При посещението си в град Козлодуй, по време на празника на меда организиран от ДП РАО, бе проведена среща с Евродепутата Владимир Уручев и му бе предоставен списък с редица важни за читателите на AtomInfo.bg въпроси. В съвсем кратък срок, предвид напрегнатата му програма, Г-н Уручев подготви и предостави специално за сайта подробни отговори. Засегнати са изключително важни за развитието на ядрената енергетика теми и се дават индикации за предстоящите тенденции в регулацията на сектора. Редакцията на AtomInfo.bg благодари на Г-н Уручев за отделеното време.
1. Проект за построяване на АЕЦ „Белене“.
Ядрената енергия се разглежда в Европейския парламент главно като един от източниците на енергия, който в момента допринася за намаляването на емисиите на СО2 и в бъдеще може да има съществена роля за декарбонизирането на енергетиката въобще. Това е залегнало както в пътната карта за енергетиката до 2050г., така и в тази за постигане на нисковъглеродна икономика към средата на века. В подобно ниво документи е трудно да се открие дори споменаване на отделни проекти, какъвто е АЕЦ „Белене“. Не е възможно на този етап в ЕП да има и отделни дебати или решения по АЕЦ „Белене“, доколкото решенията за енергийния микс на всяка отделна страна са изцяло в компетенциите на страната съгласно законодателството на ЕС. Европейските институции не могат да се месят на страните по-този въпрос и това многократно е потвърждавано от юридическите служби по конкретни поводи.
Иначе казано, АЕЦ „Белене“ е вътрешен за България въпрос.
Европейската комисия има определени задължения за съгласуване и одобрение на ядрени проекти в рамките на договора за ЕВРАТОМ, но за централата в Белене тези процедури са изпълнени. Нито Комисията, нито друга общоевропейска институция може да оспори взето в страната ни решение за развитие на ядрения проект, стига разбира се той да отговаря на най-високите стандарти за безопасност.
Безопасността на проекта в Белене е извън всякакво съмнение. Това изпъкна особено отчетливо след аварията на централата във Фукушима, Япония и проведените стрес тестове на действащите централи. Новите проекти от трето поколение безспорно са на много по-високо ниво на устойчивост срещу външни и вътрешни въздействия от екстремен характер.
Очевидно е, че решението за развитието на АЕЦ „Белене“ няма да се диктува от съображения за безопасност, а от икономически и пазарни параметри. За съжаление точно тези условия в момента не са най-добрите – няма икономически ръст, който да обуслови една силна и неминуема потребност от повече енергия, която да не може ефективно, дългосрочно и на приемлива цена да се осигури по друг начин, освен с новата ядрена централа. Уви, има сценарии за удовлетворяване на енергийните ни потребности и без нови ядрени мощности. Днес, в условията на икономическа несигурност, инвеститорите са много предпазливи – не десет, а сто пъти мерят, преди да отрежат.
Затова трябва един много сериозен анализ на енергийния пазар на балканския полуостров и юго-източна Европа, за перспективите за енергийното потребление и цените на енергията на този пазар, за възможностите за развитие и финансиране на нови мощности в региона, за да се откроят възможните предимства или недостатъци на АЕЦ „Белене” и в крайна сметка да стане възможно вземането на информирано решение за развитието на проекта.
Това е и личното ми мнение.
2. АЕЦ „Козлодуй”
Удължаването на живота на 5 и 6 блок трябва да е сред най-високите приоритети за енергийния бранш, а и за държавата. Това е централата, която държи ниските цени на електроенегията в страната, която допринася за конкурентоспособността на индустрията и за поносимост на енергийните разходи на домакинствата.
Докато инвестицията в нови ядрени мощности се измерва с много милиарди левове, а себестойността на произведената електроенергия съществено ще надвишава тази на АЕЦ „Козлодуй”, удължаването на живота на реакторите е не само най-логичната опция, но и най-евтиния начин да запазим преимуществата на ядрената енергетика. Това е и световната практика – удължаване на живота на реакторите до 60 години. Дори напоследък се заговори (например във Франция и САЩ) за официално възлагане на изследвания за това дали ще е възможно удължаване на живота на ядрени блокове и над 60 години.
