Дейностите по извеждане от експлоатация на реактора АД, който в съветски времена е произвеждал плутоний, първият от този тип установки на ядреното предприятие „Горно-химический комбинат“ (ГХК, ЗАТО Железногорск, Красноярский край), се планира да завършат напълно през 2023 година.
Това бе съобщено на провеждащия се в Москва обществен форум-диалог организиран от ДК “Росатом”.
Извеждането от експлоатация (ИЕ) е задължителен етап от жизнения цикъл на реакторните установки.
Изоставянето им без да бъдат изведени от експлоатация би оказало негативно влияние върху околната среда, особено за бъдещите поколения, защото неизбежно ще се стигне до постепенно загубване на защитните функции на съществуващите бариери за безопасност.
В СССР са работили 13 промишлени уран-графитни реактора за производство (наработка) на оръжеен плутоний и тритий.
Извежаднето от експлоатация на тези установки има определена специфика и изисква специален подход.
Проблемът е в това, че при проектирането и строителството им не са предвиждани технически решения за извеждането им от експлоатация.
Три мощни промишлени уран-графитни реактори за производство на плутоний (АД, АДЭ-1 и АДЭ-2) са експлоатирани в ГХК.
Благодарение на плутония от ГХК Съветският Съюз успя да пречупи изоставането от САЩ по количеството на ядрените боеприпаси.
Комбинатът е изпълнил задачата за която е бил създаден.
Сега там се извършва извеждане от експлоатация на всичките три реактора.
Този проект върви в рамките на федералната целева програма по ядрена и радиационна безопасност.
“През 2023 година завършват дейностите по извеждане от експлоатация на реактора АД”, се казва в материалите на форума.
Началото
Необходимият за производство на плутоний за ядрено оръжие ГХК е създаден с постановление на Министерския съвет на СССР на 26 февруари 1950-та година. Тогава той е наречен “Комбинат №815”.
Новото предприятие е изградено в скалните масиви на десния бряг на река Енисей, около 50 километра след Красноярск.
Критериите за избор на мястото на бъдещето предприятие са били: наличието на здрав планински масив на брега на пълноводна река, значителна отдалеченост от границите на СССР във всички посоки, близост до голям промишлен център.
Разполагането на комбината на дълбочина 200 метра под планината позволява той да бъде защитен от възможна ядрена бомбардировка.
Строителството
За кратък срок е бил построен уникален подземен технологичен комплекс, който няма аналог никъде по света.
За изграждането на комбината са били разработени оригинални технологии.
Обемът на скалните разработки, превишавал с мащабите си всичките известни подземни строежи и съответства на общия обем на тунелите на московското метро в началото на 60-те години на миналия век.
Паралелно с подземното строителство на повърхността се е изграждало селище за работниците, което през 1954 година получава статут на град с двойно име: за служебна кореспонденция – Железногораск, а за обществото – Красноярск-26.
Реакторът
Идеята за създаване на най-мощния за своето време реактор, позволяващ съществено да се увеличи производството на плутоний, е предложена още през 1949 година от легендарния съветски учен Анатолий Александров, който е станал научен ръководител на проекта.
Решено било реакторът да бъде построен в комбинат №815.
Проектирането на новата установка е дело на конструкторското бюро към артилерийския завод № 92 в град Горки (сега предприятие на Росатом „ОКБМ Африкантов“, Нижний Новгород).
Реакторът е получил първоначално индекс ЛБ-120. Числото 120 е взето произволно, с цел осигуряване на секретност, а плутония е наричан – телур-120.
Акронимът ЛБ е в чест на ръководителя на съветския ядрен проект, заместник председателят на Министерския съвет Лаврентий Берия, имащ голям принос за създаването на ракетно-ядрения щит на СССР.
В последствие индексът ЛБ-120 бил заменен с ОК-120 (“особена конструкция”, а секретното му наименование – реактор АД).
Хронологията
Монтажът на реактора АД е започнал през пролетта на 1956 година.
Въведен е в експлоатация на 28 август 1958 година. Тази година се счита за официално начало на работата на ГХК.
На 7-ми септември същата година реакторът е излязъл на проектна мощност.
Окончателното спиране на реактора АД за извеждане от експлоатация е станало на 30-ти юни 1992 година.
Извеждане от експлоатация
Отчитайки уникалното разположение на ГХК – в планински масив, е прието решение за най-безопасен и екологичен вариант за извеждане от експлоатация на реакторите в комбината чрез “погребване на място”.
Скалата като бариера за безопасност
Планинският масив представлява природна бариера за безопасност, която в съвкупност със съществуващите и допълнително създадените защитни бариери ще осигури изпълнението на съвременните изисквания за радиационна безопасност.
Освен това, планината изпълнява функцията на основен конструктивен елемент на подземното съоръжение, който може да поеме значителни вътрешни и външни техногенни натоварвания.
Конкретните стъпки
През 2014 година, в рамките на ИЕ на реактора АД, е закупено и монтирано необходимото оборудване за създаване на бариерите за безопасност, обучен е персоналът, демонтирани са възлите и агрегатите от приреакторните помещения.
През 2015 година е направена заливка с хидроизолационен бетон на подреакторното пространство.
От отсеците на биологичната защита по периметъра на шахтата на реактора е била извадена пясъчната засипка.
Източник:
