Подготовката в Белене е практически завършена, докато за нови реактори в Козлодуй ще са необходими проучвания като за нова площадка, посочва енергиен експерт.
Сагата с взимането на окончателното решение за строителството на АЕЦ Белене продължава. По последна, но неокончателна информация, решението ще бъде взето до края на март. Към момента на държавно ниво, поне по официални данни, няма явни индикации накъде „клонят“ нещата. Все още се чака пълният доклад на консултанта HSBC, но според предварителния АЕЦ Белене „има бъдеще“ и „може да бъде печеливша“.
Наскоро енергийният министър Трайчо Трайков публично коментира, че на площадката на АЕЦ Белене може да се изградят „най-различни неща“, освен централа. Още на следващия ден той обаче уточни, че това съвсем не означава, че няма са строи нова АЕЦ и, че преговорите с руската страна продължават интензивно до взимане на окончателното решение, което може да стане „до няколко седмици“.
Трайков в същото време отбеляза, че друга възможност за развитие на атомната ни енергетика е строителството на нов, седми реактор на площадката на АЕЦ Козлодуй. Аргументите на министъра основно бяха, че това евентуално би станало по-лесно от изграждането на АЕЦ Белене, защото на площадката на АЕЦ Козлодуй има изградена инфраструктура и са направениня някои предварителни проучвания.
Енергийният министър същевременно не посочи, дали строителството на АЕЦ Белене и на нов реактор на АЕЦ Козлодуй се разглеждат като алтернативи, или може да се осъществят и двата проекта.
Нови реактори на АЕЦ Козлодуй
Всъщност, идеята за строежа на площадката на АЕЦ Козлодуй на нови блокове датира от около 20 години, казаха за Investor.bg енергийни експерти. Един от възможните подходи при строежа на ядрени реактори е именно изграждане на нови блокове на съществуващи площадки, особено в края на експлоатационния срок на работещите там блокове.
Факт е, че първоначално плануваните срокове за експлоатация на двата реактора изтичат – на единия през 2017 г., а на другия през 2019 г. И макар процедурата по продължаване на лицензите им за работа поне с 10 години вече да е в ход, сега е моментът да се реши дали ще се строят нови ядрени реактори в АЕЦ Козлодуй.
Става въпрос за изграждане именно на два, а не само на един нов ядрен реактор, коментира въпроса за Investor.bg енергийният експерт професор Атанас Тасев (на снимката). Той подчерта, че тъй като това са изключително сложни за изпълнение и експлоатация обекти, строителството и съответно функционирането на една площадка едновременно на два или повече ядрени реактора е принципно технологично изискване при атомните централи, с цел по-голяма сигурност, безопасност и т.н.
Наистина правени са предварителни проучвания на площадката на АЕЦ Козлодуй за строителство на нови реактори, но те са с изтекла давност, а вече има и нови изисквания при строителството на реактори, каза Тасев. Той подчерта, че дори още тази година да започнат отново проучвания за строителство на седми и осми реактор в АЕЦ Козлодуй, то те сигурно ще са с продължителност от няколко години.
Защото независимо че има реактори на дадена площадка, то според правилата за ядрени централи, при планиране на строителството на нови реактори трябва да се извършат почти същия обем проучвания, анализи, разчети и т.н., както при нова площадка. Те включват и предпроектно проучване, извършване на Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и други. А след получаването на всички необходими документи, би трябвало да се избере и фирма изпълнител.
Така че, строителството на нови реактори на площадката на АЕЦ Козлодуй би завършило най-малко 6-7 години след изграждането на АЕЦ Белене, смята енергийният експерт. Затова той препоръчва да се продължи със строителството на АЕЦ Белене, чиято подготовка за практическо изграждане вече е завършена.
Изграждане на АЕЦ Белене
Въпросите, които остава да се решат относно проекта АЕЦ Белене са предимно политически, смята професор Атанас Тасев. Основният от тях е, да се подпише окончателният договор за строителството с изпълнителя „Атомстройекспорт“, като преди това обаче трябва да е ясна и финансовата рамка, т.е. колко точно ще струва проектът и как ще бъдат осигурени средствата.