Моите наблюдения са, че в Европейските институции идеята за удължаване на живота на реакторите се възприема напълно положително, доколкото този процес изисква лицензиране и регулиращите органи ще могат да наложат спазването на най-високите и най-последните стандарти за безопасност, които да се постигнат с неминуемите модернизации на централите. Т.е. ще имаме не само удължаване на живота, но и реално повишаване на безопасността, която има най-висок приоритет в ядрената енергетика.
Не случайно използвам думата последни стандарти, защото след обработката на резулататите от стрес тестовете се очаква да се актуализират и ядрените стандарти за безопасност, най-малко за да отговорят на осъвременените рискове от Фукушима. Моите очаквания са, че през втората половина на тази година ще заговорим за нова директива за ядрена безопасност, която доста по-подробно и категорично ще изведе единни изисквания за ядрена безопасност с абсолютно задължителен характер. Тази нова директива ще наложи и доста модернизации за повишаване на безопасността в централите, които сега са в експлоатация. Почти всички централи предвиждат в рамките на предстоящите модернизации да проведат и удължаване на живота на реакторите. Това най-често ще е съчетано и с повишаване на ефективността и мощността на блоковете като една целенасочена политика за използване на икономическите изгоди от ядрената енергия.
Безусловно тази политика важи и за АЕЦ „Козлодуй” в пълна сила, заради което горещо поддържам съчетаното удължаване на живота на блоковете с повишаване на тяхната мощност.
3. ОЯГ – тенденции
Трябва да бъдем откровени – ядрената енергетика до момента не е решила въпроса за крайното съхранение или погребване на високо-активните отпадъци и това се използва като коз срещу нея. От една страна се оспорва ниската себестойност на ядрената енергия, която не би била такава, ако включи и разходите за погребване на отпадъците, от друга страна се твърди, че отлагането на решаването на този проблем прехвърля отговорността и бремето върху бъдещите поколения. Нито едното, нито другото е напълно вярно. Защото отработеното ядрено гориво от действащите сега реактори не е отпадък, а по-скоро горивна суровина както за същите реактори (MOX гориво), така и за следващото четвърто поколение реактори дори с много по-голяма степен на оползотворяване. Едва след това ще остане онзи отпадък, който ще е неизползваем и трябва да се погребва.
Някои страни в ЕС обаче нямат намерение да преработват използваното ядрено гориво и са взели решение да третират ОЯГ като радиоактивен отпадък, което значи трябва да го погребват. Добър опит в това отношение имат Финландия и Швеция, които в течение на десетилетия работят по този подход и вече имат хранилища за погребване на високоактивни отпадъци. Следователно са известни и разходите за тази дейност, при което себестойността на електроенергията от техните централи си остава сред най-ниските в техния енергиен микс.
Неотдавна беше приета новата директива на ЕС за радиоактивните отпадъци, която препоръчва погребване на високоактивните отпадъци в дълбоки геоложки структури с подходящи дългосрочни характеристики и дава възможност на страните – членки да се кооперират в изграждането на общи такива хранилища.
Директивата обаче забранява износа на РАО за погребване в трети страни извън ЕС. Това означава, че ако се изпраща ОЯГ в трета страна за преработка, отпадъците след това трябва да се върнат обратно за крайно третиране в страната, откъдето са излезли.
Затова транспортирането на ОЯГ от АЕЦ „Козлодуй” за Русия не е в разрез с изискванията на директивата, при условие че после се върнат остатъчните след преработването на горивото отпадъци. Всъщност този принцип действаше между България и Русия и преди европейската директива.
Няма проблем България и занапред да продължи с концепцията за управление на ОЯГ чрез преработка в Русия, но задължително ще е нужно българско решение за погребване на отпадъците след връщането им в страната.
Затова търсенето на решение за погребване на високоактивни отпадъци на територията на страната или в кооперация с други страни – членки трябва да влезне в дневния ред, при това колкото по-скоро, толкова по-добре – защото е твърде продължителен процес най-вече за убеждаване на обществеността да приеме на своя територия подобно хранилище.
