Неуредиците около демонтирането на старите реактори в АЕЦ „Козлодуй“ вещаят допълнителни разходи за данъкоплатците и потребителите на електроенергия
Натискът за спиране на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“ от страна на ЕС винаги се е възприемал като унижение за много българи. За инженерите в АЕЦ още повече. Така въпреки ясното решение са затварянето им от 1999 г., в тях се влагаха пари за безсмислени модернизации. Тази политика на протакане обаче продължи и след като те бяха окончателно спрени през 2007 г. Къде с тайната надежда, че те все пак могат да бъдат пуснати отново, къде от желанието за натиск към Брюксел за повече пари, къде просто от лошо управление.
За изминалото десетилетие дейностите по извеждане на малките четири блока на „Козлодуй“ остават предимно на хартия, въпреки че са солидно финансирани и от Европа. Управлението на радиоактивните отпадъци и демонтажът са спъвани от раздуване на стойността на обществени поръчки, излишно прехвърляне на дейности към външни фирми, забавяния по работните графици или просто разпиляна организация. Извеждането от експлоатация е сух термин, който включва многообразни процеси по обезопасяване, разглобяване и „изчистване“ от радиоактивно замърсяване на атомната централи и площадката й, както и преработването, складирането и погребването на образуваните отпадъци. Той струва скъпо и всеки прахосан лев по-късно ще се отрази като тежест на данъкоплатците или в по-високи сметки за електричество, за да се компенсират липсващите средства. Които така или иначе са недостатъчни (виж графиката). Това дискредитира страната пред Брюксел, който е предвидил, но все още не е отпуснал допълнителните средства за извеждането от експлоатация на централата.
Тази година Европейската комисия ще проведе собствена финансова проверка на международния фонд „Козлодуй“. Фондът се управлява от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и с него ЕС помага на България за извеждането от експлоатация на блокове от 1 до 4. Междувременно следващата седмица ще излезе доклад на Европейската сметна палата за изразходването на средствата от ЕС по тези дейности през последните 10 години. Примерите и констатациите, които ще прочетете по-долу, показват защо и държавата не трябва да си затваря очите и не трябва да си търси извинение за съмнителните практики. В случая става дума за две структури, които се занимават със затварянето и ядрените отпадъци на АЕЦ „Козлодуй“ – самата централа и държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП „РАО“), към което ще преминават все повече отговорности.
Нещо сухо
Забавянията по големите проекти по фонд „Козлодуй“, управлявани от централата, не са нещо ново. Блестящ пример е сухото хранилище, в което 50 години безопасно могат да се съхраняват касети с отработено гориво от блокове от 1 до 4 (досега касетите се изпращаха в Русия за преработване или отлежаваха в басейни край реакторите, наричани мокро хранилище – бел. авт.). По график работата по първата фаза на сухия склад трябваше да приключи през ноември 2008 г. Тогава обаче строежът едва започва. Изпълнителят – консорциум, воден от Nukem Technologies, в която мажоритарно участие държи руската „Атомстройекспорт“, приключва изграждането повече от 2 години по-късно. Причината според АЕЦ „Козлодуй“ е, че консултантите предоставят некачествени анализи на безопасността и се наложило документите да бъдат пренаписвани неколкократно, което от своя страна забавя разрешителното от Агенцията по ядрено регулиране (АЯР). Така вместо планираните 47.8 млн. евро разходи, сметката за първата фаза набъбва до 58 млн. евро, показва чернова на одитен доклад на Европейската сметна палата, с която „Капитал“ разполага. Хранилището е открито през май миналата година, а с няколко анекса цената му достига 73 млн. евро – поскъпване с над 50%. Очаква се първите каскове със старо гориво да бъдат приютени идния месец.
Друг съмнителен проект, за който се говори отдавна, но може да остане на хартия, е отоплителната централа. Тя трябва да осигури топлина за град Козлодуй и ядрената площадка, в случай че пети и шести блок бъдат спрени едновременно за ремонт (или при авария). Прогнозната й стойност е 39 млн. евро, а срокът за усвояването на тези средства е до края на 2013 г. Парите могат да бъдат загубени, защото ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ и ЕБВР не могат да се разберат дали инсталацията може да е топлоелектрическа с комбинирано производство на ток и топлина. На този вариант би заложил изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Алексанър Николов „Това е възможност за допълнителни приходи“, аргументира се той пред „Капитал“. Освен това наблизо ще минава газопровод, което ще гарантира, че съоръжението може да работи непрекъснато. Това обаче е против заданието на ЕБВР – инсталацията трябва да стои като резервно захранване, а не да работи непрекъснато. „Нямаме окончателна визия какво точно да правим. Надявам се, че в близките месеци ще сближим позициите си с банката“, заявява шефът на централата. Според него надежда все още има, защото топлинните централи се изграждат на модули и крайният срок може да бъде спазен.
