Летните горещини създават реална опасност за атомните електроцентрали в Северното полукълбо. В районите около Чернобил и в Калифорния, потушаването на пожарите продължава. Тази ситуация е достатъчно сложна и вече оказва натиск върху цените на водните ресурси.
Недостигът на вода означава, че уранодобива и ядрените съоръжения отнемат много необходимата вода от селското стопанство и доставките за населението. Например в Южна Австралия, огромната Olympic Dam, уранова мина на BHP, е най-големият консуматор на вода в държавата.
Изключително горещо време означава, че реките и морските райони са заплашени от риск за топлинно замърсяване от охлаждащата вода на атомните електроцентрали. Когато това се случи, ядрени реактори трябва да бъдат спирани или енергоблоковете да работят на намалена мощност.
В Китай, например, вече много внимателно се обсъждат първоначалните идеи за навлизане на ядрената енергетика във вътрешността на страната. Засега всичките реализирани, или строящи се АЕЦ са по югозападното крайбрежие.
Но и това не е най-доброто решение. Китай също споделя с другите ядрени държави, проблема за измененията на климата, свързан с многото ядрени реактори по крайбрежието, с другите ядрени държави. Това гравитира с реалните проблеми – покачване на нивото на морското равнище, бури, тайфуни, дори и цунами.