На форума във Враца евродепутатът Владимир Уручев изнесе доклад “ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И СПАЗВАНЕТО ИМ В БЪЛГАРИЯ”. Понеже тази тема изобщо не е аналитично застъпена в СМИ ви предлагам да се запознаете с първата част от доклада. Нещо повече, политиците селективно споменават отделни фрагменти от него без обществото да е наясно за какво става дума.
Ще се постарая да имате възможност да се запознаете и с другите законодателни актове на ЕС
Съвременните изисквания на ЕС в областта на енергетиката се съдържат главно в няколко пакета законодателни актове:
- Трети енергиен пакет
- Пакет „Енергия – климат“
- Директива за насърчаване на възобновяемата енергия
- Директива за енергийната ефективност
- Директива за емисиите от големи индустриални инсталации
- Стратегия за декарбонизация на енергетиката до 2050г.
1. ТРЕТИ ЕНЕРГИЕН ПАКЕТ И ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯТА НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПАЗАР
Третия енергиен пакет включва следните пет законодателни акта, окончателно одобрени през юли 2009г.:
- ДИРЕКТИВА 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия
- ДИРЕКТИВА 2009/73/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ
- РЕГЛАМЕНТ (EC) 715/2009 относно условията за достъп до газопреносните мрежи
- РЕГЛАМЕНТ (EC) 714/2009 относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия
- РЕГЛАМЕНТ (EC) 713/2009 за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия
Държавите членки разполагаха с година и половина (до 3 март 2011), за да приложат двете директиви в националните законодателства, докато регламентите влизат в сила от датата на тяхното публикуване (юли 2009).
1.1. НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО ОТ ПРАВИЛАТА В ТРЕТИЯ ЕНЕРГИЕН ПАКЕТ:
1.1.1. Разделяне на производителите и доставчиците на енергия от операторите на преносни системи
Държавите членки могат да избират между три различни предложения за отделяне на производството и доставката на електричество и природен газ от експлоатацията на мрежата за пренос:
- пълно отделяне на собствеността върху преносната инфраструктура;
- създаване на независим оператор на система (НОС);
- създаване на независим преносен оператор (НПО).
Пълното разделяне на собствеността означава, че интегрираните енергийни компании ще трябва да продадат своите мрежи за пренос на газ и електричество, създавайки по този начин отделни оператори на преносните системи, които да поемат всички експлоатационни операции по мрежата. В същото време компаниите за производство и доставка няма да имат право да притежават мажоритарен дял от оператор на преносна система.
С други думи, енергийните предприятия няма да имат право да упражняват контрол над производството или доставката на електричество и газ и едновременно с това да упражняват пряко или непряко контрол върху преносната инфраструктура.
Според другите два алтернативни варианта – създаване на НОС и НПО, енергийните компании ще могат да запазят собствеността върху своите мрежи за пренос, осигурявайки ефективно разделение на интересите чрез строги правила за активите, оборудването, персонала и т.н.
За да се продължи либерализирането на енергийния пазар, държавите членки могат да задължат енергийните компании да предадат управлението на преносната мрежа на независим оператор на система (НОС) – предприятие или орган, различен от компанията-собственик.
Третата опция – НПО модела – запазва интегрираните компании за доставка и пренос, но ги задължава да спазват определени правила, които да гарантират, че тези две части на компанията оперират независимо една от друга:
- създаване на „надзорен орган“, който да е съставен от представители на енергийната компания, на акционерите на трети страни и на оператора на преносна система и който да взема решения, „които могат съществено да повлияят върху стойността на активите на акционерите в оператора на преносна система“ (одобрение на годишните финансови планове, ниво на задлъжнялост и размер на дивидентите);
- програма за съответствие, в която да се определят мерки за недопускане на дискриминационно поведение;
- „отговорник по съответствието“, който да наблюдава изпълнението на програмата за съответствие;
- мениджърският екип на оператора няма право да работи за компанията за доставка и производство в рамките на три години преди и четири години след като е работил за оператора на преносна система.
Срокът за ефективно прилагане на изискванията за разделяне на производителите и доставчиците от операторите на преносните мрежи е 3 март 2012г.