Някои от причините за забавянето изглеждат забавни (ако се вярва на обясненията на ръководството на АЕЦ-а). Забавянето на изкарването на отработеното гориво от 3 и 4 блок на централата и извозването му до Русия се забавя, защото Украйна е наложила временна забрана за транспортиране на материали през територията й по време на европейското първенство по футбол през юни.
Парадоксът е, че заради надеждата блоковете да бъдат рестартирани, европейските пари, дадени точно за обратното, са харчени за мотаене на проектите. „Допреди година някои мои колеги имаха надежди за повторно пускане на 3 и 4 блок. Аз вече не храня такива илюзии“, коментира Александър Николов. България вече е изхарчила около половината от европейските пари, разпределени до 2013 г., и всякакви призиви за рестартирането на блоковете са повече от неуместни. По-смущаващото в случая е, че въпреки многото средства за персонал и консултанти одитният доклад отчита, че забавянията по проектите се трупат заради лошо планиране. Експертите, заети в подготовката на извеждането от експлоатация, не са достатъчно, смятат одиторите. Именно те са други големи пера в бюджета на фонд „Козлодуй“ – заплатите на персонала, ангажиран в извеждането на блоковете, са 50 млн. евро (за 600 – 700 души), а консултантските услуги на управляващото звено в централата струват 39 млн. евро до 2013 г.
„Златните“ контейнери
Разточителни проекти не липсват и при управлението на радиоактивните отпадъци. През октомври 2007 г. ДП „РАО“ си поръчва 355 стоманобетонни контейнера за ниско и средно активни отпадъци. Те ще се складират в националното хранилище, което ще бъде построено до 2015 г. Договорът за 812 950 лв. (2290 лв. за брой) е сключен с „Атоменергостройпрогрес“ (фирмата е собственост на дружеството „Ем корект 2004″, което от своя страна е заложено в Първа инвестиционна банка срещу 2.6 млн. евро). Макар година по-късно доставката да не е изпълнена, през ноември 2008 г. отново е сключен контракт със същия изпълнител. Този път става дума за 60 контейнера, но при почти двойна цена – 4157 лева за брой, или общо 249 400 лева. Според вътрешна проверка в предприятието, с която „Капитал“ се запозна, двата договора са еднакви, единствените разлики са в количеството и доставяните цени, за което „няма логично обяснение“.
Въпреки че поръчката от 2007 г. изглежда по-изгодна, реалното й изпълнение се случва през 2009 г. Според доклада не са доставени 115 броя и „няма документална следа за потърсени неустойки по този договор, както и за следене на изпълнението по него“.
Доставката на контейнерите от 2008 г. е извършена за 20 дни, като на датата на сключване на договора (27 ноември) са приети първите 20 контейнера. Договорът вероятно е съставен по време на производството. Това означава, че преди да са направени доставките, договорени през 2007 г., ДП „РАО“ е купило други контейнери, при това много по-скъпо.
През юли 2010 г. ДП „РАО“ поръчва отново на „Атоменергостройпрогрес“ 20 броя при цена от 2478 лева, или общо 49 560 лева. Според този договор обаче възложителят трябва да осигури стомана за контейнерите, но не е ясно какви количества. Проверката установява, че впоследствие се осчетоводяват разходи като материал за 20 контейнера и отделно разход като за завършено изделие.
„Ако кандидатстват повече кандидати, нормално е цената да е по-ниска. Ако се яви само един кандидат, цената може и да е по-висока от тази, по която контейнерите са купувани преди“, обясни пред „Капитал“ Дилян Петров, който от август 2010 г. е изпълнителен директор на ДП „РАО“. От доклада по проверката става ясно, че предприятието разполага с техническия капацитет за изработката на контейнерите – задание, форми и машини. По думите на Петров практиката с поръчки на готови контейнери е прекратена – сега всички се произвеждат в предприятието. С поръчки на бетон и стомана са осигурени материали за 200 контейнера, чиято себестойност е около 1900 лева. С разходите за труд и наем на помещения цената на един контейнер собствено производство достига 3000 лева, допълва Петров.
