На Литва може да не и достигнат средства за демонтиране на Игналинската АЕЦ, която беше спряна през 2009 година.
За това във вторник, 17-ти май, заяви генералният директор на атомната електроцентрала Дарюс Янулявичюс.
ИАЕЦ беше закрита по искане на ЕС, който тогава обеща да отдели средства по дейностите за демонтажа на централата. Като цяло това ще струва на Литва около три милиарда евро. Ако не се получи финансова подкрепа от ЕС и ЕК, ще се наложи литовската държава сама да отделя средства за демонтажа на АЕЦ или да търси други източници за финансиране.
Според думите на генералния директор на Игналинската АЕЦ, Литва едва ли ще има сили да отдели такива средства. В тази връзка позицията на Европейския Съюз и на Европейската Комисия, които не дават гаранции за отделянето на 1,2 милиарда евро за демонтажа на централата, безусловно, предизвиква безпокойство.
“За Литва това би било прекалено болезнено”, подчерта Янулявичюс.
Що се отнася до позицията на ЕК и ЕС, те считат, че и така са помогнали достатъчно на Литва и са подкрепяли дейностите по извеждане на АЕЦ от експлоатация. Затова, най-вероятно, от 2021 година Литва ще търси други спонсори, които са готови да помогнат за демонтажа на ИАЕЦ.
За периода от 2014 до 2020 година Литва ще усвои 650 милиона евро, отделени по-рано от ЕС, за демонтажни дейности.
Генералният директор на централата отбеляза, че в момента властите разполагат със средства за работа по закриване на централата, обаче след това такива няма да има.
Във връзка с това Литва ще бъде принудена да преразгледа стратегията за прекратяване на експлоатацията на централата. Става въпрос за преминаване от неотложно прекратяване на експлоатацията на отложено.
При това положение, планираното окончателно демонтиране на Иганалинската АЕЦ до 2029 година, сега се премества за 2038 година.
Получава се странен обрат – ЕС и ЕК, които сега фактически отказват да финансират затварянето на ИАЕЦ, тогава настояваха демонтажът на централата да започне колкото е възможно по-рано.
Искането на европейските партньори за затварянето на атомната електроцентрала се базираше на използваните реактори РБМК, тоест от “чернобилски” тип.
По този начин на 31 декември 2009 година Игналинската АЕЦ, която осигуряваше 70% от електроенергията на страната, беше спряна.
До тогава нито една държава по света, която има ядрена енергетика, не е затваряла централи, заради това, че те използват реактори от типа на РБМК. Например, на Ленинградската АЕЦ бяха пуснати 4 енергоблока (по 1000 MW всеки), а извеждането им от експлоатация е планирано чак след 2025 година.
Четири ректора тип РБМК работят също на Курската АЕЦ. А след чернобилската авария на Смоленската АЕЦ бяха въведени в експлоатация 4 блока с РБМК-1000.
В същност реакторите тип РБМК не станаха популярни по света вследствие на аварията на ЧАЕЦ, която стана благодарение на съгласието на директора на централата да се проведе злополучния експеримент, а не поради самия тип на реактора.
За Литва затварянето на ИАЕЦ се оказа много трудоемка работа, а главното – неизгодна. За да не загуби мощностите, на централата, през 2002 година Конфедерацията на работниците от промишлеността на Литва настояваше – да се продаде ИАЕЦ само за 1 долар на американски инвеститор. В замяна литовската страна би искала западните собственици да заменят руските реактори с американски.
Искането на ЕС за затваряне на централата постави Литва в сложно положение. От една страна, няма как да откаже на искането на ЕС, а от друга – да се закрие централата е неефективно. Затова, според мнението на специалистите от Конфедерацията, много по-ефективно би било да се продължи експлоатацията на ИАЕЦ, вместо да се проси помощ от Запада за развитието на ядрената енергетика .
Трябва да се отбележи, че, тръгвайки на юздата на ЕС и закривайки своята АЕЦ през 2009 година поради “опасната” руска технология, Вилнюс се оказа в много по-голяма зависимост от доставките на руски газ и нефт, отколкото по-рано.
Новата Висагинска АЕЦ можеше да промени положението, обаче на референдума през 2012 година населението на страната се обяви против развитието на ядрената енергетика. По този начин, стараейки се да компенсира недостигът на енергия, на Литва и се наложи да купува повече “синьо гориво” и нефт от “Газпром”.
