Нова концепция за плаваща АЕЦ предлагат група автори от Масачузетския технологичен институт (MIT), университета в Уисконсин и компанията CB&I. Това се съобщава в съобщение за пресата, разпространено от MIT.
Авторите на концепцията – професорите от MIT Jacopo Buongiorno, Michael Golay и Neil Todreas, съвместно с група специалисти от други организации. Концепцията е била представена на симпозиума по малки модулни реактори, организиран от американското общество на инженерите-механици.
Атомна електроцентрала на платформа
Фактически, става дума не за плаваща АЕЦ, а за централа с морско базиране. Авторите предлагат да се монтира централата на платформа, подобна на плаващите сондажни нефтодобивни платформи. Морското разположение позволява лесно да се организира автоматичното охлаждане на реактора в случай на тежка авария.
Както пояснява един от авторите на концепцията, Якопо Бонджорно (Jacopo Buongiorno), платформата, заедно с монтажа на централата може да се произведе в корабостроителница.
След това тя може да бъде изтеглена на буксир до мястото на експлоатация на разстояние от 5 до 7 мили от брега. След това платформата ще бъде закотвена и свързана към сушата с подводен кабел.
Концепцията на американците се базира на две проверени технологии. Преди това са леководни реактори с огромен опит при експлоатацията им. А също така добре е отработена технологията за строителство на морските сондажни платформи. Точно затова е привлечена към разработването на концепцията компанията CB&I, имаща значителни успехи в този бизнес.
Базирането на проверени технологии позволява да се минимизират технологичните рискове, счита Бонджорно.
Какво е предимството на американската концепция? Разполагането на централата далеч от брега дава възможност да се осигури допълнително ниво на безопасност.
Действително платформата с централата, намираща се на разстояние няколко мили от брега на място, където дълбочините достигат до стотици метри, няма да изпитват последствията от преминаване на цуами. Дебелият слой вода ще смекчи или ще доведе до нула въздействието на земетресението.
“Платформата се намира в открито море, което може да се счита за неизчерпаем краен погълтител на топлина. По този начин може да се организира охлаждането на централата без намесата на операторите. Освен това, самият корпус на реактора щесе намира под нивото на морето”, – казва Бонджорно.
Предимства
Има и други предимства. Например, в случай на тежка авария отпада необходимостта от евакуация на населението. Ще се опростят изискванията за вентилиране на контейнмънта при авария, защото основните емисии ще са над необитаеми морски участъци.
Самото местоположение на отдалеченост от брега също се отнася към положителните страни на концепцията. Обикновено е достатъчно сложно да се избере площадка за нова централа, защото АЕЦ се нуждае от водоем (океан, море,река,езеро или друго) като източник на техническа вода. Но за поземлени участъци в близост до водоемите, като правило, има много голямо търсене.
Напротив, за откритото море няма такава блъсканица. “Океанът е много евтин като недвижима собственост”, – отбелязва Бонджорно.
Извеждането от експлоатация на такава централа се свежда до изтеглянето и на буксир до централизиран обект, както това става с атомните подводници или с други атомни плавателни съдове. След демонтажа на оборудването на централата, освободената платформа веднага може да влезе в употреба.
Заводското производство на платформата и централата позволява да се използват предимствата на стандартизацията,което трябва да повлияе положително на цената на централата и на произведената електроенергия. Важното е, че в концепцията не се предвижда използването на бетон, защото именно бетонните работи се отнасят към едни от основните причини за сриването на графиците за строителството и преразход на средства.
Принципни ограничения за мощността на централата монтирана на платформата няма. Тя може да бъде с малка електрическа мощност – например 50 MW. Но може да бъде и стандартен хилядник. “Нашата концепция е гъвкава”, – казва Бонджорно.
Потребители на централи с морско базиране могат да станат азиатските държави, където опасностите от цунами са големи и има растяща нужда от електроенергия.
“такива централи имат смисъл за Япония, а също така и за такива държави, като Индонезия, Чили или африканските държави”, – счита Бонджорно.
Професор Тору Обара от токийския технологичен институт нарича новата концепция “много привлекателна и многообещаваща”. Той е уверен, че технологични препятствия за създаване на централи върху платформи няма. Разбира се от концепцията до въплъщаването и в желязо ще са необходими още много усилия.
Източник: http://atominfo.ru/newsh/o0732.htm
