Поправката на Швейцария към конвенцията за ядрена безопасност не бе приета на дипломатическата конференция, която се проежда във Виена от 9 февруари.
Вместо поправка, конференцията гласува юридически необвързваща декларация.
Поправката на Швейцария
През пролетта на миналата година Швейцария предложи да се допълни член 18 от Конвенцията с нова алинея, която значително да затегне изискванията към планираните и действащи блокове.
Предложението срещна опозиция от редица страни – главно САЩ.
На глас американците говореха за процедурни трудности, тъй като всяко изменение ще изисква ратифицирането от членовете на Конференцията, което дълго време ще забави влизането и в сила. Реално опозиция на Вашингтон се дължи на факта, че практическото прилагане на това изменение ще струва доста пари.
Разбира се, Швейцария – страна, в която политиката е за постепенно отказване от ядрената енергетика – не излезе с тази инициатива сама. През миналата година демаршът на Берн получи съчувствие и подкрепа от Европейския съюз, който втвърди стандартите за безопасност по отношение на действащите енергоблокове.
Това, че няма шансове за приемане на изменението на дипломатическата конференция, беше ясно много преди самото събитие. Като компромис конференцията прие декларация – документ, който има общ характер и не е правно обвързващ.
Декларацията на конференцията
В съдържателната част на декларацията е включен призив към създателите на нови блокове. Те трябва да бъдат проектирани, разположени и изградени въз основа на целите – предотвратяване на инциденти при експлоатацията.
В този случай, ако аварията все пак стане, новите блокове, трябва да бъдат такива, че да не позволяват „ранните емисии или емисиите да са твърде големи,“ което води до „дългосрочни защитни мерки и действия“ – с други думи – евакуация на хора, за дълги периоди.
Швейцарците в изменението му биха искали да разширят изискването и за съществуващите блокове, а не само новите. В декларацията за действащите блокове се говори по-меко. За тях се предлага да се провежда редовна преоценка на безопасността, за да „идентифицират подобрения в безопасността, ориентирани към спазването на горепосочените (за новите блокове) цели“.
„Разумните от практическа страна или постижими подобрения в безопасността трябва да бъдат използвани и за старите блокове своевременно“, – се казва в декларацията.
Междувременно, швейцарците искаха – но не успяха да постигнат повече. В действителност, те предлагат да се задължат експлоатиращи организации да допълнят съществуващите блокове със система, която пречи на разпространението на замърсяване извън площадката на централата и при тежки аварии.
Пълен текст на декларацията: https://www.iaea.org/sites/default/files/cns_viennadeclaration090215.pdf на английски, а на руски: http://atominfo.ru/newsk/r0266.htm
Френската реакция
Една от първите, които отговориха на Виенската декларация бе Франция. Регулаторният орган на Франция ASN излезе с декларация, в която отбеляза, че решението на конференция се сведе до приемането на политически документ, който не изисква „засилване“ на правните задължения на договарящите се страни по Конвенцията.
„Тази ситуация може да доведе до режим на две скорости по ядрената безопасност в света, който в дългосрочен план ще има отрицателен ефект за всички страни“ – считат регулаторите на Франция.
Освен това французите в твърдото си изявление считат, че резултатите от конференцията във Виена са в противоречие с поуките, които трябва да са извлечени след Фукушима.
Източник: http://atominfo.ru/newsk/r0265.htm
