ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


Руската Федерация и енергийният въпрос

01.12.2014

Този материал, посветен на проблематиката за енергийните взаимоотношения между Русия и Европейския Съюз, е публикуван в чешкото списание

 

Статията е подготвена на базата на мнението на гръцкия аналитик Константинос Филис.

Dr. Константинос Филис, Research Director, институт за международни отношения, Panteion University, Атина. Специалист е по Русия и страните от бившия СССР (занимава се главно с икономика, енергетика и геополитика) и е експерт по стратегическо планиране, относно външната политика в региона на Черно море, Кавказ и Централна Азия. От септември 2011 до юни 2012 година е сътрудник в дипломатическата канцелария на президента на Гърция в областта на координацията на енергийните въпроси.

Многократното повтаряне от западните политици на тезата за непредсказуемостта на Русия и заплахата от нейна страна за енергийната сигурност на страните от Европа изпратиха в сянка реалната картина на взаимодействието между Русия и ЕС в сферата на енергетиката.

Реалността, в действителност, е безкрайно далеч от политическия трилър изпълняван от засилилите се за моментна идеологическа изгода лидери на страните от ЕС.

Русия беше и си остава един от най-надеждните доставчици на енергоносители за Европа и другите страни по света, който изпълнява условията на договорите независимо от политическата конюнктура и промените на управляващите елити.

Пикантността на цялата ситуация идва от там, че и във Вашингтон, и в Брюксел това е отлично известно, но по никакъв начин не се съвместява с тази представа за света, която трябва да се набие в главите на доверчивите редови европейци и американци.

 

Надеждността на доставчика се разбира при война

Примерите не е нужно да се търсят далеч. През 2008 година – руско-грузинският конфликт в Южна Осетия, апогеят на кризата в отношенията между Москва и Тбилиси. „Газпром“ нито за минута не спира доставките на газ за Грузия.

Конфликтът през 2014 година в юго-източна Украйна. На фона на ескалацията на конфликта Украйна увеличава покупките от “Росатом” на ядрено гориво за своите АЕЦ. Всички доставки се реализират без прекъсвания. Нещо повече, в работен режим украинските енергетици съгласуват с Русия варианти за безопасност на доставките на ЯГ, за да не се допуснат проблеми с радиоактивни или делящи се материали. (Б.Р. Практически всички доставки са осъществявани в нормален режим).

На малко хора в Европа е известно, че 44% от американските АЕЦ работят с руски уран, а всяка десета лампа в САЩ свети благодарение на електроенергията, произведена от урана, доставен от Русия в рамките на договора ВОУ-НОУ.

Този договор е бил подписан през 1993 година по времето на президента Борис Елцин и е действал 20 години. След завършването му Росатом е сключил нови договори за доставка ка ниско-обогатен уран в САЩ на обща стойност повече от 11,5 милиарда долара.

 

Страховете на експертите

Ако трябва да наречем нещата с имената им, американската теза за заплахата за енергийната сигурност на страната от Русия – това е експортен продукт.

За вътрешна употреба американците активно прилагат реалистичен подход към Русия, като надежден и проверен във времето доставчик на енергийни ресурси.

Точно на място! Доставките на обогатен уран в САЩ от Русия започнаха още по времето на СССР, първият договор е подписан през 1971 година. На Урал за реализиране на този договор е бил създаден цял комплекс “Челнок”. Доставките са били преустановени само по силата на решение на самият Вашингтон. Тогава, през 1992 година, по инициатива на министерството на търговията на САЩ е въведено 116% мито от цената на внесения в страната уран.

Именно тезата за заплахата за енергийната сигурност на Европейския Съюз развява и гръцкият аналитик Константинос Филис.

“Текущата украинска криза отново предизвика спорове за сигурността на доставките на енергийни суровини на европейския пазар. Кръгове в ЕС и извън него препоръчват намаляване на зависимостта от Русия като решение на всички енергийни проблеми. Все пак, ако разгледаме от близо основните проблеми, с които се сблъскват страните-членки на ЕС, ние ще видим, че оптималното решение би било развитието на дългосрочни и работещи отношения с Москва”, – пише Филис.

 

Трите тези в полза на сътрудничеството

Според мнението на аналитика, има няколко причини, поради които ЕС трябва да се стреми към нормални взаимоотношения с Москава.

