При посещението си в град Козлодуй, по време на празника на меда организиран от ДП РАО, бе проведена среща с Евродепутата Владимир Уручев и му бе предоставен списък с  редица важни за читателите на AtomInfo.bg въпроси. В съвсем кратък срок, предвид напрегнатата му програма, Г-н Уручев подготви и предостави специално за сайта подробни отговори. Засегнати са изключително важни за развитието на ядрената енергетика теми и се дават индикации за предстоящите тенденции в регулацията на сектора. Редакцията на AtomInfo.bg благодари на Г-н Уручев за отделеното време.

1. Проект за построяване на АЕЦ „Белене“.

    Ядрената енергия се разглежда в Европейския парламент главно като един от източниците на енергия, който в момента допринася за намаляването на емисиите на СО2 и в бъдеще може да има съществена роля за декарбонизирането на енергетиката въобще. Това е залегнало както в пътната карта за енергетиката до 2050г., така и в тази за постигане на нисковъглеродна икономика към средата на века. В подобно ниво документи е трудно да се открие дори споменаване на отделни проекти, какъвто е АЕЦ „Белене“. Не е възможно на този етап в ЕП да има и отделни дебати или решения по АЕЦ „Белене“, доколкото решенията за енергийния микс на всяка отделна страна са изцяло в компетенциите на страната съгласно законодателството на ЕС. Европейските институции не могат да се месят на страните по-този въпрос и това многократно е потвърждавано от юридическите служби по конкретни поводи.

Иначе казано, АЕЦ „Белене“ е вътрешен за България въпрос.

  Европейската комисия има определени  задължения  за съгласуване и одобрение на ядрени проекти в рамките на договора за ЕВРАТОМ, но за централата в Белене тези процедури са изпълнени. Нито Комисията, нито друга общоевропейска институция може да оспори взето в страната ни решение за развитие на ядрения проект, стига разбира се той да отговаря на най-високите стандарти за безопасност.

  Безопасността на проекта в Белене е извън всякакво съмнение. Това изпъкна особено отчетливо след аварията на централата във Фукушима, Япония и проведените стрес тестове на действащите централи. Новите проекти от трето поколение безспорно са на много по-високо ниво на устойчивост срещу външни и вътрешни въздействия от екстремен характер.

  Очевидно е, че решението за развитието на АЕЦ „Белене“ няма да се диктува от съображения за безопасност, а от икономически и пазарни параметри. За съжаление точно тези условия в момента не са най-добрите – няма икономически ръст, който да обуслови една силна и неминуема потребност от повече енергия, която да не може ефективно, дългосрочно и на приемлива цена да се осигури по друг начин, освен с новата ядрена централа. Уви, има сценарии за удовлетворяване на енергийните ни потребности и без нови ядрени мощности. Днес, в условията на икономическа несигурност, инвеститорите са много предпазливи – не десет, а сто пъти мерят, преди да отрежат.

  Затова трябва един много сериозен анализ на енергийния пазар на балканския полуостров и юго-източна Европа, за перспективите за енергийното потребление и цените на енергията на този пазар, за възможностите за развитие и финансиране на нови мощности в региона, за да се откроят възможните предимства или недостатъци на АЕЦ „Белене” и в крайна сметка да стане възможно вземането на информирано решение за развитието на проекта.

Това е и личното ми мнение.

2. АЕЦ „Козлодуй”

  Удължаването на живота на 5 и 6 блок трябва да е сред най-високите приоритети за енергийния бранш, а и за държавата. Това е централата, която държи ниските цени на електроенегията в страната, която допринася за конкурентоспособността на индустрията и за поносимост на енергийните разходи на домакинствата.

  Докато инвестицията в нови ядрени мощности се измерва с много милиарди левове, а себестойността на произведената електроенергия съществено ще надвишава тази на АЕЦ „Козлодуй”, удължаването на живота на реакторите е не само най-логичната опция, но и най-евтиния начин да запазим  преимуществата на ядрената енергетика. Това е и световната практика – удължаване на живота на реакторите до 60 години. Дори напоследък се заговори (например във Франция и САЩ) за официално възлагане на изследвания за това дали ще е възможно удължаване на живота на ядрени блокове и над 60 години.

