Изводите от доклад на Европейската сметна палата за АЕЦ „Козлодуй“
Критиките на европейските одитори
Закъснения, преразходи, неясна отговорност и липса на адекватни оценки бележат извеждането от експлоатация на малките блокове в АЕЦ „Козлодуй“, спрените реактори в литовската АЕЦ „Игналина“ и словашката АЕЦ „Бохунице“. Европейската комисия трябва да обвърже допълнителната помощ с бъдещите резултати по обезопасяване, разглобяване и управление на ядрените отпадъци.
Такива констатации прави Европейската сметна палата в специалния си одитен доклад, представен днес. Документът оценява колко ефективно е харчена европейската помощ за ядрения сектор в трите държави от 1999 до края на 2010 г.
Европейският съюз и няколко европейски правителства отпускат средства чрез международния фонд „Козлодуй“, управляван от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), за обезопасяване и компенсиране на спирането на реакторите ВВЕР-440 в „Козлодуй“. До 2013 г. са осигурени 868 млн. евро основно от ЕС, като от тях около половината вече са похарчени.
Мудност
Сметната палата на ЕС отчита, че реакторите са спрени своевременно според поетия политически ангажимент. „След повече от десет години помощ от ЕС обаче напредъкът е бавен, тъй като за много проекти все още са необходими подготвителни дейности. Освен това не е ясно какви нужди все още предстои да се посрещнат в резултат от предсрочното спиране на реакторите, тъй като не съществуват подробни оценки на нуждите“, се казва в доклада.
Като проблемен проект в „Козлодуй“ е посочено хранилището за сухо съхранение на отработено гориво, официално открито през май 2011 г. Изграждането му е закъсняло с две и половина години. Одиторите посочват, че цената на хранилището се е увеличила с 19% над първоначалния план. Първата фаза на склада е струвала 58 млн. евро вместо 47.8 млн.
„Закъсненията и преразходите не са необичайни, като се има предвид, че проектите, финансирани по тези програми, често са дълги, сложни и политически чувствителни“, коментираха за „Капитал Daily“ от пресслужбата на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. Според ЕК критиките за забавянията и преразходите важат само за два проекта в Литва.
Одиторите обаче са критични и към работата в „Козлодуй“, по-специално към проекта за инсталация за плазмено изгаряне (за намаляване на обема) на ниско- и средноактивни отпадъци. Според доклада централата е избрала експериментална технология без доказана ефективност. Тя би струвала „около 30 млн. евро, което е пет пъти повече, отколкото при традиционните технологии“. Преработването на радиоактивните отпадъци пък се бави, защото не е ясно количеството им. В „Бохунице“ до юли 2010 г. всички отпадъци са описани. При „Игналина“ и „Козлодуй“ все още не са ясни колко и какви материали ще се преработват, защото не е приключила т.нар. радиологична характеризация. Съществуващите документи за отпадъците в „Козлодуй“ все още се основават на предварителни данни.
Пред „Капитал Daily“ изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Александър Николов обясни, че ще коментира заключенията в доклада, след като се запознае с него. Николов беше назначен на поста миналия септември.
Дефицит
Нито Eвропейската комисия, нито ЕБВР са наблюдавали напредъка по постигането на общите цели на програмите — извеждането от експлоатация на осем ядрени реактора и смекчаването на последиците от това, се казва още в одиторския доклад. Затова отчитането на резултатите по всички програми е затруднено.
Неефективното харчене на средства допълнително усложнява ситуацията с недостига им в международния фонд „Козлодуй“. За извеждането от експлоатация няма да стигат 579 млн. евро, показват изчисленията на одиторите. Тази прогноза е направена при следните допускания – че цялата помощ от 868 млн. евро бъде усвоена до 2013 г., че на България бъдат отпуснати още 185 млн. евро помощ (2014 – 2020 г.) и всички национални фондове се използват ефективно. Според оценки на ЕК недостигът е по-голям – 668 млн. евро. До 2013 г. за трите централи са осигурени общо 2.85 млрд. евро, като общият недостиг за безопасно извеждане и компенсации е около 2.5 млрд. евро.
Основните проблеми които се отчитат са:
- закъснения по проектите, включително консултантските;
- ненадеждни разчети за разходите по извеждане от експлоатация;
- консултанти са вършили административна, а не експертна работа;
- няма ясно обособяване на персонала, въпреки че Европа осигурява парите за заплати.
