръчка е водещото за нейната прозрачност, публичност и гаранция за един качествен проект.“
Ако не приложи тези изисквания към предстоящите решения как ще се действа с готовия реактор, с идеята за газова централа, с преговорите по други проекти с Русия и гаранции, че те няма да генерират нова гигантска корупция (част от прогнозите преди две седмици бяха, че „Белене“ естествено няма да се случи, но ще се отлага още година-две, за да продължи да се краде каквото е възможно около него – бел.ред.) , премиерът и екипът му рискуват да получат същата оценка за работата си, каквато Борисов даде за спряната втора АЕЦ – „лъжа и балкански трик“. И тогава разочарованието на почти цялото общество, което сега реагира с „Ура“ и „Браво“, ще е много по-силно.