  Моите наблюдения са, че в Европейските институции идеята за удължаване на живота на реакторите се възприема напълно положително, доколкото този процес изисква лицензиране и регулиращите органи ще могат да наложат спазването на най-високите и най-последните стандарти за безопасност, които да се постигнат с неминуемите модернизации на централите. Т.е. ще имаме не само удължаване на живота, но и реално повишаване на безопасността, която има най-висок приоритет в ядрената енергетика.

  Не случайно използвам думата последни стандарти, защото след обработката на резулататите от стрес тестовете се очаква да се актуализират и ядрените стандарти за безопасност, най-малко за да отговорят на осъвременените рискове от Фукушима. Моите очаквания са, че през втората половина на тази година ще заговорим за нова директива за ядрена безопасност, която доста по-подробно и категорично ще изведе единни изисквания за ядрена безопасност с абсолютно задължителен характер. Тази нова директива ще наложи и доста модернизации за повишаване на безопасността в централите, които сега са в експлоатация. Почти всички централи предвиждат в рамките на предстоящите модернизации да проведат и удължаване на живота на реакторите. Това най-често ще е съчетано и с повишаване на ефективността и мощността на блоковете като една целенасочена политика за използване на икономическите изгоди от ядрената енергия.

  Безусловно тази политика важи и за АЕЦ „Козлодуй” в пълна сила, заради което горещо поддържам съчетаното удължаване на живота на блоковете с повишаване на тяхната мощност.

3. ОЯГ – тенденции

   Трябва да бъдем откровени – ядрената енергетика до момента не е решила въпроса за  крайното съхранение или погребване на високо-активните отпадъци и това се използва като коз срещу нея. От една страна се оспорва ниската себестойност на ядрената енергия, която не би била такава, ако включи и разходите за погребване на отпадъците, от друга страна се твърди, че отлагането на решаването на този проблем прехвърля отговорността и бремето върху бъдещите поколения. Нито едното, нито другото е напълно вярно. Защото отработеното ядрено гориво от действащите сега реактори не е отпадък, а по-скоро горивна суровина както за същите реактори (MOX гориво), така и за следващото четвърто поколение реактори дори с много по-голяма степен на оползотворяване. Едва след това ще остане онзи отпадък, който ще е неизползваем и трябва да се погребва.

  Някои страни в ЕС обаче нямат намерение да преработват използваното ядрено гориво и са взели решение да третират ОЯГ като радиоактивен отпадък, което значи трябва да го погребват. Добър опит в това отношение имат Финландия и Швеция, които в течение на десетилетия работят по този подход и вече имат хранилища за погребване на високоактивни отпадъци. Следователно са известни и разходите за тази дейност, при което себестойността на електроенергията от техните централи си остава сред най-ниските в техния енергиен микс.

  Неотдавна беше приета новата директива на ЕС за радиоактивните отпадъци, която препоръчва погребване на високоактивните отпадъци в дълбоки геоложки структури с подходящи дългосрочни характеристики и дава възможност на страните – членки да се кооперират в изграждането на общи такива хранилища.

  Директивата обаче забранява износа на РАО за погребване в трети страни извън ЕС. Това означава, че ако се изпраща ОЯГ в трета страна за преработка, отпадъците след това трябва да се върнат обратно за крайно третиране в страната, откъдето са излезли.

  Затова транспортирането на ОЯГ от АЕЦ „Козлодуй” за Русия не е в разрез с изискванията на директивата, при условие че после се върнат остатъчните след преработването на горивото отпадъци. Всъщност този принцип действаше между България и Русия и преди европейската директива.

  Няма проблем България и занапред да продължи с концепцията за управление на ОЯГ чрез преработка в Русия, но задължително ще е нужно българско решение за погребване на отпадъците след връщането им в страната.

