Предлагам ви статията на Ник Каннингам (Nick Cunningham), публикувана в американското издание „Christian Science Monitor“ за развитието и перспективите на проекта за плаваща атомна електроцентрала при изследване на запасите от нефт и газ в Северния ледовит океан.
Сондажните дейности в Северния ледовит океан стават все по-привлекателни вследствие топенето на ледовете, и Русия има намерение да използва ядрената енергия за осигуряване работата на пристанищата, бреговата инфраструктура, а също така и добива на нефт и газ.
Плаващата атомна топло и елктроцентрала (ПАТЕЦ) ще бъде поставена в ледените води на Севрния Ледовит Океан, и тя ще може да снабдява постоянно с електроенергия огромна нефтена платформа, изпълняваща сондажни дейности.
Тя може да се произвежда серийно, което съществено ще намали разходите за реализиране на проектите за сондиране.
За какво става дума? За плаваща атомна електроцентрала, която ще произвежда енергия намирайки се на съответното място в морето.
Русия иска да създаде ПАТЕЦ за осигуряване функционирането на пристанищата, промишлеността, а също така за извършване на сондажни дейности в Арктика. За защитниците на околната среда това може да изглежда кошмарно, но плаващите ядрени реактори ще помогнат да се добива повече нефт и газ в Северния Ледовит Океан.
Първата руска ПАТЕЦ, носеща името «Академик Ломоносов», ще има дължина на две футболни игрища, и ще има електрическа мощност 70 MW. Това не е самоходен плавателен съд, но има вариант бъдещите централи да могат да се преместват сами.
Ако «Академик Ломоносов» се представи достатъчно добре, Русия има намерение да премине към серийно производство на плаващи атомни електроцентрали. Малките реактори могат да се монтират и на ледоразбивачи, затова ще могат да се експлоатират и ледените води на Арктика.
Строителството на “Академик Ломоносов” е започнало през 2007 година, но върви с прекъсвания. Все пак заместник премиерът на РФ Дмитрий Рогозин при скорошното му посещение в Арктика заяви, че Москва се надява да пусне плаващата електроцентрала през октомври 2016 година. Тя ще осигурява с енергия арктичния град Певек, разположен на брега на Източно-сибирско море. “Поначало тази атомна електроцентрала може да акостира към обектите на бреговата инфраструктура и да подава електроенергия по кабел към всеки арктически град”, – казва Рогозин.
Наскоро от руската държавна корпорация “Росатом” съобщиха, че от плаващите електроцентрали са проявили интерес най-малко 15 държави, включително Китай, Алжир, Индонезия, Малайзия и Аржентина. Всъщност, през миналата година, при посещението на Владимир Путин в Шанхай, Русия и Китай подписаха споразумение за сътрудничество при изграждане на плаваща атомна електроцентрала.
Канадските планове
Канадската компания от Онтарио Dunedin Energy Systems предлага нещо подобно. Тя иска да изпраща в крайния север на Канада малки плаващи АЕЦ, които да осигуряват с енергия отдалечените обекти на добивната промишленост. Президентът на компанията отбелязва, че плаващите ядрени установки са безопасни и се експлоатират от 50-те години на миналия век, когато американската атомна подводница «Наутилус» излезе за първи път в открито море.
Плаващите АЕЦ ще се превърнат в източник на енергия за компаниите, извършващи проучвания за нефт и газ, или извършващи добив в отдалечени места. Презареждането им с ядрено гориво се извършва извънредно рядко, а производството на енергия е практически непрекъснато. Плаващите АЕЦ ще се придвижват до мястото на експлоатация на буксир или на собствен ход. След завършване на дейностите на един сондаж те лесно и просто мога да бъдат преместени на друго място. Представителите на Dunedin Energy Systems твърдят, че относителната им стойност ще бъде много по-ниска в сравнение с дизел-генераторите. Но докато първата плаваща АЕЦ не влезе в експлоатация и не докаже своята рентабилност – да се говори за икономика е още рано.
Сондирането за нефт и газ в Арктика е изключително трудна и скъпоструваща дейност. Теоретично плаващите реактори ще облекчат тази дейност. Ако руският «Академик Ломоносов» докаже своята практическа ценност, темповете на сондиране могат да се ускорят.
Американският подход
Що се отнася до американския подход, някакви изменения там трудно можем да си представим в обозримо бъдеще. Royal Dutch Shell е единствената компания, която има в близко бъдеще планове за сондиране в Арктика. Компанията Shell в значителна степен поради собствените си грешки се сблъсква с многобройни нормативни и правни препятствия.
Ако Shell или някоя друга компания се опита да изплзва плаващи АЕЦ покрай бреговете на Аляска, тя ще се сблъска с огромно количество проблеми и ограничения.
А това означава, че в американската част на Арктика плаващи атомни електроцентрали няма да се появят скоро, даже ако Русия започне масовото им производство.
От друга страна, ако Русия благодарение на внедряването на ПАТЕЦ ускори темповете на сондажните проучвания в Северния Ледовит океан, американските законодатели, опасявайки се да не изостанат, ще бъдат принудени да вземат мерки, които да направят сондажните дейности в Чукотско море и морето Бофорт да станат привлекателни за нефтените компании. Възможно е тогава Конгресът и администрацията да отслабят регулаторните норми и да започнат да дават на концесия повече морски територии в Арктика за сондажни проучвания.
Вместо заключение
Засега много неща са неясни. Строителството на руската плаваща АЕЦ върви трудно, и не е изключено тя да не оправдае очакванията. Но бъде постигнат планираният резултат, ситуацията със сондажните дейности в Арктика може коренно да се измени.