Източник: capital.bg
Реакцията на Министерството на икономиката енергетиката и туризма
Дейностите по извеждане от експлоатация и демонтирането на малките блокове в АЕЦ „Козлодуй“, за които са осигурени средства от международния фонд „Козлодуй“, се преглеждат и актуализират, така че да отразят забележките и препоръките на европейските одитори. Това каза на пресконференция министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков по повод доклада на Европейската сметна палата, която разкритикува изразходването на европейски средства за атомните централи в България, Словакия и Литва.
По фонд „Козлодуй“ Европа е осигурила общо от 868 млн. евро до края на 2013 г. Отпускат се пари за извеждане от експлоатация („ядрен прозорец“) и компенсиране на загубена генерираща мощност („неядрен прозорец“ – например мерки за енергоспестяване и въвеждане на зелени източници). Проверката на одиторите за периода от 1999 г. до края на 2010 г., представена миналата седмица, показа, че редица от ключовите проекти за разглобяване и обезопасяване на блокове от 1 до 4 в „Козлодуй“ се бавят или са в преразход. Например изграждането на хранилището за сухо съхранение, в което ще се складират касети с отработено ядрено гориво, се е забавило с 2.5 години, а цената му се е увеличила с 19%.
Европейската сметна палата критикува и избора на инсталация за плазмено изгаряне на ниско и средноактивни отпадъци, която все още не монтирана. Тя ще струва „около 30 млн. евро, което е пет пъти повече, отколкото при традиционните технологии“. Освен това, оценките за крайната цена на извеждането са „недостатъчно надеждни“, въпреки големите разходи за консултантски услуги, става ясно от одиторския доклад.
„Изрично е казано, че не са констатирани злоупотреби, но са констатирани случаи на неефективно или бавно изпълнение на мерките“, успокои Трайчо Трайков. Екип от представители на АЕЦ „Козлодуй“, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО) и икономическото министерство преглежда текущите и предстоящите проекти по международния фонд. Трайков допълни, че за да не се допуснат нови закъснения и раздуване на стойността на проекти, са водени разговори и с фирмите изпълнители.
„При анализа, извършен от групата, е предложено някои проекти да отпаднат поради неактуалност и нецелесъобразност“, каза още министърът, без да уточнява за кои конкретни дейности става въпрос.
По-късно в парламента зам.-министър Делян Добрев също коментира извеждането от експлоатация. „Ние правим всичко възможно да ускорим тези дейности. От средата на миналата година съм ходил няколко пъти в предприятието и лично наблюдавам демонтажа на машинна зала, където имаме физически прогрес“, каза Добрев пред „Капитал Daily“.
В графиците за демонтирането на двата турбогенератора в първи блок обаче има необясними разминавания. Пред ядрения регулатор е декларирано, че работата ще приключи до средата на февруари. Разчетите на ДП РАО показват, че единият турбогенератор ще се демонтира до средата на май, а другият – до септември.
110 млн. евро за енергийна ефективност
На пресконференцията Трайков и Добрев обявиха, че в министерството са постъпили предложения за подобряване на енергийната ефективност в електрическата и газовата инфраструктура, както и в държавни и общински сгради за общо над 1 млрд. евро. Тези, които получат положителна оценка, ще се финансират с общо 110 млн. евро от „неядрения прозорец“. До 31 март общините, държавните институции, НЕК, ЕСО, „Мини-Марица изток“ и столичната топлофикация могат да кандидатстват официално за международната помощ, като в някои случаи трябва да осигурят съфинансиране.
Трайков и заместникът му обаче не отговориха защо се финансират проекти за пестене на енергия, при положение, че недостигат около 600 млн. евро за извеждане от експлоатация в „Козлодуй“. Досега официално не е съобщавано как ще се финансира дефицитът за обезопасяването и демонтирането на спрените реактори. От доклада на европейските одитори става ясно, че в словашката АЕЦ „Бохунице“ същият проблем се решава с данък върху преноса на електричество, т.е. недостигащите пари се калкулират в цената на тока.
Според Европейската сметна палата при АЕЦ „Козлодуй“ недостигът по „ядрения прозорец“ е 579 млн. евро, но Европейската комисия смята, че той възлиза 668 млн. евро. Прогнозите не са прецизни, защото допускат, абсолютна стриктност в работата в централата, т. е. до края на 2013 г. цялата помощ да бъде усвоена, България да получи още 185 млн. евро (2014 – 2020 г.) и всички национални фондове да се използват ефективно. Досега България е изхарчила около половината от разпределените 868 млн. евро.
Източник: capital.bg
16.02.2012