1.1.2. По-големи права за потребителите
Новото законодателство осигурява следните права на потребителите на енергия:
- да сменят своя доставчик на газ или електричество в рамките на три седмици и без допълнителни такси;
- да получават окончателна изравнителна сметка не по-късно от шест седмици след смяната на доставчика;
- да получават всички необходими данни за потреблението на газ и електричество;
- да бъдат информирани относно дела на различните енергийни източници в общия енергиен микс на доставчика;
- създаване на независим механизъм за ефикасно обработване на жалби и извънсъдебно уреждане на спорове, като например омбудсман по въпросите на енергетиката или орган на потребителите;
- компенсации и възстановяване на суми, ако не се спазва качеството на договорената услуга (включително неточно и забавено фактуриране);
- предоставяне на информация относно правата на потребителите, които да бъдат „ясно съобщени“ чрез получаваните сметки или на уебсайтовете на енергийните компании.
След извършването на икономическа оценка, най-малко 80% от потребителите трябва да имат достъп до интелигентни измервателни системи до 2020г.
1.1.3. Правила за компании извън ЕС
Законодателният пакет съдържа разпоредби, които да предотвратят контрола над преносните системи или над техните собственици от компании извън ЕС, докато те не гарантират, че отговарят на определени условия. С други думи, националните регулатори могат да откажат сертифициране на оператор на преносна система, контролиран от „лице или лица от трета държава“, ако:
- компанията не отговаря на изискванията за разделяне на собствеността;
- нейното навлизане на европейския енергиен пазар представлява риск за сигурността на доставките на енергия за ЕС.
Държавите членки ще разполагат с три години и половина, за да приложат разпоредбите, отнасящи се до компании извън ЕС.
1.1.4. Гарантиране на предоставянето на универсални услуги
Според новото законодателство държавите членки трябва да гарантират, че всички битови клиенти и при необходимост малките предприятия (с по-малко от 50 служители и годишен оборот под 10 млн. евро) се ползват от универсална услуга, т.е. правото да им се доставя електроенергия с определено качество на „разумни, лесно и ясно съпоставими, прозрачни и недискриминационни цени“.
1.1.5. Защита на уязвимите потребители
По инициатива на Европейския парламент новото законодателство съдържа специални мерки за т.нар. „уязвими потребители“ на енергия. Държавите членки трябва да предприемат „подходящи мерки“ за борба с енергийната бедност, като например създаване на национални планове за действие в областта на енергетиката и социални помощи, за да гарантират необходимите доставки на електроенергия за уязвимите клиенти или подкрепа за увеличаване на енергийната ефективност.
Според приетите текстове, „при всички случаи държавите членки следва да гарантират необходимата доставка на енергия за уязвимите клиенти“, което включва забрана за изключване от мрежата на тези клиенти в „критични моменти“.
1.1.6. Засилено регионално сътрудничество при опасност от нарушаване на доставките на енергия
В двете директиви и трите регламента, съставляващи третия енергиен пакет, се съдържат и следните други мерки:
- създаване на Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори, която да определя „необвързваща рамкова насока“;
- на основата на тази рамкова насока Комисията трябва да създаде задължителни мрежови кодекси за процедурите при спешни ситуации;
- създаване на Европейски мрежи от оператори на преносни системи на електроенергия (ЕМОПСЕ) и газ (ЕМОПСГ), които да прилагат мрежовите кодекси;
- задължение за операторите на преносни системи да представят всяка година на националните регулаторни органи 10-годишен план за развитие на мрежата;
- мерки за подобряване на регионалното сътрудничество между различните национални регулаторни органи, особено при ситуации, които „водят или има вероятност да доведат в краткосрочен план до сериозно нарушаване“ на доставките на газ;
- мерки за засилване на независимостта на националните регулаторни органи.
1.1.7. Дерогация
Голяма нова газова инфраструктура, например междусистемните газопроводи, съоръженията за ВПГ и съоръженията за съхранение, при искане може за определен период от време да бъде освободена от разпоредбите на директивата за отделяне на преноса и за достъп до инфраструктурата от трети страни, при следните условия:
а) инвестицията следва да поощрява конкуренцията в газовите доставки и да повишава сигурността на доставките;
б) нивото на риска, свързан с инвестицията, трябва да е такова, че инвестицията не би била направена, ако не се предостави освобождаване;
в) инфраструктурата следва да е собственост на физическо или юридическо лице, което е отделено, поне по отношение на правната му форма, от операторите, в чиито системи ще се изгражда тази инфраструктура;
г) трябва да се събират такси от ползвателите на тази инфраструктура;
д) освобождаването не трябва да е във вреда на конкуренцията или на ефективното функциониране на вътрешния пазар за природен газ, или на ефективното функциониране на регулираната система, към която се присъединява инфраструктурата.