“На първо място, засега ЕС не е в състояние да осигури за себе си значителни количества газ от други източници. За това красноречиво говорят днешните цифри: ако сложим в сметките азербайджанския газ, шистовия газ от Северна Америка и вносът от Източното Средиземноморие, тогава общият годишен обем няма да бъде повече от 50 милиарда m3. А това е само 1/3 част от газа който се внася от Русия, или почти о,1% от количествата, които се консумират в Европа.

На второ място, делът на вноса на природен газ в общото европейско потребление ще се увеличи от сегашните 66% до 84% през 2035 година. Това, заедно с изтощаващите се запаси в Северно море, ще създаде напрежение на европейския пазар и сигурно ще го изплаши от извършването на всякакви експерименти.

На трето място, Ирак и Либия се намират в състояние на хаос, затова те са извън играта. Туркмения еднозначно се ориентира към азиатския пазар, а Иран, който е потенциален наш голям доставчик, си остава в международна изолация, имащ неработеща инфраструктура, която изисква продължителна реконструкция до тогава, когато тя ще може да се използва за реализиране на огромния потенциал на тази страна”, – счита Филис.

 

ЕС стреля в своите крака

Независимо от обективната ситуация, Европейският Съюз продължава линията на ескалация на конфликта с РФ, подчертава гръцкият политолог.

“ЕК зае необичайно твърда позиция по отношение на газопровода “Южен поток”. Това е свързано с вътрешния и външен натиск, че трябва да се покаже силна позиция срещу Москва, а също и със ситуацията в Украйна. Каквато и да е била причината, резултатът е – не съвсем отговорен подход към огромните проблеми, с които се сблъска Европа. Тези проблеми могат да бъдат по-ефективно решени при сътрудничество с Русия”, – убеден е Филис.

Голямо недоумение във Филис предизвиква позицията на ЕК относно строителството на газопровода “Южен поток”.

“Южен поток” е сериозно допълнение към газопровода “Северен поток”, по който руски газ постъпва директно в Германия.Нещо повече, тази газова артерия никъде не преминава през територията на неевропейски държави. Трасетата бяха били диверсифицирани, нараснала би тяхната предсказуемост, биха отпаднали рисковете, и би бил осигурен еднозначен правов статут, ликвидиращ продължителните преговори и трудното приспособяване към изискванията на различните регулатори.

Освен това, Строителството на “Южен поток” частично би изравнило положението на страните от Юго-Източна Европа, които за разлика от партньорите им в централна Европа, си остават напълно зависими от транзита на газ през Украйна с риск да бъдат отрязани доставките в случай на криза.

В този случай, „Южен поток“ поне в началото по-скоро ще възстанови количествата газ, идващи през Украйна, вместо да осигури допълнителни доставки на руски газ за Европа.

Подобен сценарии, без съмнение, ще укрепи позицията на Москва като европейски доставчик. Но в тази връзка ние трябва да помним за надеждността на Русия като стар доставчик, което си остана неоспоримо в продължение на изминалите няколко десетилетия. При сегашното положение голяма част от алтернативите не осигуряват необходимите обеми, по-малко конкурентно-способни са или водят до геополитическа неопределеност.

Затова ние трябва да различаваме нашите съкровени желания от нуждите на първо място и да вземем решение, основано на отговорен и реалистичен план”, – пише Константинос Филис.

С мнението на гръцкия политолог е съгласен и чешкия аналитик Петр Стрейчек.

“Енергийната сигурност на ЕС, като минимум в средносрочна перспектива, не може да бъде реално реализирана без участието и делът на Руската Федерация и руските добивни компании”.

“Авторът споменава за доказаната във времето надеждност на руските доставчици, а също и това, че тя никога не е поставяна под съмнение от западноевропейските енергетици и играчите в отрасъла. Ще се съглася и с мнението за обемите и конкурентно-способността на възможните енергийни алтернативи в сравнение с традиционните руски доставки. Предупреждението в последното изречение на статията и отделянето на политическата риторика от реалните потребности на икономиката се явява сега, във времето на напрегнати отношения между Кремъл и Брюксел, повече от уместно”, – пише Петр Стрейчек.

Източник: Противоход

 

Tags: , ,

Comments are closed.

Тема на седмицата

ЕС – Ядрената енергетика се изплъзва от Европа

Атомът тръгва от Запад на Изток, и това съществено променя ядрения отрасъл. Към такъв извод са склонни много от участниците в европейския ядрен форум,...

Още »

Приносът на ядрения отрасъл в икономиката на ЕС

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

ENEN PLUS project – европейско ядрено ученическо състезание

Последни коментари