В Москва от 1 до 3 юни се проведе международният форум „Атомэкспо-2015″. В кулуарите на форума на въпросите на електронното издание AtomInfo.Ru и на сайта AtomInfo.Bg отговори директорът – генерален конструктор на НИКИЭТ, член-кореспондент на РАН Юрий ДРАГУНОВ.
Блоковете на АЕЦ “Козлодуй”
Юрий Григорьевич, какво можете да кажете относно АЕЦ “Козлодуй”? Като е известно, козлодуйските хилядници отиват към края на проектния експлоатационен срок.
Аз имам твърде просто и еднозначно отношение към българската централа. Козлодуйските блокове – даже тези, които бяха изведени от експлоатация – са едни от най-добрите в света.
Българските блокове притежават колосални предимства пред мого други блокове, а именно, реална естествена безопасност. Големи запаси от вода, хоризонтални парогенератори, и така нататък.
Ресурсът на българските хилядници беше определен, на базата на това ниво на знанията, което е било налично към момента на тяхното проектиране и изграждане. Сега разбираме, че има възможност за удължаване на ресурса им до 50 и повече години.
Аз не обичам използването на термина “продължаване” използван за енергоблоковете, въпреки, че това определение се е наложило.
Считам, че в резултат на изпълнението на съответните дейности трябва да получим фактически един нов енергоблок с нови качества.
Следователно, трябва да се изпълни сериозен обем от работа за това, че да се осигури най-високо ниво на безопасност.
В България има противници на подобен подход. Те казват, че хилядниците могат да работят още 10 години без значителни модернизации, а после ще стане ясно, дали са необходими те на страната или не. Да се убедят в това, че новите знания трябва да се претворяват в живота, е много трудно.
Те трябва да бъдат убеждавани на технически език, да се канят специалисти,да се обменят мнения,да се изучава опитът – включително и руският.
Аз съм бил на руските централи, където е извършено ПСЕ. Те изглеждат значително по-добре и по-красиво, а най-важното – те са много по-безопасни и надеждни в експлоатацията, отколкото по-рано. Подходът трябва да бъде именно такъв.
Да, самите централи не са против. На АЕЦ “Козлодуй” също биха искали да направят именно така. Но идват политиците и разправят, че това струва пари. Цените сега нерядко се определят по политически начин.
Бих посъветвал българските колеги по-активно да задействат такива ресурси, като ядрената общност, академията а науките. Трябва да се води разяснителна работа, да достигне информацията до обществото и политиците, как е правилно да се изпълнява ПСЕ на енергоблоковете.
Политиците могат да имат свой поглед върху нещата, обосновани от едни или други причини. Аз считам, че техническите специалисти, които работят по едно и също техническо направление – в нашия случай, по направлението ВВЭР – са длъжни в отговор да се кооперират, да обединяват усилията си и да отстояват тези позиции, които в крайна сметка са насочени за благото на страните, за благото на хората.
Продължителност на живота на ВВЭР
Юрий Григорьевич, Вие как мислите, какво е вашето лично мнение – блоковете-хилядници с ВВЭР колко време могат да се експлоатират?
Моето мнение е, че специално да се теглят блоковете до някакъв определен срок не трябва. Нещо повече, така да се прави просто не трябва.
Във всяка конкретна ситуация трябва да се направи обосновка и да се докаже, че нивото на безопасност на блока не е по-лошо,отколкото в началното му състояние, а също, че съответства на съвременните изисквания. И оттук вече трябва да се тръгне.
Но да се определя един или друг продължен срок за експлоатация по волунтаристични методи – в никакъв случай не трябва да става.
Разбира се, на всички блокове с ВВЭР по начало бяха заложени големи запаси. Вие виждате, че на тези блокове успешно се извършва ПСЕ и се решават задачите по повишаване на мощността. Това е нормален процес, протичащ практически във всички държави, където работят ВВЭР.
Но аз подчертавам – не бива просто така да се определя произволно срокът за експлоатация до който блоковете могат да достигнат. Не – за всеки блок по отделно са необходими конкретни решения!
Но при американците е популярна темата за ПСЕ до 80 години, и даже вървят разговори за ПСЕ до 100 години.
Правилно е ,че такива обсъждания се провеждат. Действително, както ви казах вече, техническата база за възможността за ПСЕ в проектите ВВЭР е заложена. Някой от ограниченията, поставени по-рано, днес изглеждат измислени.
Кой, все-пак, ще бъде основният ограничаващ елемент, пречещ на продължаване на сроковете за експлоатация? Бетонът или корпусът?
Според големите изчисления, корпусът на реактора няма да бъде този възел, заради който животът на енергоблока като енергиен обект трябва да бъде прекъснат. Противопоставянето срещу крехкостното разрушаване на нашите стомани е осигурено даже и при големи флуенси.