Дерогацията се прилага и за значително увеличаване на капацитета на съществуваща инфраструктура и за модификации на такава инфраструктура, които дават възможност за развитието на нови източници на газови доставки.
1.2. ПРИЛАГАНЕ НА ТРЕТИЯ ЕНЕРГИЕН ПАКЕТ
След изтичането на срока за въвеждане на директивите в националното законодателство през 2011 ЕК инициира 16 процедури за нарушения заради неприлагането на 3-ия енергиен пакет. Нашата страна е сред тези нарушители.
Фактите говорят, че има проблеми в прилагането на новото законодателство. Два от най-съществените проблеми са:
1.2.1. Съпротива срещу отделянето на собствеността върху преносната инфраструктура и недискриминационен достъп на други участници до тази инфраструктура
В повечето от страните преносната инфраструктура е собственост на вертикално интегрирани компании, които имат съществен дял както в производството, така и в продажбите на енергия. От друга страна преносната инфраструктура представлява естествен монопол и който го владее, може да го използва в своя полза, срещу други участници на пазара.
Затова функционирането на енергиен пазар не е възможно, ако всички участници на пазара нямат равни условия за достъп до преносна мрежа. Най-чистият и предпочитан модел за това е мрежите да са собственост на отделна компания, напълно независима от всички участници на пазара, а условията за достъп до мрежите да се определят от националните регулатори.
Защо повече от 15 години вече това не може да се случи, а все се търсят някакви компромиси – юридическо отделяне, управленско разделяне и т.н.
На първо място мрежовите активи са на огромна стойност, които компаниите са създавали години наред, за да печелят от тях. Освобождаването от тези активи за частните компании представлява сериозна непазарна, политически мотивирана намеса в тяхната работа.
В много случаи активите са използвани за получаване на дългосрочни кредити и това представлява понякога непреодолима пречка за продаването или преструктурирането на тези активи в нови компании.
Затова естествено се налага използването на компромисни варианти със собствеността върху преносните мрежи – създаване на независимост до степен, която да позволява недискриминационно регулиране на достъпа на други участници до мрежите.
Съществуващата възможност за дерогации при изграждането на нова инфраструктура внася допълнителна турболентност по въпроса за отделянето на собствеността. Щом може за нова инфраструктура да има специални благоприятни условия, защо старата трябва да бъде дискриминирана?
1.2.2. Стеснено поле за свободен пазар на енергия
От една страна достъпът до енергия е универсално право, което налага въвеждането на понятието за универсална услуга за доставяне на енергия на защитените и уязвимите потребители на достъпна, недискриминационна цена. А това означава определени от регулаторните органи цени на енергия за такива потребители. В определени случаи тези потребители могат да заемат съществен дял от цялото количество консумирана енергия ( в зависимост от обхвата на защитените и уязвими потребители) – до 30% и повече.
От друга страна широко разпространена е практиката при изграждане на нови енергийни мощности да се фиксират изкупни цени за дълъг период от време, което практически изважда тази енергия от свободния пазар за съответния период от време – 10-15 г.
Съществуващите схеми за подпомагане на възобновяемата енергия от различни източници и когенерациите чрез фиксирани тарифи по същия начин изваждат една съществена част от енергията от свободния пазар също за дълъг период от време – 10 до 20г. При това, само до 2020г. са заложени цели за 20% ВЕИ на европейско ниво, които най-вероятни ще бъдат задминати заради решенията на някои страни да се откажат от ядрената енергетика.
В крайна сметка остава само една не толкова значима част от енергията, която може да се търгува свободно на пазара. Това действа демотивиращо както за държавите да създават условия за развитие на пазара (създаване на борси и пр.), така и за раждането на нови участници в пазара, най-вече в търговията на енергия.
Да не говорим за това, че тези предпоставки оказват негативно влияние върху конкуренцията в областта на енергетиката.