АЕЦ „Козлодуй” има значителен напредък в управлението на ОЯГ с изграждането на хранилището за сухо съхранение на ОЯГ, което ще даде време от няколко десетилетия за генерално решаване на проблема с погребването му – преработено или обявено като РАО без преработване.
4. Зелената и ядрената енергия
Аварията на ядрената централа във Фукушима на 11 март 2011г. доста силно попари надеждата за ядрен ренесанс в Европа. Като последица от катастрофата Германия спря веднага седем по-стари блока и почти веднага реши да ускори постепенното спиране от експлоатация на ядрените блокове до пълно прекратяване на ядрената си енергетика към 2022г. Референдум в Италия блокира всякакви планове за бъдещи ядрени централи. Тук-там още из Европа се чуват гласове за изоставяне на ядрената енергия.
Да, примерът на Германия е заразителен, защото това е най-голямата икономика на ЕС и ако тя се справи без ядрени централи, то какво остава за другите.
Едновременно с това с нова сила зазвучаха и такива въпроси:
- Ще може ли ЕС да премине към ниско въглеродно бъдеще без ядрената енергия?
- Колко по-висока ще стане цената на електроенергията без ядрените централи?
- Има ли бъдеще ядрения сектор и ще може ли той да си върне доверието на европейския гражданин?
- Ще могат ли опасенията за безопасността на ядрените централи и за ядрените отпадъци да бъдат преодоляни?
- Възможно ли е рисковете, свързани с ядрената енергетика да се поддържат на приемливо ниво и какво е това ниво?
По всички тези въпроси се водят оживени дебати, но едва след няколко години, когато ще има едни или други резултати от германския експеримент, ще може да се получи и смислен отговор.
Едно обаче е сигурно – германското решение отвори широко вратите за навлизане на възобновяемата енергия, като дори се планира именно тя в голяма степен да замени спрените ядрени мощности. В крайна сметка това не е лошо, защото най-малко може да се очаква по-скорошно падане на цените на тази енергия, а заедно с това и постигане на целите за ВЕИ към 2020г. и след това с по-малко разходи.
Аз обаче не бих противопоставил възобновяемата и ядрената енергия. Защото те не се конкурират, дори могат да се допълват когато няма вятър или слънце. Ядрената индустрия трябва много срочно да предложи по-висока мобилност на мощността на реакторите, за да могат успешно да участват в регулирането на непостоянството на възобновяемата енергия.
Така двата вида чиста енергия, с които могат да бъдат постигнати целите за декрабонизиране на енергетиката към средата на века, биха имали взаимозависимо общо бъдеще.
Евродепутатът Владимир Уручев, специално за AtomInfo.bg
————-
Владимир Уручев
Член на Европейския парламент
Лична информация | ![]() |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Собствено име / Фамилия | Владимир Андреев Уручев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дата на раждане | 01/10/1954 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Професионален опит | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 06/2007 - до момента | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Заемана длъжност или позиция | член на ЕП | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Основни дейности и отговорности | член на комисията за „Индустрия, енергетика и изследвания”.заместник-член на комисията за „Oколна среда и безопасност на храните“.член в парламентарната делегация на ЕП за връзки с Русия.заместник – члeн в парламентарнaта делегация на ЕП за връзка със страните от Южен Кавказ (Азербайджан, Армения и Грузия).заместник – член на Специалната комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г. | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 03/2000 – 06/2007 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Заемана длъжност или позиция | Главен инженер на блокове 1-4 в АЕЦ Козлодуй | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Основни дейности и отговорности | Общо ръководство на експлоатацията, ремонтната и инженерната поддръжка, реконструкциите и модернизациите на блоковете 1-4;Отговорност за планирането и координацията на всички дейности на блоковете;Пряко ръководство на мениджмънта на подразделенията. | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и адрес на работодателя | АЕЦ Козлодуй 3320 Козлодуй (България) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вид на дейността или сферата на работа | административно и техническо ръководство | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 1997 – 2000 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Заемана длъжност или позиция | Ръководител Направление Експлоатация на 1-4 блок | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Основни дейности и отговорности | Ръководство на всички експлоатационни дейнсоти на 1-4 блок | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и адрес на работодателя | АЕЦ Козлодуй 3320 Козлодуй (България) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вид на дейността или сферата на работа | административно и техническо ръководство | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 1994 – 1997 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Заемана длъжност или позиция | Ръководител на Направление Инженерна поддръжка | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Основни дейности и отговорности | Ръководство на всички дейности, свързани инженерната поддръжка на 1-4 блок | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и адрес на работодателя | АЕЦ Козлодуй 3320 Козлодуй (България) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вид на дейността или сферата на работа | административно и техническо ръководство | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 