ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


Правилата на играта на атомните инвеститори

04.11.2013

 Предлагам ви едно изследване на ръководителят на групата Горивно-енергиен комплекс (ТЭК) Владимир Дзагуто от вестник “Комерсант”.

 

Вече свикнахме, че през последните години „Росатом“ с завидно постоянство получава договори за строителство на АЕЦ в чужбина. Почти 5 GW в Турция, 1 GW в Бангладеш, АЕЦ във Виетнам, в Индия, Титай…Преди няколко дни за избора на руски проект обяви и Йордания. На конкурентите, като правило, се пада това, за което руските изпълнители не са имали много голям апетит. Но когато става въпрос за причините за тези успехи, се явяват и някои въпроси.

Надали си заслужава да се говори за това, че „Росатом“ предлага свръх-привлекателни цени: в ядрения отрасъл всички са убедени, че Китай вече умее да строи АЕЦ най-евтино от всички. Даже и източници в “Росатом” споделят, че проблемът за цената на руските проекти стои съвсем остро не за първа година. Например, в конкурса за дострояване на АЕЦ „Темелин“ в Чехия и „Росатом“, и Westinghouse получиха сходни оценки относно стойността на проектите.

Не си заслужава, навярно, да се счита, че руските АЕЦ имат някаква особена репутация в света относно качеството, печалната връзка с Чернобил отдавна тегне на руския ядрен отрасъл, въпреки, че такива реактори отдавна не се строят.

А и политическият фактор не работи в полза на “Росатом”, особено в Европа.

Струва ми се, че сработва на първо място готовността на “Росатом” да строи без особено пресяване на инвеститорите, а, по-скоро, ориентирайки се на своите вътрешни идеи за това, колко е целесъобразен проекта, и на разбирането, че зад него ще стои Москва, от където може да се намерят средства. Така, още преди няколко години се предполагаше, че в ядрения отрасъл ще дойдат външни инвеститори, но след аварията на “Фукушима-1” оптимизмът, разбира се, малко позатихна. Така или иначе, в крайна сметка, външно на плановете на “Росатом” това не се отрази. Държавната корпорация продължи да се интересува от проекти в Чехия, Виетнам, и същата Йордания. За прииждане на инвеститори, макар и да се говореше, това ставаше много внимателно.

И сега нито в един азиатски проект на “Росатом” не се виждат чужди инвестиции (пари): В Турция се влагат руски бюджетни средства, за Виетнам се предполагат държавно-гарантирани кредити, а откъде ще дойдат парите за Йордания или за финландската АЕЦ „Ханхикиви-1″, засега не се говори, но не е изключено, че и тук ще се наложи подкрепата на Москва.

Разбираемо е, че далеч не всички държави, строящи за себе си АЕЦ , са готови да правят разходи за такива скъпи и сложни проекти (даже ако местните бюджети могат да си позволят такива разходи). И видимо, факторът, или даже призракът, на руските пари, които ще дойдат заедно с проекта, се оказват решаващи. Въпросът само е в това, докъде ще стигнат. Например, последните бюджетни траншове за АЕЦ в Турция се осъществиха чак през есента, след “кризисното” прекрояване на федералния бюджет, и такива факти не е възможно да се скриват постоянно.

Източник: http://kommersant.ru/doc/2322558

Tags: ,

Comments are closed.

Тема на седмицата

ЕС – Ядрената енергетика се изплъзва от Европа

Атомът тръгва от Запад на Изток, и това съществено променя ядрения отрасъл. Към такъв извод са склонни много от участниците в европейския ядрен форум,...

Още »

Приносът на ядрения отрасъл в икономиката на ЕС

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

БЪЛГАРСКАТА АТОМНА ЕНЕРГЕТИКА – НАЦИОНАЛНА, РЕГИОНАЛНА И СВЕТОВНА ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ, 10–12.06.2020, Варна

Последни коментари