Освен това, съществуват и са изпробвани в практиката редица мероприятия, позволяващи да се компенсира влиянието върху корпуса на реактора на облъчването и на другите неблагоприятни фактори.
Тоест, Вие считате, че ограничения по корпуса на реактора и другите трудно-заменяеми елементи няма да има? И те е възможно по един или друг начин да бъдат реабилитирани, да се възстановят качествата им и да се продължи експлоатацията им? Да се върнат в състояние, повече или по-малко съвпадащо с началното…
Не в повече или по-малко съвпадащо, а в по-добро. Да, като цяло това е напълно реална и изпълнима задача. Разбира се, възможни са и някой особени случай, но общата тенденция е именно такава.
Има такъв въпрос по повод модернизацията на енергоблоковете. Понякога то приличат на змей, който иска да си откъсне опашката. Занимавайки се с безкрайни модернизации за повишаване на безопасността и т.н., нямали да се вкараме в такова положение, при което блокът ще престане просто да бъде нормално управляем?
Трябва да знаете, че ние все пак така не правим, не го докарваме до такова състояние. Рационализатори, разбира се, има навсякъде, във всеки отрасъл. Но ние считаме, че всяко изменение на проекта трябва да бъде обосновано на същото ниво, както и първоначалният проект.
Такъв подход трябва да бъде закрепен на нивото на жизнено кредо. Фактически, това е основно правило в ядрената енергетика.
Въобще, кога се поставя въпросът за модернизация на енергоблока? Най-често, това става, когато някакъв компонент излиза от строя или е изработило своя ресурс. Вторият повод за модернизация е възможността за получаване на грамаден (подчертавам!) икономически ефект. Или ако има необходимост да се приведе нивото на безопасността към ново изискване , което е формулирано от надзорния орган.
В останалите случай, извинете, но измененията и модификациите не са в полза на блока, и да се занимавате с тях не трябва.
Бъдещето на отрасъла
В България често си задават такъв въпрос. Ето имаме блок, построен преди много години. Има страна-доставчик – тоест, вие, Русия – която е построила този блок. Дошло е време да се замени едно или друго оборудване на блока. Страната-доставчик ще може ли да направи това? Може би някой неща Русия вече не произвежда?
Въпросът, разбира се, не е към мен. Ще изкажа личното си мнение. Този проблем не засяга само България, ние в Русия също имаме стари блокове. Разбира се, при нас всичко необходимо е запазено. Заводите си останаха, технологиите също, така че не виждам проблем.
А хората? Останаха ли?
Погледнете в дясно, моля. Това са студенти от катедрата, която аз завеждам, в МГТУ на името на Бауман.
Те изучават ядрени специалности, дошли са на „Атомэкспо“, за да се запознаят по-добре с ядрените технологии. Ето ви младите хора – нашето бъдеще. Ние им предаваме нашия опит, нашите подходи, които те ще прилагат в своята работа.
Възприемането на света при сегашните млади хора не е такова, каквото беше при нас.
Не съм съгласен. Много зависи от средата, в която те се възпитават. Включително, от преподавателите, които има голям принос при формирането на идеологията на бъдещите ядрени енергетици.
За студентите от моята катедра с удоволствие мога да кажа – това съвсем не са лоши деца. Те идват при нас на практика, а при дипломирането и са почти готови специалисти. И това е много важно, включително, от гледна точка на запазване на критичните знания.
Важно е и от гледна точка на адаптацията на младите специалисти в отрасъла. Колкото по-бързо те ще успеят да навлязат в него, толкова по-бързо те ще пораснат до нивата с добро заплащане на труда им, и толкова по-големи ще са шансовете им – те да останат в ядрения отрасъл.
Доброто заплащане – това е нещо важно. Но в нашия свят, засега, все още не се измерва всичко само в пари. Въпреки, че и парите са необходими.
Вие сте абсолютно прави. Това е комплексен въпрос.Специалистът трябва да получава достойна заплата, на него трябва да му е интересно да работи. На него трябва да му бъде приятно и удобно да се труди в красиви здания. На работното му място трябва да има съвременна техника и оборудване.
Ако всичките тези точки бъдат изпълнени, тогава хората няма да напускат отрасъла – напротив, ще се стремят да влязат в него.
Юрий Григорьевич, как става – изпълняват ли се тези точки за Вашите студенти?
Всички випускници на катедрата, която завеждам, от последните пет години сега работят по специалността си.
Удивително!
Знаете ли, аз също съм удивен. Е, много се радвам на това обстоятелство. Разбира се, много се радвам, че випускниците на катедрата са търсени от отрасъла.
Благодарим Ви, Юрий Григорьевич, за интервюто за AtomInfo.Ru и AtomInfo.Bg.