1992 – 1994 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Заемана длъжност или позиция | Главен експерт по експлоатация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Основни дейности и отговорности | Оценка на ефективността на експлоатацията на 1-4 блок, разработване на нов тип експлоатационни документи, оценка на проектни изменения по системите и оборудването на 1-4 блок | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и адрес на работодателя | АЕЦ Козлодуй 3320 Козлодуй (България) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вид на дейността или сферата на работа | научно-аналитична дейност | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 1981 – 1992 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Заемана длъжност или позиция | Оператор в сменния персонал на 1-4 блок | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Основни дейности и отговорности | Кариера в сменния персонал, започвайки от оператор на спомагателни системи на реактора и достигайки до главен дежурен на АЕЦ | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и адрес на работодателя | АЕЦ Козлодуй 3320 Козлодуй (България) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вид на дейността или сферата на работа | експлоатация на ядрените съоръжения | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 03/2006 – 06/2007 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Заемана длъжност или позиция | Член на Управляващия комитет на ENISS (European Nuclear Installations Safety Standards)Инициатива за хармонизиране на стандартите за безопасност в Европа | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Основни дейности и отговорности | Преглед и разработване на препоръки към предложените от WENRA референтни нива за изисквания към ядрената безопасност, валидни за всички страни в Европа. Координация на работата на експерти от АЕЦ Козлодуй и други организации в България в прегледа на предложените стандарти в различни области на ядрената дейност. |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и адрес на работодателя | Foratom 1050 Брюксел (Белгия) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вид на дейността или сферата на работа | научна и консултантска дейност | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 10/2006 → | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Заемана длъжност или позиция | Ръководител на интернационален екип от 9 страни – Партньорска проверка на ВАНО | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Основни дейности и отговорности | Организация и координация на работата на екипа; Преглед на намерените от експертите недостатъци, обсъждане и комуникация до ръководството на централата; Разработване на техническия доклад от работата на мисията с всички забележки към централата Разработване на окончателен доклад за резултатите от мисията |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и адрес на работодателя | АЕЦ Кола Мурманск (Русия) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вид на дейността или сферата на работа | проучвателна и консултантска дейност | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 08/2005 → | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Заемана длъжност или позиция | Ръководител на интернационален екип от 12 страни-Повторна партньорска проверка на ВАНО | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Основни дейности и отговорности | Организация и координация на работата на екипа; Преглед на намерените от експертите недостатъци, обсъждане и комуникация до ръководството на централата; Разработване на техническия доклад от работата на мисията с всички забележки към централата Разработване на окончателен доклад за резултатите от мисията |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и адрес на работодателя | АЕЦ Ленинградска Санкт Петербург (Русия) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вид на дейността или сферата на работа | проучвателна и консултантска дейност | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 09/2004 → | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Заемана длъжност или позиция | Ръководител на интернационален екип от 15 страни-Партньорска проверка на ВАНО | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Основни дейности и отговорности | Организация и координация на работата на екипа; Преглед на намерените от експертите недостатъци, обсъждане и комуникация до ръководството на централата; Разработване на техническия доклад от работата на мисията с всички забележки към централата Разработване на окончателен доклад за резултатите от мисията |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и адрес на работодателя | АЕЦ Мецамор Армения ( Армения) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вид на дейността или сферата на работа | проучвателна и консултантска дейност | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 11/2002 → | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Заемана длъжност или позиция | Експертна мисия на МААЕ-Преглед и усилване на функциите на собственика и оператора на АЕЦ Бушер | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Основни дейности и отговорности | Подпомагане на разработването на административни процедури за организацията на експлоатацията на строящата се централа в Бушер; Издаване на препоръки към мениджмънта на АЕЦ Бушер и към висшестоящите организации в Иран за воденето на експлоатацията на централата в бъдеще. |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и адрес на работодателя | МААЕ Виена ( Австрия) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вид на дейността или сферата на работа | научна и