Проблемни са и доставките на минерала зеолит, който се използва при преработването на радиоактивни материали. Според доклада през 2008 г. бюджетът на предприятието олеква с 57 000 лв. заради разлики в цените на суровината, доставяна от една и съща фирма. Раздутите поръчки стигат чак до памучните ръкавици – веднъж те са доставяни за 37 стотинки на брой, а друг път – срещу 86 стотинки. В изводите на доклада от проверката е отбелязано, че при възлагането на поръчка на външен изпълнител не се прецизира точно обемът на работа, поради което в движение са сключвани допълнителните договори.
Организационен хаос
Към края миналата година в поделението на ДП „РАО“, което пряко се занимава с извеждането от експлоатация на първи и втори блок, „съществуват и длъжности, за които в действащите понастоящем документи не са регламентирани задължения и отговорности“. Такава констатация прави АЯР след своя проверка. В доклад от декември регулаторът изказва недоволството си от липсата на точни данни за очакваните количества отпадъци от извеждането от експлоатация. Отчетите показват например, че през 2011 г. от планираните за преработване 3 тона метални РАО са предадени половин тон. АЯР не е доволна и защото досега не са разгледани варианти за обработване на различните радиоактивни отпадъци (течни, твърди и пр.).
Въпреки уверенията на Дилян Петров, че разглобяването на нерадиоактивното оборудване върви по график, това не е точно така. Например пред АЯР държавното предприятие е представило план, според който демонтажът на двата турбогенератора в първи блок ще приключи до средата на февруари. В самото предприятие обаче е планирано единият турбогенератор да се демонтира до средата на май, а другият – до септември.
Според регулатора липсва „липсва ясен ангажимент от страна на ДП „РАО“, СП „ИЕ – Козлодуй“ за активен контрол“ на натрупаните до извеждането от експлоатация радиоактивни отпадъци. В заключение АЯР отбелязва, че „изглежда подценено значението на сегашния подготвителен етап за успешния преход към предстоящия етап на извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“. Дилян Петров не приема упреците за липса на ангажимент, но посочва, че по забележките на регулатора са направени корекции в работата. „Ние сме функция на системата на АЕЦ „Козлодуй“. Това, което те са успели до момента да направят, част от него, което е завършено, ние тепърва ще го получим като наследство за нуждите на етап извеждане от експлоатация“, казва шефът на ДП „РАО“. В момента единственият проект по фонд „Козлодуй“, по който предприятието работи, е подготовката на националното хранилище.
Смяна на оператора?
Заради опита и по-големия капацитет за работа по големи проекти в АЕЦ „Козлодуй“ в икономическото министерство е обсъждана идеята оператор по извеждането от експлоатация да бъде самата централа, а не държавното предприятие. Аргументите в полза на такова решение са по-добрата организация и контрол, инфраструктурата, която е останала собственост на АЕЦ „Козлодуй“, и по-високите гаранции за безопасно закриване на спрените мощности. Анализ на икономическото министерство показва, че тъй като националните ядрени фондове и фонд „Козлодуй“ дават пари за проекти едновременно и на централата, и на ДП „РАО“ съществува риск от объркване и двойно финансиране на едни и същи дейности. Засега обаче министерството не възнамерява да прави промени и ДП „РАО“ остава отговорната за малките енергоблокове край Дунав.
Въпреки споровете около това кой формално да ръководи извеждането от експлоатация АЕЦ „Козлодуй“ и ДП „РАО“ имат общи черти. Например пресссъобщенията, от които лъха ненормална увереност в международната подкрепа. Официалната позиция на Брюксел за напредъка по фонд „Козлодуй“ на пръв поглед също изглежда ведра. „Комисията смята тези разходи за оправдани“, обясниха за „Капитал“ от пресофиса на енергийния еврокомисар Гюнтер Йотингер. Сътрудниците на Йотингер подчертават, че не разполагат с информация за злоупотреби. Миналия ноември в писмо до премиера Бойко Борисов шефът на Европейската комисия Жозе-Мануел Барозу дипломатично, но ясно, заявява, че е обезпокоен от „все още невъведена ефективна организация на управлението на извеждането от експлоатация“.
Източник:Capital.bg
бел. ред. Оригиналното заглавие е „Скъпият край на една централа“
