Финансовото състояние на компанията продължава да се влошава, никой освен БЕХ не й дава заеми, задълженията към контрагенти са за над 2,2 млрд. лева
Четвърт милиард лева е загубата на НЕК, която компанията е отчела от дейността си през първите шест месеца на 2014 г.
От предоставените данни за финансовите резултати става ясно, че финансовото състояние на Обществения доставчик не само, че не се е подобрило, но и допълнително се е влошило. В периода януари-юни загубата на компанията е достигнала 250,2 млн. лева. За същия период година по-рано компанията счетоводно е била на печалба с 17,2 млн. лева. „Финансовият резултат за 2013 г. е положителен, но с отчетени и осчетоводени приходи от разполагаемост от ТЕЦ „AES Марица Изток 1“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ като студен резерв, префактурирани, но разплатени от ЕСО“, е записано в отчета на дружеството. Ако този приход не се отчита НЕК е щял да бъде на загуба през първото полугодие на 2013 г. с 156 млн. лева, отчитат от дружеството. Разходите обаче са били признати като присъщи на НЕК и от началото на годината НЕК ги записва в счетоводните си отчети.
Загубата на Обществения доставчик за първото полугодие е основно заради намаленото потребление, непрогнозируемостта на енергията от ВЕИ централите и направените законови промени в структурата на разходите.
От НЕК припомнят, че закупуват електроенергията от зелените централи и когенерациите не само на високо, но и на средно напрежение, а крайните снабдители я префактурират към държавната фирма, съгласно новия пазарен модел, утвърден от ДКЕВР. Именно след влизането в сила на този модел през август миналата година бяха премахнати от фактурите добавките за зелена енергия, за кафявата енергия и невъзстановяемите разходи. Тези добавки вече се включват пряко в цената на електрическата енергия, припомнят от НЕК. С прилагането на този модел на ценообразуване се промени структурата на закупената електроенергия. Припомняме, че модела на ценообразуване бе променен след поправки в закона за енергетиката, които бяха внесени от бившия депутат от БСП Явор Куюмджиев.
Част от разходите на НЕК се очакваше да бъдат компенсирани от приходите от Фонда за въглеродни емисии, които по разчети на ДКЕВР трябваше да бъдат 498 млн. лева. За полугодието на 2014 г. разхода е за 209 млн. лева, като са компенсирани само 38 млн. лева. Това допълнително влошава финансовото състояние на НЕК със 171 млн. лева.
Тези промени и задължаването на НЕК да изкупува цялото количество зелена и кафява енергия, замествайки количествата евтин ток от АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“, са довели до отрицателен ефект за компанията от 215 млн. лева.
Поредното спасение на НЕК минава пак през ДКЕВР
От компанията признават, че няма да успеят да компенсират реализирания недостиг заради променените условия и заради това е необходим подходящ механизъм от ДКЕВР за компенсиране на тези разходи. В момента НЕК продължава да поема всички финансови негативи и целия търговски риск на електроенергийния пазар, оплакват се от дружеството.
Ликвидността на Обществения доставчик продължава да бъде на изключително ниско ниво като към 30 юни този показател е бил на ниво 0,481. Причината за ниския коефициент са регулираните от ДКЕВР цени, по които се работи, като те не отразяват коректно направените от компанията разходи, нито пък определят нужните приходи. От компанията припомнят, че изискванията на международните банки са този показател да се поддържа на нива 1,2-1,1. Именно заради това от НЕК правят извода, че се намират в „обща лоша ликвидност“.
В междинния финансов отчет е записано, че държавното дружество продължава да изпитва затруднения в изплащането на задълженията към контрагентите си и към свръзани лица. В края на юни тези задължения са достигнали 2,2 млрд. лева. В доклада на дружеството е записано, че компанията е получила нови 53 млн. лева заеми, отпуснати от БЕХ.
Липса на оборотен капитал за 1,2 млрд. лева
Към същата дата Общественият доставчик отчита и липса на оборотен капитал за 1,2 млрд. лева. Според редица експерти всяка друга компания в подобно състояние би трябвало да бъде обявена в несъстоятелно и да се стигне до разпродажба на нейните активи, като не е изключен и фалит. Но понеже това е държавно дружество за него се очаква да бъде разписан специален закон, в случай на несъстоятелност. Такъв обаче не е създаден в българското законодателство. Някои юристи обаче са на мнение, че щом липсва такъв закон трябва да се следват общите практики на Търговския закон, който се явява специален в случая.
Източник: http://3e-news.net/