Затова търсенето на решение за погребване на високоактивни отпадъци на територията на страната или в кооперация с други страни – членки трябва да влезне в дневния ред, при това колкото по-скоро, толкова по-добре – защото е твърде продължителен процес най-вече за убеждаване на обществеността да приеме на своя територия подобно хранилище.

  АЕЦ „Козлодуй” има значителен напредък в управлението на ОЯГ с изграждането на хранилището за сухо съхранение на ОЯГ, което ще даде време от няколко десетилетия за генерално решаване на проблема с погребването му – преработено или обявено като РАО без преработване.

4. Зелената и ядрената енергия

  Аварията на ядрената централа във Фукушима на 11 март 2011г. доста силно попари надеждата за ядрен ренесанс в Европа. Като последица от катастрофата Германия спря веднага седем по-стари блока и почти веднага реши да ускори постепенното спиране от експлоатация на ядрените блокове до пълно прекратяване на ядрената си енергетика към 2022г. Референдум в Италия блокира всякакви планове за бъдещи ядрени централи. Тук-там още из Европа се чуват гласове за изоставяне на ядрената енергия.

  Да, примерът на Германия е заразителен, защото това е най-голямата икономика на ЕС и ако тя се справи без ядрени централи, то какво остава за другите.

  Едновременно с това с нова сила зазвучаха и такива въпроси:

• Ще може ли ЕС да премине към ниско въглеродно бъдеще без ядрената енергия?
• Колко по-висока ще стане цената на електроенергията без ядрените централи?
• Има ли бъдеще ядрения сектор и ще може ли той да си върне доверието на европейския гражданин?
• Ще могат ли опасенията за безопасността на ядрените централи и за ядрените отпадъци да бъдат преодоляни?
• Възможно ли е рисковете, свързани с ядрената енергетика да се поддържат на приемливо ниво и какво е това ниво?

  По всички тези въпроси се водят оживени дебати, но едва след няколко години, когато ще има едни или други резултати от германския експеримент, ще може да се получи и смислен отговор.

  Едно обаче е сигурно – германското решение отвори широко вратите за навлизане на възобновяемата енергия, като дори се планира именно тя в голяма степен да замени спрените ядрени мощности. В крайна сметка това не е лошо, защото най-малко може да се очаква по-скорошно падане на цените на тази енергия, а заедно с това и постигане на целите за ВЕИ към 2020г. и след това с по-малко разходи.

  Аз обаче не бих противопоставил възобновяемата и ядрената енергия. Защото те не се конкурират, дори могат да се допълват когато няма вятър или слънце. Ядрената индустрия трябва много срочно да предложи по-висока мобилност на мощността на реакторите, за да могат успешно да участват в регулирането на непостоянството на възобновяемата енергия.

  Така двата вида чиста енергия, с които могат да бъдат постигнати целите за декрабонизиране на енергетиката към средата на века, биха имали взаимозависимо общо бъдеще.

