Арменското издание Armtoday.info – Armenia Today публикува обзорна статия на ВЛАДИМИР ЯНКЕЛЕВИЧ http://armtoday.info/default.asp?Lang=_Ru&NewsID=55363 под заглавие “Готви ли се Израел за Великия персийски поход”.
Предлагам Ви фрагменти от нея.
Да поговорим за фактите:
Първи факт:
Докладът на МААЕ не оставя никакви съмнения в това, че Иран непрекъснато е работил над ядреното оръжие и работата продължава и сега. Раздела на доклада “Достоверност на информацията”, визиращ източниците на данни и степента на тяхната надеждност, показва, че да се вярва на източниците на агенцията може, а на иранските обяснения съвсем не трябва.
Втори факт:
Иран има знания, технологии и суровина, необходими за обогатяване на урана до 90%, тоест за произвеждане на оръжеен уран за атомна бомба. Ключова роля за развитието на иранската ядрена програма има съветския учен Вячеслав Даниленко, научил иранците как да изработват високо-точни детонатори, използвани за пускане на верижната реакция.
Трети факт:
Иран има достатъчно мощности за производство на оръжеен уран. Известно е, че за получаване на оръжеен уран е необходима каскада от 1500 центрофуги. Заместник ръководителя на Организацията по ядрена енергия на Иран Мохаммад Саиди преди време съобщи, че “пълната проектна мощност на обогатителния завод в Натанзе е базирана на 54000 центрофуги”. Колко са сега центрофугите не е известно, но в доклада на МААЕ по иранската ядрена програма от 9 септември 2010 година, към 28 август същата година в завода е имало монтирани 8 856 броя, обединени в каскади от по 164 машини, което е напълно достатъчно производство на оръжеен уран.
Според Guardian, американските спец-служби вече имат сведения, че Иран започва пребазирането на обогатителния завод в укрепени подземни бункери в военната база край град Кум. Бункерите са изкопани в скален масив и да бъдат унищожени чрез ракетен удар е много сложно.
Четвърти факт:
Иран има средства за доставяне на ядрено оръжие. Това показва изстрелването на ракети от иранските космодруми Имамшахр, Кум и Семнан. В частност, по случай на 30 годишнината от Ислямската революция успешно беше пуснат в орбита спътника “Омид”, носен от ракетата “Сафир-2” собствено производство. “Сафир-2” тежи 26 тона, има дължина 22 метра, диаметър 1,25 метра и може да изнесе спътник на височина на орбитата 155 мили над земята.
Вестник “Ню-Йорк Таймс”, позовавайки се на военни експерти, съобщава, че при наличието на неголяма бойна глава, такава ракета може да поразява цели в радиус 1550-2000 мили. Това е напълно достатъчно за да стигне до Израел и по-голяма част от страните на Близкия изток.
Лондонският седмичник Sunday Times съобщи, че “Иран е провел изпитания на механизма за активиране на ядрения заряд и е изменил конструкцията на своите балистични ракети така че, да могат да носят ядрени бойни заряди”. По този начин, във възможността на Иран да доставя в зоната на противника никой вече не се съмнява.
Пети факт:
Последният етап от създаването на атомна бомба, а по-точно ядрена бойна глава за балистична ракета е трудоемък и прецизен процес, и за това е той е най-сложен и проблематичен.
Associated Press съобщава, че от доклада на МААЕ става известно за компютърното моделиране на ядрени бойни глави, извършвано от иранските специалисти. Освен това в МААЕ разполагат с фотографии на стоманения контейнер за изпитване на ядрени компоненти, монтиран на полигона Парчин недалеч от Техеран, направени от спътник. Така, че “процесът е тръгнал”.
Логичен извод:
Тези факти, подредени в логична верига, са напълно достатъчни да се направи извода, че Техеран се намира на последния етап на пътя за притежаване на ядрено оръжие, заплашващо целия свят.
Атомната бомба и ракетите са технологии от петдесетте години на миналия век, затова такава страна, като Иран , имаща даже посредствен технически потенциал, е способна да създаде и едното и другото.
Актуално допълнение:
Немските СМИ разпространиха списък на “спорните ядрени обекти”, тоест на тези производства, които с голяма вероятност могат да бъдат причислени като част от иранския комплекс за произвеждане на ядрено оръжие:
• подземният завод в Натанзе, където получават ниско-обогатен уран, годен за работа в енергийни реактори, но представляващ също така база за по-нататъшно обогатяване до 80% (оръжеен уран);
• завода в Кум, който до 2009 г. въобще не се декларираше от Иран. Тук в специален тунел има подготвено място за монтиране на 3000 центофуги за обогатяване на уран;
• Бушер, от където след ислямската революция през 1979 година излезе немския Kraftwerk Union (KWU) и където дойдоха руските специалисти. Централата беше заредена с ядрено гориво през октомври 2010 и пусната в експлоатация през септември 2011 година;
• Исфахан с неговия център за ядрени изследвания и завода за производство на циркониеви тръбички за топло-отделящи елементи;
• Арак, който от около десет години е известен с реактора на тежка вода и център за производство на плутоний, който може да се използва също за ядрено оръжие;
• Техеран с неговия малък реактор на лека вода, построен още преди свалянето на шаха с помощта на САЩ, и производител на “изотопи за медицински цели”;
• Карадж, известен от деветдесетте годинина миналия век като град спътник на Центъра за ядрени изследвания, където също официално се съобщава за разработки в областта на ядрената медицина. …
