През 1986 година Русия и Европа се сблъскаха с последствията от аварията на Чернобилската АЕЦ. Обаче европейските страни все по-негативно се отнасят и към въглищните електроцентрали, които изхвърлят в атмосферата голямо количество въглероден двуокис (CO2). Това ги принуждава да преразгледат въпроса за развитието на ядрената енергетика. Как да се осигурят непрекъсваемите доставки на електроенергия, щом като това е безкрайно сложно само за сметка на ВЕИ? Този въпрос безпокои много държави.
Преработката на ОЯГ не се развива
На нос Ла Хаг в северозападна Франция се намира завод за преработване на ОЯГ. В постройките, които се наричат UP3, има една зала, в която входът е невъзможен. Зад дебелото около метър стъкло роботи разглобяват ОЯГ, докарано от различни държави.
Това важно предприятие подържа европейския горивен цикъл. То има договори с такива държави, като Германия и Швейцария.Все пак прес-секретарят на комбината казва, че в последно време броят на поръчките се е намалил.
През последните години количеството на преработеното ОЯГ се е намалило в сравнение с втората половина на 90-те години с 30% и е достигнало 1200 тона. На първо място е намаляло количеството на френското гориво, обаче след аварията на АЕЦ “Фукушима-1” количеството на ОЯГ от чужбина също е намаляло.
Германия обяви, че до 2022 година планира да спре всичките си реактори. Швейцария е решила да направи същото до 2034 година. Франция, която експлоатира най-много ядрени енергийни реактори в Европа, също през миналата година реши да намали дела на ядрените генерации от 75% до 50%, затова количеството на ОЯГ за преработка надали ще се увеличи.
Пълно отказване от въглищните електроцентрали
Коментирайки ситуацията в европейските държави, свързана с ядрената енергетика, един от френските учени отбелязва: “Различните държави са отнасят по различен начин към ядрената енергетика – едни покриват търсенето на електроенергия, като увеличават срока за експлоатация на енергоблоковете и се отказват от изграждането на нови АЕЦ”.
През миналата есен Великобритания обяви, че до 2025 година ще се откаже от въглищните елекртоцентрали. Британците планират да увеличат количеството не само на вятърните и слънчевите генерации, но и на атомните електроцентрали.
Отначало те ще се избавят от 15-те съществуващи въглищни електроцентрали, а след това ще строят нови АЕЦ. Вече са избрани 8 площадки за изграждането им. Великобритания се стреми да намали емисиите на CO2, които са една от основните причини за глобалното затопляне.
Финландия строи АЕЦ от ново поколение. Чехия и Унгария също са за развитие на ядрената си енергетика. Руският Росатом строи АЕЦ в страната и в чужбина.
Ситуацията в Украйна
В Украйна, където стана аварията на Чернобилската АЕЦ, сега работят 15 енергоблока. Планира се изграждането или дострояването на още два. Ядрената енергетика формира 55% от енергийния баланс на страната.
През 90-те години на миналия век изграждането на нови енергоблокове беше спряно. Обаче поради зимните студове и недостигът на електроенергия през 1993 година новото правителство отмени мораториума за изграждане на нови мощности на ядрената енергетика. Даже и сега в някои райони на страната електроенергията не достига.
Поради засилващата се конфронтация с Русия Украйна пренасочва развитието на ядрената си енергетика с цел да избегне (измислената б.р.) руска зависимост.
Всичките действащи реактори в Украйна са съветско или руско производство. Горивото, което те използват, също е произведено предимно в Русия. През лятото на 2015 година Украйна разтрогна договора с руска компания за дострояване на Хмелницката АЕЦ.
Сега страната търси алтернативен доставчик на ядрено гориво в лицето на американската Westinghouse.