 Евродепутатът Владимир Уручев, специално за AtomInfo.bg

————-

Владимир Уручев

Член на Европейския парламент

Лична информация
Собствено име / Фамилия	Владимир Андреев Уручев
Дата на раждане	01/10/1954
Професионален опит
Дати	06/2007 -  до момента
Заемана длъжност или позиция	член на ЕП
Основни дейности и отговорности	член на комисията за „Индустрия, енергетика и изследвания”.заместник-член на комисията за „Oколна среда и безопасност на храните“.член в парламентарната  делегация на ЕП  за връзки с Русия.заместник – члeн в парламентарнaта  делегация на ЕП за връзка със страните от Южен Кавказ (Азербайджан, Армения и Грузия).заместник – член на Специалната комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г.
Дати	03/2000 – 06/2007
Заемана длъжност или позиция	Главен инженер на блокове 1-4 в АЕЦ Козлодуй
Основни дейности и отговорности	Общо ръководство на експлоатацията, ремонтната и инженерната поддръжка, реконструкциите и модернизациите на блоковете 1-4;Отговорност за планирането и координацията на всички дейности на блоковете;Пряко ръководство на мениджмънта на подразделенията.
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Козлодуй 3320 Козлодуй (България)
Вид на дейността или сферата на работа	административно и техническо ръководство
Дати	1997 – 2000
Заемана длъжност или позиция	Ръководител Направление Експлоатация на 1-4 блок
Основни дейности и отговорности	Ръководство на всички експлоатационни дейнсоти на 1-4 блок
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Козлодуй 3320 Козлодуй (България)
Вид на дейността или сферата на работа	административно и техническо ръководство
Дати	1994 – 1997
Заемана длъжност или позиция	Ръководител на Направление Инженерна поддръжка
Основни дейности и отговорности	Ръководство на всички дейности, свързани инженерната поддръжка на 1-4 блок
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Козлодуй 3320 Козлодуй (България)
Вид на дейността или сферата на работа	административно и техническо ръководство
Дати	1992 – 1994
Заемана длъжност или позиция	Главен експерт по експлоатация
Основни дейности и отговорности	Оценка на ефективността на експлоатацията на 1-4 блок, разработване на нов тип експлоатационни документи, оценка на проектни изменения по системите и оборудването на 1-4 блок
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Козлодуй 3320 Козлодуй (България)
Вид на дейността или сферата на работа	научно-аналитична дейност
Дати	1981 – 1992
Заемана длъжност или позиция	Оператор в сменния персонал на 1-4 блок
Основни дейности и отговорности	Кариера в сменния персонал, започвайки от оператор на спомагателни системи на реактора и достигайки до главен дежурен на АЕЦ
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Козлодуй 3320 Козлодуй (България)
Вид на дейността или сферата на работа	експлоатация на ядрените съоръжения
Дати	03/2006 – 06/2007
Заемана длъжност или позиция	Член на Управляващия комитет на ENISS (European Nuclear Installations Safety Standards)Инициатива за хармонизиране на стандартите за безопасност в Европа
Основни дейности и отговорности	Преглед и разработване на препоръки към предложените от WENRA референтни нива за изисквания към ядрената безопасност, валидни за всички страни в Европа. Координация на работата на експерти от АЕЦ Козлодуй и други организации в България в прегледа на предложените стандарти в различни области на ядрената дейност.
Име и адрес на работодателя	Foratom 1050 Брюксел (Белгия)
Вид на дейността или сферата на работа	научна и консултантска дейност
Дати	10/2006 →
Заемана длъжност или позиция	Ръководител на интернационален екип от 9 страни – Партньорска проверка на ВАНО
Основни дейности и отговорности	Организация и координация на работата на екипа; Преглед на намерените от експертите недостатъци, обсъждане и комуникация до ръководството на централата; Разработване на техническия доклад от работата на мисията с всички забележки към централата Разработване на окончателен доклад за резултатите от мисията
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Кола Мурманск (Русия)
Вид на дейността или сферата на работа	проучвателна и консултантска дейност
Дати	08/2005 →
Заемана длъжност или позиция	Ръководител на интернационален екип от 12 страни-Повторна партньорска проверка на ВАНО
Основни дейности и отговорности	Организация и координация на работата на екипа; Преглед на намерените от експертите недостатъци, обсъждане и комуникация до ръководството на централата; Разработване на техническия доклад от работата на мисията с всички забележки към централата Разработване на окончателен доклад за резултатите от мисията
