Инж. Борислав Станимиров – Заместник председател на Агенцията за ядрено регулиране даде обширно интервю за AtomInfo.Bg. Поради големия обем съм го разделил на три части. Сега ви предлагам първата част.
Общи въпроси за работата на АЯР
- Как си взаимодейства АЯР с другите европейски регулаторни органи в рамките на ENSREG?
- ENSREG – това е групата на ядрените регулатори в Европа, или “Група на високо ниво” както беше определена в началото. Като правило членове на тази група са председателите и зам-председателите на съответния регулатор. Срещите на групата се провеждат, като минимум, веднъж на три месеца. На тези срещи се обменя доста сериозна информация и опит, свързани с въпросите на безопасността при експлоатация на ядрените централи. Последната среща беше през месец януари.
– Планират ли се, и какви, изменения в стандартите за безопасност в рамките на ЕС след Фукушима?
- Въпросът е актуален, много често се задава. Вие знаете, че България, в лицето на АЕЦ “Козлодуй”, през 2011 г. проведе, тъй наречените стрес-тестове по искане на ЕК – както всички останали европейски държави експлоатиращи ядрени централи. Като резултат от проведените стрес тестове беше разработен план за действие (екшън план), в който бяха предвидени конкретни мерки за реализиране с цел повишаване устойчивостта на АЕЦ Козлодуй срещу екстремни природни явления. Изменението на нормативната база, като резултат от тези мерки, ще намери отражение в нашите подзаконови нормативни актове. В АЯР е разработен план за внасяне на изменения в наредбите, произтичащи от ЗБИЯЕ. С тези изменения ще бъдат въведени и някои нови изисквания по безопасност, свързани с изграждането на нови ядрени мощности.
– Ако е възможно малко по-подробно. Как оценявате резултатите от стрес-тестовете повече от година след завършване на процедурите? Колко полезни се оказаха те за България?
- Резултатите от стрес-тестовете за Козлодуй показаха, че АЕЦ Козлодуй е една добре проектирана атомна централа, която има както необходимата устойчивост срещу външни събития, така и добри възможности по отношение на управление на тежки аварии. Независимо от това като резултат на проведените стрес-тестове, бяха набелязани поредица от мерки. Ако говорим в числа – това са общо 63 мерки. Тези 63 мерки са разделени на две групи. Първата група са мерки, които се изпълняват на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Втората група са мерки на институционално ниво, които касаят институции като АЯР, МВР, МОСВ и др. Основната част от тези мерки е със срок на изпълнение края на 2014 г. Към момента от 63 са изпълнени 35 мерки, което е някъде 56%. За няколко мерки срокът на изпълнение е продължен до 2015-2017 година. Те касаят въпроси, които са много тежки за решаване, като управление на стопилката след тежка авария, което е проблем за всички реактори от първо и второ поколение, намиращи се в експлоатация, също така въпросът, свързан с управлението на големи количества течни радиоактивни отпадъци и др. Срокът е по-голям за да има възможност да се направят съответните проучвания и да се види какво може да се направи с тези реактори. Изграждането на изнесен извън площадката на АЕЦ авариен център също е с по-дълъг срок на реализация. Като строителна конструкция той вече се реализира, но за изграждане на необходимите комуникации за получаване на реална информация за параметрите на централата е необходимо повече време. В резултат на прегледа и изпълнение на мерките от плана за действие са възникнали и нови мерки, така че актуализираният план за действие включва още 10 мерки, които произтичат от завършени проучвания на мерки включени в първоначалния план. Например, разработване на мерки за възпрепятстване навлизането на вода в канализационната мрежа при заливане на площадката е завършило с определянето на конкретни технически решения и тяхната реализация е включена като нови мерки в актуализирания план за действие. Така че, според мен, можем да кажем, че беше доста полезно това обследване на централата за да се убедим и ние като регулатори и експлоатиращата организация, че наистина АЕЦ “Козлодуй” има съответната устойчивост срещу външни въздействия, и че има сериозни възможности за управление на тежки аварии.
