Текущото състояние
Енергетиката представлява само 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Финландия.
Обаче без тези 2 процента производството на финландския БВП ще стане невъзможно.
Страната няма собствени енергийни ресурси, с изключение на скромните запаси от торф. Налага се нефт, въглища и природен газ да се внасят.
Това са годишно: 14-16 милиона тона нефт и нефтопродукти; 3 милиарда кубически метра газ и до 3 милиона тона въглища.
Основен доставчик на тези ресурси е Русия, като стойността им възлиза на 6-7 милиарда долара – значителни разходи за страна с население само 5,5 милиона души.
Всъщност, получаваният от Русия нефт се преработва във финландските предприятия, а продукцията от преработването и се реализира на печалба на финландския и чуждите пазари.
Стратегия за развитието
Стратегията за развитие на финландската енергетика е разделена на две части: декларативна и подлежаща на реализиране.
Като член на ЕС и привърженик на традиционните за Скандинавия екологични приоритети Финландия развива алтернативната енергетика.
Декларациите
Съгласно споразумението с Брюксел към 2030 година относителният дял на “зелената алтернатива” трябва да достигне в общия енергиен баланс 38%.
Данъчните облекчения и преференции за екологично чистите слънчеви панели и вятърни паркове са призвани да помогнат за постигане на тази амбициозна задача. Или поне да обяснят през 2030 година, защо лъчезарният хоризонт за алтернативната енергетика отново се е отдалечил в прекрасното бъдеще.
Реалността
Общият обем на потреблението на електроенергия във Финландия е стабилно равен на 80-82 TWh, като от тях 10-12TWh се доставят от Швеция.
Природните условия – северните ширини, честа облачност, отсъствие на силни ветрове, термални източници и така нататък – затрудняват “зеленият прогрес” на слънчевите панели и вятърните генератори.
Даже потенциалът на водните ресурси се използва слабо предвид равнинния релеф на Финландия.
Концентрацията на мощни промишлени производства (металургия, металообработване, електротехника) в централните и южните райони на страната изискват съответните източници на енергия.
Ядрената енергетика в държавата се развива от 70-те години на миналия век, тя се развива въпреки екологичните фобии, алтернативният страх и зелената алтернатива за масовия потребител.
През 1977 година на южното крайбрежие на Финландия (остров Хястхолмен) бе въведен в експлоатация първият енергоблок на АЕЦ “Ловиза”. Втори блок бе пуснат през 1980 година. Двата са построени за 4 години. Централата е оборудвана със съветски водно-водни реактори ВВЭР 440/213, като цялото тежко оборудване е произведено в СССР.
Допълнителното оборудване, контролно-измерителната апаратура и техническото подържане е предоставено на компаниите Westinghouse и Siemens – рядък пример за високотехнологично сътрудничество въпреки “желязната завеса” в ядрената област.
Примерът е повече от удачен. Блоковете на АЕЦ “Ловиза” на два пъти бяха модернизирани, като първия път електрическата им мощност бе повишена до 488 MW, а после до 510 MW.
Централата работи с рекорден КПД, като за 40 години не се е случил нито един значителен инцидент.
Обаче след 10-13 години ресурсът на реакторите и ще бъде изчерпан и 1020 MW на АЕЦ “Ловиза” трябва да бъдат заместени с други мощности.
През 1978 година в юго-западна Финландия заработи АЕЦ «Олкилуото». Централата е построена от шведския концерн ABB за пет години. Блоковете с кипящи реактори BWR и първоначална мощност по 660 MW са модернизирани, а мощността им е форсирана до 880 MW.
АЕЦ «Олкилуото» работи безаварийно вече 38 години, задоволявайки 20% от енергийните нужди на Финландия.
Проектът е признат за толкова успешен, че през XXI век на тази площадка е решено да се построи петият финландски енергоблок (трети блок на АЕЦ «Олкилуото») – най-проблемният, най-скъпият, най-мощният и досега незавършен.
Още през 2000-та година собственикът на АЕЦ «Олкилуото» компанията TVO подаде в правителството заявка за изграждане на още един енергоблок.
През 2002 година заявката е одобрена от министерския съвет на Финландия (10/6 министри) и от финландския парламент (107/92 депутати).
Това бе първото решение за изграждане на нов ядрен енергоблок в Европа след чернобилската катастрофа от 1986 година.
Забележителното е, че същите чиновници от ЕС активно лобираха за закриване на Игналинската АЕЦ в Литва. Тази централа е значително по-съвременна и мощна, отколкото съществуващите във Финландия.
Брюкселските бюрократи постигнаха своето, връщайки литовската енергетика на нивото на финландската преди 50 години. Тази маневра на ВС се отрази пагубно на реалния сектор на литовската икономика.
Финландия избра съвършено друг подход.
Петият финландски енергоблок бе избран чрез конкурс през 2003 година. Победи френско-немската Areva S. A. с проекта за енергоблок от 1600 MW и реактор EPR. Беше подписан и договор с фиксирана стойност 3 милиарда евро. През януари 2005 година бе завършено съгласуването на строежа между правителството и местната община.
На 12-ти август 2005 година започна изграждането на новия енергоблок на АЕЦ «Олкилуото», което продължава и до сега.
Датата на завършване на завършване на строителството от 2010 година насам непрекъснато се премества, за последно – 2018 година. Стойността на строежа според AREVA е нараснала почти три пъти, достигайки до 8,5 милиарда евро.
Разпределението на допълнителните разходи е предмет на горещи спорове между финландското правителство и “честно победилият в конкурса” консорциум.
Меморандумът за изграждане на четвърти блок на АЕЦ «Олкилуото» със силите на Areva отдавна е разтрогнат – нека първо се изяснят параметрите на дългостроящия се и много скъп трети енергоблок.
Новата финландска АЕЦ «Ханхикиви» – най-северната в страната – ще бъде построена от «Росатом».
Руската корпорация спечели търга, което е особено ценно предвид силната конкуренция и политическите опасения. Междуправителственото споразумение е сключено през февруари 2014 година.
Истеричната вакханалия на антируските санкции не успяха да му навредят – демонстрациите от 100-200 души и спекулациите в управляваната преса е трудно да се приеме, че са нанесли някаква вреда.
Още по-трудно е да се насърчават явно губещите алтернативни проекти в мразовития северен регион – където мирният атом просто няма алтернатива. Експлоатационният срок на съвременните енергоблокове е 60 години. В началото бяха приведени ежегодните разходи на страната за изкопаеми горива. А реакторите на по 40 години настоятелно с нуждаят от замяна в не толкова далечно бъдеще.
За справка
Финландия бе първата в света държава, която взе решение за изграждане на още една АЕЦ след фукушимската катастрофа.
Това е първият обект на “Росатом”, изграждан в западна държава и с участието на ЕС по обективни съображения за самодостатъчност на финландската енергетика и дългосрочната рентабилност на “Росатом”.
Планираната мощност на АЕЦ «Ханхикиви» е 1200 MW.Русия осигурява основното финансиране и пълният цикъл на ядрена експлоатация.
Дейностите започнаха през януари 2016 година, и макар до завършването им е още далеч, има всички основания строителството на АЕЦ “Ханхикиви” да върви точно по графика, при спазване на всички екологични норми и при взаимна изгода.
Източник: http://grtribune.ru/home/politicreview/9800-2016-12-28-23-31-45.html
