На седми април Дарик Радио в предаването «Ники Кънчев Шоу» излъчи интервю на тази тема.

Предлагам ви с малки съкращения дешифровката на звуковия файл, така както съм го чул, осмислил и записал.

Гостуват ни Светослав Съйков – инжeнер старши по управление на реактор в АЕЦ „Козлодуй” и Ивайло Манолов – обучаващ се за длъжност инженер старши по управление на реактор в АЕЦ „Козлодуй“.

Как се стигна до там да станеш ядрен оператор на блок 5 на АЕЦ Козлодуй, какво образование се изисква?

Светослав Съйков: Всичко започна вече доста отдавна, с приемането ми във физическа паралелка в Софийската математическа гимназия, след което ме приеха в „Софийски университет” специалност „Ядрена техника и ядрена енергетика”, където завърших магистърска програма. Завършил съм и следдипломна квалификация по ядрена енергетика в „Технически университет” – София. След кратък работен стаж в няколко инженерингови фирми в София кандидатствах за работа в АЕЦ Козлодуй, където от 6 години заемам длъжността „Инжeнер старши по управление на реактор”.

Ивайло Манолов: При мен нещата имат наследствен характер. От дете харесвах професията на баща ми, който дълги години беше ядрен оператор на 440 мегаватовите блокове на АЕЦ „Козлодуй”. С течение на времето тази моя мечта не се промени и се стигна до там, че кандидатствах и ме приеха в Технически университет – София, специалност „Топло и ядрена енергетика”. Скоро след дипломирането ми като магистър в тази специалност кандидатствах за работа в ядрената централа в Козлодуй, където в момента се обучавам за длъжност „Инженер старши по управление на реактора”.

Оператор на атомен блок, предполагам, не се става веднага след постъпване на работа, нали?

Светослав Съйков: Не, за да се стигне до там да може да се упражнява професията, се изисква доста продължително обучение. АЕЦ Козлодуй предоставя изключителна възможност за обучение на млади кадри. Обучението протича в няколко етапа, като се преминава през няколко длъжности след обучение и положени изпити за съответната длъжност. Изучават се и се полагат изпити за всички основни цехове, свързани с работата на енергоблокове 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй. Всичко това се прави, за да може операторът да се запознае в детайли с цялото оборудване и системи, обслужващи ядрената установка. Съгласно „закона за използване на ядрената енергетика“ срокът на обучение е минимум 18 месеца, от които 2 месеца тренажорно обучение, след което се полага писмен и устен изпит пред държавна квалификационна изпитна комисия в Агенцията за ядрено регулиране. След успешно полагане на всички изпити се издава удостоверение за управление на реактор на блокове 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй.

Ивайло Манолов: Обучението се осъществява по разработена индивидуална учебна програма на няколко етапа – обучение, успешно полагане на изпит и работа на съответните работни места в йерархията на Турбинен и Реакторен цех, както и изучаване и полагане на изпит за останалите основни цехове, свързани с работата на енергоблоковете. Като обобщение на успешно положените вътрешни изпити е явяването пред Квалификационна изпитна комисия на Агенцията за ядрено регулиране за придобиване на лиценз за правоспособност за управление на ядрен реактор.

Каза тренажорно обучение, какво представлява то и защо е необходимо за операторите?

Ивайло Манолов: Да, извършва се на едно уникално съоръжение за България, което е собственост на АЕЦ Козлодуй. Разполагаме с така наречения пълномащабен симулатор, точно копие на Блочния щит за управление на реакторната установка, където се задават на операторите сценарии на аварийни ситуации. Един вид се изиграват всички възможни аварийни ситуации, като операторите се обучават от лицензирани инструктори. Изучават се нагласи и правилни подходи за овладяване на конкретните аварийни ситуации. Винаги петдневното седмично обучение завършва с изпитно занятие. Такива обучения се провеждат 2 пъти годишно и за действащи ядрени оператори. Ако операторът не се справи правилно с аварийните ситуации, той не се допуска до работа на съответния блок и обучението му продължава.

Какво представляват блокове 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй като технология?

Ивайло Манолов: Блоковете са ВВЕР-1000, двуконтурни с топлоносител вода под налягане, горивото е уранов двуокис на касети и са руско производство. Мощностите им са по 1000 MW електрическа и 3000 MW топлинна мощност, КПД малко над 30%. Блоковете са изключително модернизирани съгласно последните световни изисквания относно надеждност и безопасност. Блокове 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй са в отлично техническо здраве в момента и смея да заявя в уникално състояние като завод. Това се потвърждава и от  международните експерти в тази област при постоянните проверки, които се извършват на АЕЦ Козлодуй. Това им е краткото описание, но всъщност един блок е едно огромно съоръжение с изключително много системи и компоненти, които операторът трябва да познава отлично.

Какво представляват блокове 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй за операторите?

Светослав Съйков: Ами, за нас те са като деца, които гледаме 24 часа в денонощието, отговорно ги поддържаме в изправно и безопасно състояние във всички експлоатационни режими. Като цяло ги пазим, работи се много прецизно и внимателно, тъй като оборудването е много скъпо и уникално за България. Самото управление на реактора е дори по-сложно от това на самолет, така че ни дава гордост и задоволство от работата. Реакторът  трябва да се чувства от оператора, да се усеща във всеки момент от какво има нужда, за да подържа съответната мощност. Въпреки автоматизираните системи на блока, операторът трябва винаги да е готов да се намеси и да дублира правилните действия на автоматиката, ако това се наложи.

24 часа в денонощието, да разбираме ли че винаги има оператори на щита за управление?