Да вметна, може би както споменах по-горе, че тези въпроси намират място при обсъжданията на срещите на ENSREG групата или на WWER-форумите, или на WENRA-форумите. Там участват, общо взето, едни и същи хора – това са ръководителите на регулаторите. Така, че обмяната на информация и на опит е доста интензивна.
– Един въпрос, който е в сферата на разговорите в ядрената общност. Какво е мнението Ви относно независимостта на националните регулатори от държавата? Правителствата идват и си отиват но централите остават и проблемите остават?
– Да, хубав въпрос. Винаги сме свикнали да казваме, че регулаторът е независим. Но какво значи независим? Общо взето, това означава независими финанси и независимост от производителите на ядрена енергия и техния принципал. Независимостта на българския регулатор е осигурена на законово ниво. Председателят на АЯР се назначава от МС за срок от 5 години и за не повече от два мандата, като се отчита пред Министър председателя. По отношение на финансирането в закона са предвидени два източника на финансиране – от бюджета и от такси. Събираните такси в рамките на лицензионния процес са достатъчни за финансиране на АЯР, така че да не се ползват бюджетни средства. В тази връзка може твърдо да се каже, че са осигурени добри възможности за независимост на регулатора. Както знаете през миналата година в АЯР беше проведена IRRS мисия на МААЕ за проверка на регулаторната дейност. Един от основните въпроси на тези мисия е свързан с установяване независимостта на регулатора. Едно от заключенията на мисията беше, че АЯР функционира като независим регулаторен орган и извършва своите регулаторни дейности по открит и прозрачен начин. Практиката в различните европейски страни е различна, на много места в Европа регулаторът е ситуиран в рамките на министерство, най-често в министерството на околната среда или на здравеопазването, което не говори за сериозна независимост. Така че, аз мисля, че по отношение на независимостта на българския регулатор нещата са определено добри.
- Както е известно, АЯР е участник във Форума на регулаторните органи на страните, експлоатиращи реактори ВВЭР. През миналата година беше създадена работна група по програмата МДЕП (MDEP).Тази година, през януари, се проведе първата среща на Ростехнадзор с регулаторите на Индия, Турция и Финландия (беше представен проектът ВВЭР-ТОИ). Планирате ли да се присъедините към тази работна група за по-добро запознаване с новите руски проекти?
- Тази работна група МДЕП е създадена някъде през 2006 година. Нейната идея е да се обединят усилията на регулаторите в областта на лицензиране на нови ядрени проекти. Тя е една хубава група с конкретни цели за унифициране на лицензионния процес при одобряване на различни проекти. В нея участват страни като САЩ, като Канада, Китай, Финландия, Франция и др. В рамките на групата са създадени работни групи свързани с проекти като AP-1000, EPR, APR-1400. Доколкото ми е известно, още не е създадена работна група с руски проекти. Мисля, че на последното заседание е разглеждан проекта ВВЭР-ТОИ. България не е член на тази група, но както знаете сме членове на WWER-форума. В периода 9 – 14 декември в Индия беше последната среща на форума. В рамките на форума са учредени две работни групи с тригодишен мандат – по въпросите на Периодичния преглед на безопасността и Реакторната физика. На срещата бяха представени и приети отчетните им доклади за Анализ на международните изисквания и практики, и насоки за прилагане на рисково информиран подход в регулаторната дейност и Управление на безопасността и определяне на изискванията за осигуряване на качеството при производството на свежо ядрено гориво за реактори ВВЕР. Бе взето решение за създаване на трета работна група – Програма за въвеждане в експлоатация на нови блокове, включително изграждане, въвеждане в експлоатация и експлоатационен опит.
АЯР не е обсъждала конкретно въпроса за присъединяване към групата МДЕП, но определено смята че целите, които си поставя групата, са в добра посока.
Искам да изразя голяма благодарност както към г-н Станимиров, така и към г-жа Мария Кръстева, завеждащ Връзки с обществеността. Благодарение на нейната помощ срещата стана възможна.