Лансираните досега два основни метода за изчисляване на крайната цена на АЕЦ Белене най-общо предвиждат следното: единият – да се определи точна сума на крайната цена, другият – да се начислява определена инфлация към базисната цена от 4 милиарда евро.
Според проф. Тасев по-удачен и изгоден за нашата страна е методът, при който още при започване на строителството ще се знае каква ще е крайната цена на централата. Експертът потвърди тезата на енергийния министър Трайчо Трайков, че цената на новата атомна централа зависи и от цената на заемния ресурс, т.е. при каква лихва ще бъдат взети заемите за строителството на АЕЦ Белене.
И в момента могат да се получат сравнително евтини заеми за големи проекти като АЕЦ Белене – например с 4-5% годишна лихва – защото са доказано печеливши, и то в дългосрочен план, коментира Тасев. „И защо не средствата да дойдат от Русия, какъвто вариант се предлага, щом е изгодно за нас?“, посочи експертът. Той допълни, че през последните 1-2 години се очертава големите инвестиции вече да идват основно не от Европа, а от страни като Русия, Китай, Индия.
Друг вариант при изчисляване на цената е, да се започне „отзад напред“. Това означава, крайната цена на АЕЦ Белене да се обвърже и с изкупната цена на електроенергията от построената атомна централа.
Така от наша страна може да бъде поставен въпросът за осигуряване на такъв начин на финансиране и размер на лихвите по заемите, при които цената на електроенергията от АЕЦ Белене да не надвишава определена стойност – например около 50 евро за мегаватчас. Очаква се в окончателния доклад на консултанта HSBC да има и анализи, които приблизително да визират каква да бъде тази стойност, въпреки че цените на електроенергията „на едро“ зависят от пазара, обясни Тасев.
Ако се приеме този вариант за изчисляване на цената на новата централа, то всички акционери във вече изградената централа, включително и руската страна, ще имат интерес тя да не се оскъпява.
Относно лансирания за кратко техническия въпрос – мощността на реакторите на АЕЦ Белене да е по 1200 мегавата, енергийният експерт посочи, че за нашата страна и енергийна система не е необходимо блоковете да бъдат по-мощни от 1000 мегавата единия, какъвто всъщност е и проектът на Атомстройекспорт.
Напълно е възможно и двата крупни енергийни проекта – за АЕЦ Белене и нови два блока на площадката на АЕЦ Козлодуй (които евентуално биха влезли в експлоатация към края на срока на функциониране на пети и шести блок) да бъдат реализирани, смята проф. Атанас Тасев, както и други енергийни експерти. Впрочем и министър Трайчо Трайков имаше подобни изказвания. Решението се чака с нетърпение и от наши над 50 фирми, които биха били подизпълнители при строителството на ядрените блокове.
Приоритет обаче се дава на АЕЦ Белене, чиято реализация е в по-напреднала фаза. А в необходимостта от поне два нови ядрени блока вече едва ли е необходимо някой да бъде убеждаван. Особено след наскоро приключилите стачни действия в „Мини Марица-изток“. Само заради по-малко от седмица стачка на миньорите, и то без напълно да спират работа топлоелектрическите централи, захранвани с въглища от Маришкия басейн, се стигна до спиране на износа на електроенергия и включване в енергийната система на ТЕЦ от „студения резерв“. Същевременно се заговори за оскъпяване на електроенергията и дори за режим на тока.
А кой би искал да има опасност от недостиг на електроенергия или тя да е непосилно скъпа, както за бита, така и за бизнеса?
Източник: investor.bg
бел. ред. При всички изказвания и анализи на политици и специалисти от бранша се залага на пожелателния факт, че ресурсът и на двата блока на АЕЦ „Козлодуй“ се удължава автоматично, безулсовно и без никакво спиране на производството за период, различен от обичайно кратките в последно време планово-предупредителни ремонти. Дано да е така…
08.02.2012