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Ленинградска Санкт Петербург (Русия)
Вид на дейността или сферата на работа	проучвателна и консултантска дейност
Дати	09/2004 →
Заемана длъжност или позиция	Ръководител на интернационален екип от 15 страни-Партньорска проверка на ВАНО
Основни дейности и отговорности	Организация и координация на работата на екипа; Преглед на намерените от експертите недостатъци, обсъждане и комуникация до ръководството на централата; Разработване на техническия доклад от работата на мисията с всички забележки към централата Разработване на окончателен доклад за резултатите от мисията
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Мецамор Армения ( Армения)
Вид на дейността или сферата на работа	проучвателна и консултантска дейност
Дати	11/2002 →
Заемана длъжност или позиция	Експертна мисия на МААЕ-Преглед и усилване на функциите на собственика и оператора на АЕЦ Бушер
Основни дейности и отговорности	Подпомагане на разработването на административни процедури за организацията на експлоатацията на строящата се централа в Бушер; Издаване на препоръки към мениджмънта на АЕЦ Бушер и към висшестоящите организации в Иран за воденето на експлоатацията на централата в бъдеще.
Име и адрес на работодателя	МААЕ Виена ( Австрия)
Вид на дейността или сферата на работа	научна и консултантска дейност
Дати	09/2000 →
Заемана длъжност или позиция	Член на международен екип за партньорска проверка на централата, построена по френски проект, експерт в област пожарна безопасност-Партньорска проверка на ВАНО
Основни дейности и отговорности	Преглед на пожарната безопасност на централата; Комуникация на забележките към партньорите от централата; Разработване на области за подобрения и добри практики
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Дая Бей (Китай)
Вид на дейността или сферата на работа	научна дейност
Дати	02/1995 →
Заемана длъжност или позиция	Член на интернационален екип за преглед на експлоатационната безопасност, наблюдател в екипа-МААЕ OSART мисия
Основни дейности и отговорности	Наблюдение на работата на проверяващите в областтите експлоатация и техническа поддръжка; Разработване на доклад за наблюденията с добри практики и излечени уроци.
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Фламанвил (Франция)
Образование и обучение
Дати	2001 – 2003
Наименование на придобитата квалификация	Мениджър
Основни предмети/застъпени професионални умения	Бизнес организация и мениджмънт
Име и вид на обучаващата или образователната организация	Индустриална академия Свищов (България)
Дати	1975 – 1981
Наименование на придобитата квалификация	Магистър (Master of Science in Engineering),Квалификация: Инженер по топлоенергетика и топлофизика
Основни предмети/застъпени професионални умения	Специалност: Атомни централи и инсталации
Име и вид на обучаващата или образователната организация	Московски Енергетически Институт Москва (Русия)
Дати	1969 – 1973
Наименование на придобитата квалификация	Средно техническо образувание
Основни предмети/застъпени професионални умения	Електрически централи и мрежи
Име и вид на обучаващата или образователната организация	Техникум по електротехника Пловдив (България)
Дати	29/06/2004 – 04/07/2004
Наименование на придобитата квалификация	Обучение за ръководители на екипи за партньорски екипи на ВАНО (световна организация на ядрените оператори)
Име и вид на обучаващата или образователната организация	ВАНО – Московски център Севастопол (Украйна)
Дати	03/04/2000 – 14/04/2000
Наименование на придобитата квалификация	“Усъвършенстване на мениджмънта на ядрените централи”
Име и вид на обучаващата или образователната организация	CIEMAT, МАAЕ, регионален курс за Европа Мадрид (Испания)
Дати	29/01/1996 – 16/02/1996
Наименование на придобитата квалификация	“Оценка на безопасността и модернизация на атомните централи в света”
Име и вид на обучаващата или образователната организация	МААЕ, международен курс Арагон, Илинойс (САЩ)
Дати	01/05/1995 – 02/06/1995
Наименование на придобитата квалификация	“Ролята на силния мениджмънт в реализацията на проекти в ядрените централи”
Име и вид на обучаващата или образователната организация	МААЕ международен курс, КАЕРИ Таежон (Южна Корея)
Лични умения и компетенции
Чужд езици
Самооценка	Разбиране Говорене Писане Слушане Четене Участие в разговор Самостоятелно устно изложение C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене
Европейско ниво
английски
руски

 

Tags: АЕЦ Белене, АЕЦ Козлодуй, ВЕИ, Владимир Уручев, евродепутат, ОЯГ