ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


София търси подкрепа от ЕС по ситуацията с оборудването за АЕЦ “Белене”

27.06.2016

България все още няма решение как да плати компенсацията на “Росатом”.

 

След като женевският арбитраж отсъди България да изплати на “Росатом” компенсация от 620 милиона евро за рзходите по отменения проект на АЕЦ “Белене”, в страната започнаха да търсят виновните и да молят за помощ от Европейския съюз.

Генералният прокурор на България Сотир Цацаров заплаши с наказателно преследване лицата, изплащали смети по “Белене” след замразяването на проекта. А премиерът на страната Бойко Борисов обеща да изпрати на ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск писмо с доклад за ситуацията с надеждата да получи инструкции от ЕС относно взаимодействието с руската страна.

Генералният прокурор на България Сотир Цацаров съобщи в четвъртък, че инвеститорът на проекта за изграждане на АЕЦ “Белене”, държавната Национална електрическа компания (НЕК), е извършила редица преводи на средства на «Атомстройэкспорт» (АСЭ, структура на “Росатом”, строяща АЕЦ в чужбина) след окончателното замразяване на проекта на 29 март 2012 година.

“След взетото решение на правителството, потвърдено от Народното събрание, плащанията по пороекта за строителството на АЕЦ “Белене” са продължавали. Затова съвсем скоро някои лица ще бъдат привлечени към наказателна отговорност”, заяви господин Цацаров.

Бившият министър на енергетиката Драгомир Стойнев по-рано твърдеше, че след замразяването на проекта е било изплатено оборудване на стойност 385 милиона лева (около 220 милиона евро).

През септември 2012 година заместник генералният директор на “Росатом” Кирилл Комаров съобщи, че “до момента българската страна не е поискала официално спиране на дейностите по заявеното оборудване за “Белене” и разтрогване на всички договори”.

Имаше съобщения също, че след март 2012 година са продължавали плащанията по сметките на работещото по проекта българско представителство на консултантската компания Worley Parsons, получила след 2006 година повече от 250 милиона евро.

На 14 юни арбитражът в Женева застана на страната на АСЭ в спора за компенсациите за отменения проект АЕЦ “Белене” и присъди на руската компания компенсация от 620 милиона евро (според изчисленията на “Росатом”).

Изплащането на сумата е много проблемно за НЕК, и в София вече търсят възможност да се договорят. Така, веднага след това, правителството на България заяви, че е готово да продаде оборудването на Иран за проектите по изграждане на АЕЦ по руски дизайн.

Възможно е също генералната прокуратура на България да е започнала да се занимава с въпросите за плащанията след като през седмицата в проекта поискаха незабавно привличане към отговорност на длъжностните лица “за поръчването на оборудване по “Белене” без EPC-договор (според версията на “Росатом”, договор е бил подписан) и без финансово осигуряване”. Това искане бе издигнато от депутатите от Реформаторския блок Мартин Димитров, Петър Петров и от Министърът на енергетиката Теменужка Петкова (член на коалиционното правителство от същата партия).

Госпожа Петкова вече имаше възможност да се занимава с проверка на финансовите въпроси по “Белене” като директор на Агенцията по финансова инспекция към Министерството на финансите през 2013 година. Тогава агенцията проверяваше по поръчка на Парламента информацията за “незаконните, носещи загуби и нецелесъобразни действия” на двама от бившите ръководители на НЕК – Любомир Велков и Мардик Папазян. Двамата отричаха да имат вина, а проверяващите така и не излязоха с решение.

Същевременно ръководителят на правителството Бойко Борисов е информирал председателя на Европейския съвет Доналд Туск за ситуацията около проекта. От прес-службата на правителството заявиха, че премиерът е уверил господин Туск по телефона, че София “ще изпрати писмо до Европейската комисия с молба за съвет” относно по-нататъшните действия. Става дума, по-точно, за действия след загубата на НЕК на арбитража в Женева и за това “как в максимална степен да бъдат защитени националните интереси в съответствие с енергийната политика на ЕС”. Не е изключено, консултациите да се отнасят до това, дали да се подава апелация в съда в Цюрих.

Теменужка Петкова заяви в четвъртък, че не може да отговори какво ще предприеме по-нататък България, тъй като “сега се извършва сериозен анализ на решението от юристите на двете страни”. Според думите й, България трябва да изплаща на “Росатом” дневно по около 151 хиляди евро докато бъде изпълнено на решението на арбитража. Това, по нейна оценка, ще представлява годишно по 55,8 милиона евро от общата компенсация от 551,8 милиона евро. Българската оценка, както и досега се разминава със заявената от “Росатом”.

Николай Марченко, София

Източник: http://www.kommersant.ru/doc/3020245

Tags: , ,

Comments are closed.

Тема на седмицата

Енергиен комплекс за безвъглеродно производство на електроенергия

Напоследък редица анализатори отбелязват намаляване на значението на ядрената енергетика, която осигурява малко над 10% от електроенергията в света през 2019 г. Изграждането на...

Още »

Приносът на ядрения отрасъл в икономиката на ЕС

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

БЪЛГАРСКАТА АТОМНА ЕНЕРГЕТИКА – НАЦИОНАЛНА, РЕГИОНАЛНА И СВЕТОВНА ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ-2020 няма да се проведе заради епидемията от COVID-19

Последни коментари