Светослав Съйков: Да, точно така. Работата на операторите е на смени 365 дни в годината. Без значение от това дали е събота или неделя или някой национален празник, винаги има нужда от електричество, което АЕЦ Козлодуй трябва да предостави на гражданите, като базова мощност на нашата електроенергийна система. Без значение от състоянието на съоръжението, операторът остава на работното си място докато не се замени от друг оператор.

От къде се осъществява управлението на реактора на блокове 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй?

Ивайло Манолов: Управлението се осъществява от блочния щит за управление (БЩУ) на реакторната установка, там има лицензиран оператор, който управлява реактора, втори лицензиран оператор, който осигурява правилната работа и готовност на осигуряващите, локализиращите и защитните системи на блока. Има двама оператори, които осигуряват работата на неядрената част на съоръжението, т.е. турбината и нейните системи. Има и лицензиран оператор с длъжност „Дежурен на атомен енергоблок”, който координира действията и правилното им изпълнение. Работата на БЩУ е екипна. На БЩУ са изведени ключове за дистанционно управление  на всички важни съоръжения, съответно и процеси, както и монитори с информация за параметрите по оборудването.

Отговорна ли е работата на ядрения оператор в АЕЦ Козлодуй?

Светослав Съйков: Отговорността е голяма, най-малкото операторът държи 1000 MW от енергосистемата в ръцете си при моментно потребление около 3000 ÷4000 MW в страната. По-същественото е безопасността, основна при работата на операторите, които винаги трябва да са в кондиция и да контролират работата на реакторната установка. Всички операции се осъществяват по определени бланки за превключвания, инструкции за експлоатация, а при аварийни ситуации има симптомно ориентирани аварийни инструкции и ръководства за управление на тежки аварии. Всички тези документи операторът трябва да познава добре и да ги прилага в работата си. Всичко се прави и по утвърдени графици, както товарови, така и работни. Това се отнася включително и при извършване на планов годишен ремонт, във всеки един момент ние знаем какво трябва да е състоянието на установката и манипулациите, които трябва да се извършат.

Какво представлява плановият годишен ремонт на блокове 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй?

Светослав Съйков: Това е един доста натоварен период за операторите, защото блокът се спира, охлажда, разглобява и реакторът се презарежда с касети със свежо гориво. Извършват се и много обследвания и ремонти на основното оборудване. След завършване на всички манипулации се преминава към сглобяване, хидравлични изпитания и изпитания на работоспособността на всички системи и компоненти. Следват пускови процеси за достигане до самоподдържаща се верижна реакция и съответно повишаване на мощността на блока. В този период всичко се прави по график и по конкретни ремонтни инструкции.

Има ли интерес от младите хора в България към вашата професия?

Ивайло Манолов: Ами надявам се да има, тъй като през последните години има отлив от специалността. Може би това се дължи на многото изпити или нашумелите други професии, може би се дължи на неясното говорене около бъдещето на ядрената енергетика в България. Аз мога да кажа на младите хора в България, че инженер е хубава и интересна професия, а ядрен инженер е и престижна професия. В АЕЦ Козлодуй се изпълнява програма за удължаване срока на експлоатация на блокове 5 и 6 с 30 години и условията за кариерно и социално развитие са отлични. Дори след закриването на блоковете един ден пак ще има много работа по извеждането им от експлоатация. Така че ще се радвам да има повече студенти в катедра “Tопло и ядрена енергетика” в Техническия университет и повече студенти в катедра “Ядрена техника и ядрена енергетика” в Софийски университет, където се обучават нашите бъдещи колеги, новите ядрени оператори на България. Това за мен е една уникална професия за нашата страна.

Започването на работа на млад човек  в АЕЦ Козлодуй е свързано с живот в гр. Козлодуй, нали? Малкият град не е ли недостатък?

Светослав Съйков: Да, ще трябва да се живее в Козлодуй, наистина градчето не е голямо, има разлика с големия град. Когато аз дойдох преди 9 години от София си мислех същото, но сега нещата стоят по различен начин. Градът е малък, но пък предлага всичко необходимо, за да се живее нормално. Има и един голям плюс – спокойствието,  което не е за подценяване. Аз имам две малки деца, които растат в Козлодуй, градчето е чудесно за отглеждане на деца и предлага чиста природа. Новопостъпилите имат и друго преимущество, централата им предлага общежития, в които могат да живеят и то с години. Общежитията са много прилични и имат на разположение както стаи, така и апартаменти. Да не забравяме също, че градчето е топлофицирано и цените на парното са много поносими. Операторите разполагат и с доста свободно време между смените (на всеки 3 смени има 2 дни почивни), така че могат да пътуват навсякъде.

Възможно ли е човек с тази професия да отиде да работи и да се развива в чужбина?

Светослав Съйков: Не е невъзможно, атомни централи има из цял свят и се строят нови и нови. На този етап човечеството не може да си позволи да спре развитието на ядрената енергетика, тъй като има постоянна нужда от електрическа енергия. Развитието на специалист в ядрената област в чужбина може да започне още от университета, от инжинеринговите фирми в нашия бранш и разбира се от АЕЦ Козлодуй. Аз имам колеги, които работят примерно за Световната асоциация на ядрените оператори  WANO, други работят в Mеждународната агенция по атомна енергия MAAE, а пък имам и състуденти, които работят в Европейския център за ядрени изследвания CERN. Знанията на операторите са едни и същи навсякъде по света, има няколко типа реакторни установки, но те се изучават във всяка централа по отделно, имам предвид като особености и системи. От дотук казаното се разбира, че наистина има възможност за реализация в чужбина, но условията и в нашата българска АЕЦ са на едно много прилично ниво за професионално развитие.

Звуковия файл, заедно с още няколко снимки, ще намерите на: http://darikradio.bg/kakvo-e-da-si-operator-na-atomen-energoblok.html

Tags: АЕЦ Козлодуй, Дарик радио, оператор на ядрен енергоблок