В Москва от 9 до 11 юни 2014 година се проведе международният форум «Атомэкспо-2014».
В кулоарите на мероприятието на въпросите на кореспондента на AtomInfo.Bg отговори заместник генералният конструктор на ОКБ «Гидропресс» Михаил Быков.
Михаил Анатольевич, в България върви първият етап от процедурата по продължаване на срока за експлоатация (ПСЕ) на блоковете хилядници на АЕЦ “Козлодуй”. Как считате, няма ли да се наложи замяна на парогенераторите?
Вие знаете, че в Русия сега върви активна кампания по продължаване на сроковете на служба на блоковете с ВВЭР. На нито един от блоковете ние нямаме намерение да подменяме парогенераторите (ПГ).
Аз няма сега еднозначно да отговоря на въпроса “Необходима ли е или не е замяната на ПГ на пети и шести блок на АЕЦ “Козлодуй”. В края на краищата аз не съм председател на техническата комисия. Но изхождайки от нашия опит, мога да кажа – парогенераторите не се отнасят към критичните възли на блока при продължаване на срока за експлоатация на реакторната установка.
На блоковете с ВВЭР сериозни проблеми с парогенераторите, които биха изисквали замяната им, сега няма.
В това се състои приятната разлика на парогенераторите за ВВЭР – в частност, вашите ПГ са ПГВ-1000М – спрямо вертикалните парогенератори за блоковете с PWR, които по различни причини се нуждаят от замяна.
За нашите ПГ основният момент, подлежащ на контрол е състоянието на тръбния сноп и колекторите. Доколкото си спомням, на блоковете в АЕЦ “Козлодуй” затапени тръбички практически не съществуват, което е свидетелство за доброто състояние на тръбния сноп.
Ще добавя. Даже в такива случаи, ако на някой блок има значимо количество затапени тръбички, тогава ние изпълняваме специална дейност по обосноваване на възможностите за работа при затапени тръбички и намален сноп. Ние имаме достатъчни запаси по отношение на топлообменната повърхност на тръбния сноп на парогенератора.
Въпрос за състоянието на метала. У нас на първи блок имаше определени въпроси по метала…
Първи блок на АЕЦ “Козлодуй” е ВВЭР-440. Това е друга реакторна установка (РУ), тя не трябва да се сравнява с ВВЭР-1000. Съответно, няма никакъв смисъл да се търсят аналогии между първи блок и пети или шести блок.
Нещо повече. Ако някой у вас се опитва да прави аналогия за състоянието на метала между два блока с еднотипни реактори, и това, все едно, е неправилен подход.
Аналогия по състоянието на метала не трябва да се прави даже и между два еднотипни блока! Всеки блок с намира при уникални условия на експлоатация. Именно затова във всеки реактор се намират собствени образци-свидетели. По състоянието на метала на образците-свидетели. По състоянието на метала на образците-свидетели се оценява състоянието на метала на корпуса на реактора. И възможността за ПСЕ, която е индивидуална за всеки реактор. Това е коректният и правилен подход.
В рамките на дейностите по ПСЕ анализите на съпротивлението на метала срещу крехкостното разрушаване трябва задължително да се направят.
Нима не се прави постоянен контрол на метала?
Действително, той се прави. Не непрекъснато, разбира се, а периодично. Данните с резултатите от него трябва да се натрупват от експлоатиращата организация – тоест във вашия случай от българската страна. Прерогатив на експлоатиращата организация е да контролира състоянието на метала, но съгласно нашите инструкции.
Може ли да се каже, че резултатите от постоянния контрол на метала ще са достатъчни при вземането на решение за възможността за ПСЕ на корпуса на реактора? Или ще е необходим допълнителен обем от изследвания?
Сега не мога да отговоря конкретно по вашите блокове. Трябва да изпълнят комплекс от дейности, включващи обследване на корпуса на реактора, анализ на режимите на експлоатация на РУ, изследване на материалите, разчети. Окончателните изводи ще бъдат направени след завършване на работите по продължаване на срока за експлоатация.
Въпросите по главните циркулационни помпи (ГЦП) от вашата компетентност ли са или не?
Ние, ОКБ «Гидропресс», не произвеждаме ГЦП. Ние ги поръчваме, и те се произвеждат по наши поръчки. Но аз мога да ви кажа, че някакви сериозни проблеми с ГЦП на българските блокове-хилядници няма.
Още повече, че ГЦП е такова оборудване, на което в случай на необходимост, е възможно, например, да се замени работното колело, и тя отново ще бъде в строя. В нея може да се подмени всичко. Само охлювът (хидравличният корпус) не подлежи на замяна.
Добре. Тогава кои, според Вашето мнение, на нашите блокове ще бъдат “критичните възли”? Това, което да се замени е невъзможно, или става с огромни разходи?
Корпус на реактора. Парогенератор. Хидравличен корпус на ГЦП. Тръбопроводи на първи контур. Компенсатор на налягането. Струва ми се, че това е всичко.
Много благодаря! А сега за Белене. Известно е, че продължава арбитража. Въпросът в такъв – беленският корпус само за АЕЦ “Белене” ли е? Ние ще трябва да го купим, или има варианти за използване на друго място?
Това е въпрос от бизнес-сферата, и следва да бъде преадресиран към съответното подразделение на Държавната корпорация.
Нашата работа е техническа. Ние проектирахме корпуса за вашата втора АЕЦ, защитихме проекта пред българския регулиращ орган АЯР. Какво ще правите по-нататък, аз не знам.
Какво мога да добавя към казаното? Нашите реактори – именно реакторите! – не са привързани към конкретни площадки. Тоест, теоретично на базата на произведения реактор може да се изпълни всеки друг проект. Но в такъв случай трябва да се гледат местните условия, изискванията на възложителя и на надзорния орган.
Не забравяйте, че подходът на всеки национален надзорен орган е специфичен към производството на оборудването за атомната електроцентрала. Да вземем, например, финландският надзор STUK. Ние просто не можем да вземем беленския реактор и да го поставим във Финландия, защото финландците имат изискване – те наблюдават целия процес на производството на корпуса на реактора, започвайки от закупуването на суровините.
Следователно, ако искаме да продадем беленския реактор на трета страна, то не всяка ще може да го купи и да го използва?
Работата стои точно така.
Благодаря ви за интервюто за сайта AtomInfo.Bg.
