Руските инженери от космическия отрасъл са разработили уникална раница, предназначена за преместване в безвъздушното пространство.
Реактивната раница се захранва от слънчеви батерии и е замислена не като средство за придвижване във вакуума, а като един от начините за екстремално завръщане на космонавта към кораба, ако бъде скъсано предпазното въже.
Държавният централен научно-изследователски институт (ЦНИИмаш, при Роскосмос) има намерение след 2 години да започне производството на новите космически реактивни раници за работа на космонавтите в открития космос. Предполага се, че те ще осигурят безопасната им работа и ще им помагат при екстрени ситуации да се върнат на станцията. Масата на космическата раница няма да превишава 10 килограма.
Раницата се закрепва към скафандъра. Особеност представляват сгъващите се слънчеви панели, които ще дозареждат акумулатора, осигуряващ работата на електро-реактивния двигател.
Научният сътрудник от МФТИ Иван Завялов поясни, че, за разлика от обикновения реактивен двигател, в който става изгаряне на химическо гориво в окислителя, електро-реактивния двигател осигурява йонизация на молекулите на газа, които след това се ускоряват от електромагнитно поле. Вследствие на това реактивната струя се изхвърля от соплата с десет пъти по-висока скорост, отколкото при обикновените химически двигатели.
Предимството на йонните двигатели е тяхната икономичност, а това е много важно за космонавтите, защото те могат да вземат със себе си само неголямо количество гориво.
“Идеите за комически раници за придвижване в свободното пространство съществуват отдавна, още при писателите-фантасти. Един от първите реални експерименти са направили американците с ракетния пистолет. Това е малък реактивен двигател, приличащ на дамски сешоар. В действителност с него може да се лети, наистина, не в открития космос, а вътре в космическата станция. Например, космонавтът Юрий Артюхин е летял вътре в станцията на битова прахосмукачка”, – разказва изобретателят на раницата Бурдаев.
