За да се преобразува слънчевата енергия в електрическа са необходими: слънчева светлина, фотогалванични панели и площ за разполагането им. Третото условие доскоро се считаше за сериозно препятствие пред гъсто-населените държави.
Инженерите намират революционни способи за разполагане на слънчевите панели
Елегантно решение на проблемите с дефицита на земя демонстрираха Япония и Индия, който монтират слънчеви ферми върху водата, пише Forbes.
Идеята за спускането им във водата възниква в Япония, която след аварията от март 20011 година изпитва остър недостиг на алтернативни източници на енергия.
На страната бяха необходими 2 години след катастрофата на Фукушима и 275 милиона долара, за бъде конструирана първата и засега единствена голяма плаваща електроцентрала Kagoshima Nanatsujima Mega Solar Power Plant. тази 70 MW слънчева ферма е разположена в океана, край бреговете на югозападния остров Кюсю. Нейните 290 хиляди панела заемат площ от 1270 декара. Генерирана електроенергия е достатъчна за функционирането на 22 хиляди домакинства.
Преди седмица Индия обяви за собствени ноу-хау, с помощта на които ще успеят да реализират подобен проект на 4 пъти по-ниска цена – 64 до 72 милиона долара. своята слънчева ферма страната има намерение да разположи в няколко сладководни езера в югозападния щат Керала.
Слънчевите планове на Индия
Ако енергийната ситуация на Япония може да се нарече затруднена, то за Индия тя е отчайваща – около 400 милиона индийци и до сега живеят без електричество. Новоизбраният премиер Нарендра Моди обяви слънчевата енергетика за приоритетно направление, и обеща с нейна помощ да електрифицира всеки дом.
Слънчевите ферми в Индия изпълняват двойна функция. Наред с производството на електроенергия, те помагат да се съхраняват водните ресурси от пресъхване през горещите летни месеци.
През март тази година Нарендра Моди откри в щата Гуджарат 1-MW пилотен проект Canal Solar Power Project за покриване с фотогалванични панели на 750 метров участък от иригационен канал. Очаква се, че този електро-генериращ капак ще предпазва от изпаряване на около 9 хиляди тона вода предназначена за поливни цели в земеделието.
Плаващата електроцентрала
Индийската плаваща електроцентрала, както и японската, съгласно проекта, заема 1270 декара, но ще бъде по маломощна. Тя ще произвежда около 50 MWh годишно.
Идеята, заложена в проекта е проста – слънчевите панели ще са разположени на повърхността на езерата върху неподвижно фиксирани платформи, които няма да се люлеят от вълните и разместват от поривите на вятъра.
“В щата Керала има множество големи водоеми, които местната компания NHPC има намерение да използва за нуждите на слънчевата енергетика. Строителството на първите мощности започва през октомври. NHPC поиска от нас инженерно-техническа помощ за реализиране на 50-MW проект”, съобщава за австралийското издание Gizmodo ръководителят на Колежа по възобновяема енергетика Гон Шудхури.
“Плаващите слънчеви ферми – не са идеалното решение. Не си струва да мислим, че ще можем да покрием всичките световни океани с фотоелементи. Обаче, това е без съмнение, голяма стъпка напред по пътя за развитие на слънчеви ферми и в космоса”, – отбелязва експертът.
Пътят към космоса
Земната орбита се счита за идеално място за разполагане на слънчеви ферми. Само в космоса фото-електричните преобразуватели ще могат да развият пълния си потенциал, получавайки денонощен достъп до слънчевите лъчи, без да губят енергията си през много-километровата призма на земната атмосфера.
За да се изнесе, обаче, слънчева електроцентрала на отбита и да се застави да работи, предстои да се решат няколко проблема – да се намали стойността на доставката на големи товари на орбита, да се усъвършенстват технологиите за сглобяване на мащабни конструкции в условията на безтегловност, а също да се създаде ефективен способ за безжично предаване на енергията на големи разстояния, което е и най-голямото предизвикателство.
Японската космическа агенция JAXA обещава да въведе в експлоатация космическа слънчева ферма през следващите 25 години. Съгласно пътната карта на JAXA, слънчевата ферма с мощност 1 GW през 2030 година ще бъде инсталирана на геостационарна орбита на разстояние 36 хиляди километра от Земята. Транспортирането на произведената електроенергия до земята ще става под формата на лазерен лъч или микровълни.
Сделаем расчет стоимости на кВт УМ при капитальном строительстве, на примере японского проекта.
Цена=(стоимость проекта)/(мощность*КИУМ)= ~20 тысяч долларов, при КИУМ=0,2. Хороша цена 20 тыс. $ за кВт УМ? Даже, если допустить недостижимый (без устройств слежения) в условиях России КИУМ=0,4, будет 10 000$/кВт.
Диспетчерский график, вероятность повреждения, стоимость расходов на сети, не учитывал.
Лучше, все-таки, АЭС.
Не совсем так. Начнем с того, что Индия и есть Индия со своими особеностями, а Япония с делением ядра уже наигралась.
Кроме того, и сегодня АЭС являеться „кирпич“ в плане диспетчерирования.
И последнее. Цена не имеет никакого значения. Дорого, дешево, и то и другое подойдет.