консултантска дейност | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 09/2000 → | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Заемана длъжност или позиция | Член на международен екип за партньорска проверка на централата, построена по френски проект, експерт в област пожарна безопасност-Партньорска проверка на ВАНО | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Основни дейности и отговорности | Преглед на пожарната безопасност на централата; Комуникация на забележките към партньорите от централата; Разработване на области за подобрения и добри практики |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и адрес на работодателя | АЕЦ Дая Бей (Китай) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вид на дейността или сферата на работа | научна дейност | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 02/1995 → | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Заемана длъжност или позиция | Член на интернационален екип за преглед на експлоатационната безопасност, наблюдател в екипа-МААЕ OSART мисия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Основни дейности и отговорности | Наблюдение на работата на проверяващите в областтите експлоатация и техническа поддръжка; Разработване на доклад за наблюденията с добри практики и излечени уроци. |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и адрес на работодателя | АЕЦ Фламанвил (Франция) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Образование и обучение | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 2001 – 2003 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Наименование на придобитата квалификация | Мениджър | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Основни предмети/застъпени професионални умения | Бизнес организация и мениджмънт | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и вид на обучаващата или образователната организация | Индустриална академия Свищов (България) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 1975 – 1981 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Наименование на придобитата квалификация | Магистър (Master of Science in Engineering),Квалификация: Инженер по топлоенергетика и топлофизика | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Основни предмети/застъпени професионални умения | Специалност: Атомни централи и инсталации | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и вид на обучаващата или образователната организация | Московски Енергетически Институт Москва (Русия) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 1969 – 1973 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Наименование на придобитата квалификация | Средно техническо образувание | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Основни предмети/застъпени професионални умения | Електрически централи и мрежи | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и вид на обучаващата или образователната организация | Техникум по електротехника Пловдив (България) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 29/06/2004 – 04/07/2004 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Наименование на придобитата квалификация | Обучение за ръководители на екипи за партньорски екипи на ВАНО (световна организация на ядрените оператори) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и вид на обучаващата или образователната организация | ВАНО – Московски център Севастопол (Украйна) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 03/04/2000 – 14/04/2000 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Наименование на придобитата квалификация | “Усъвършенстване на мениджмънта на ядрените централи” | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и вид на обучаващата или образователната организация | CIEMAT, МАAЕ, регионален курс за Европа Мадрид (Испания) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 29/01/1996 – 16/02/1996 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Наименование на придобитата квалификация | “Оценка на безопасността и модернизация на атомните централи в света” | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и вид на обучаващата или образователната организация | МААЕ, международен курс Арагон, Илинойс (САЩ) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дати | 01/05/1995 – 02/06/1995 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Наименование на придобитата квалификация | “Ролята на силния мениджмънт в реализацията на проекти в ядрените централи” | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име и вид на обучаващата или образователната организация | МААЕ международен курс, КАЕРИ Таежон (Южна Корея) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Лични умения и компетенции | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Чужд езици | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Самооценка |
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Европейско ниво | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
английски |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
руски |
За г-н Уручев никога няма да настъпи подходящ момент. Ако така разсъждаваха средновековните италианци сигурно щяхме да се разминем с ренесанса. Ама сега ли е подходящият момент за Ренесанс, биха казали средновековните италиански уручевци. Вижте икономическите резултати. Вижте как е разпокъсана и слаба Италия. Не, сега не е време за Ренесанс. Нека изчакаме. Нека видим как ще се развият събитията и след 200-300 години може да започнем леко, внимателно, едно мъничко, пробно Ренесансче, но за сега по-добре нищо да не правим.
И да питаме Еврокомисията дали ще разреши.Не бива да правим Ренесанс току така, на своя глава.