ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


Какво е бъдещето на европейската ядрена енергетика?

18.08.2013

Събитията от последно време директно говорят, че в Европа започва формирането на нова тенденция.

След многочислените обсъждания и взривът от критики по адрес на ядрената енергетика, държавите, оценявайки перспективите и, започват да обръщат гнева в милост. В частност, въпросът за пълно отказване от АЕЦ вече не се разглежда. Например, Франция продължава своята политика, и даже не мисли за съкращаване на ядрения сектор от енергетиката си. Германия забавя темпа на извеждане от експлоатация на своите атомни електроцентрали, а Великобритания има намерение да модернизира или да заменя старите енергоблокове с нови.

Както отбелязва италианското издание Il Sore 24 Ore, напоследък европейските държави оценяват ценностите и перспективите на ядрената енергетика, поради което тя скоро ще започне да играе предишната си важна роля. Същевременно, на технологичните аспекти и безопасността на АЕЦ сега се отделя голямо внимание. Вероятно, причина за това са събитията от 20011 година на японската АЕЦ “Фукушима-1”. На фона на европейските процеси, отнасящи се до отказване от ядрената енергетика, един от най-интересните и смели проекти от последно време в тази сфера се появи не в страните от ЕС , а в Русия. Това е построяването на плаващата атомна топло-електроцентрала (ПАТЕЦ) „Академик Ломоносов“. Докато европейските политици спореха за необходимостта от запазване или закриване на ядрената енергетика в глобален мащаб, руските ядрени инженери и корабостроители развърнаха пълномащабно строителство на техника от абсолютно нов клас.

 

 

В резултат на този проект в най-близко време ще се появи несамоходен плавателен съд с ядрени реакторни установки и турбогенератори на борда. Една ПАТЕЦ от новия проект, при електрическа мощност от 70 MW ще може да осигури с електроенергия и топлина населен пункт, в който живеят около 200 хиляди души, или няколко големи промишлени предприятия. Освен това, при необходимост „Академик Ломоносов“ може да опреснява до 240 хиляди m3морска вода в час.

Първите плаващи атомни топлоелектроцентрали по този проект ще се експлоатират в северните и далекоизточните райони на Русия. В бъдеще не се изключва строителството на ПАТЕЦ за чуждестранни клиенти. Интерес към такава техника вече има от Аржентина, Индонезия, Малайзия и други страни. В Европа засега се интересуват от някои технически подробности, но не бързат да инициират преговори за закупуване или съвместно строителство на ПАТЕЦ.

Вероятно, болшинството от европейските държави засега не са готови да се занимават с толкова смели, макар и многообещаващи, проекти. Но италианските журналисти от Il Sore 24 Ore не са успели да отминат един от аспектите на новия руски проект. Те отбелязват факта, че ядрените реактори на строящата се ПАТЕЦ са базирани на старите съветски разработки с военно предназначение. Във връзка с това се изказват предположения за използването на възстановени възли и агрегати, демонтирани от утилизираните ядрени подводници.

 

 

Трябва да се отбележи, че темата за плаващите атомни електроцентрали привлича не само руските учени и конструктори. Така, френската корабостроителна компания DCNS съвместно с няколко специализирани организации сега разработва проекта Flexblue. Планира се създаването на сравнително голяма установка с морско базиране, която значително ще се различава от ПАТЕЦ.

 

 

Съгласно днешното разбиране за облика на проекта, френската атомна електроцентрала ще представлява цилиндър с дължина около 100 метра и диаметър 12-15 метра. Във вътрешността на здравия корпус ще бъдат поместени реакторите и всичкото останало оборудване. Готовата централа се транспортира надводно до мястото на предназначението (на няколко километра от брега), полага се на дъното на дълбочина около 60-100 метра и се фиксира. Тази концепция предвижда няколко варианта с мощност между 50 и 250 MW. Това ще позволи осигуряване на електроенергия за насалено място от 100 хиляди до 1 милион души.души.

Други европейски проекти за АЕЦ с нов облик засега се намират на най-ранни стадии, и надали в най-близко време ще достигнат макаар и до разработване на техническата документация. Почти всички европейски държави, имащи собствена ядрена енергетика, засега имат намерение да я развиват в традиционната и форма, подразбира се експлоатация на наземни съоръжения, като се изследват перспективни технологии и типове ядрени реактори.

Предвид на нееднозначната икономическа обстановка в Европа, не е сигурно, че в най-скоро време ще започне строителството на нови АЕЦ. Още повече, преди няколко месеца накой държави, активно използващи ядрената енергетика (включително и Франция), съобщиха, че се отказват от строежа на нови АЕЦ в най-близка перспектива.

Вследствие на последните събития в европейската ядрена енергетика се получи интересна , но сложна ситуация. Няколко държави имат подготвени проекти за подобряване на състоянието на отрасъла, но икономическите проблеми не им позволяват да се заемат с пълноценното им реализиране. Освен това, наличните в момента настроения на обществеността към АЕЦ още повече усложняват ситуацията с перспективите на отрасъла.

Все пак има възможност АЕЦ – както стационарните, изпълнени като комплекс от стационарни съоръжения, така и плаващите или монтираните на морското дъно – дават възможност да се правят предположения за бъдещето им. Ефективността им с времето ще позволи на подобни системи да върнат стария престиж и загубеният дял в общото производство на електроенергия.

Като отделна перспектива АЕЦ могат да продължат развитието си и да изместят други типове електроцентрали. Но засега количеството им не само, че не расте, но и се намалява. Очевидно, очакваният прелом във възгледите на отговорните фактори ще стане не днес или утре, не вече и сега европейските политици се отказват от първо-сигналното закриване на атомни електроцентрали без преценка на последствията от такива решения.

Затова засега остава да се наблюдават перспективните проекти подобни на руските ПАТЕЦ или френският Flexblue и да се чакат новини за развитието на ядрената енергетика.

Източник: http://www.energoatom.kiev.ua/ru/media/nnegc.html?_m=pubs&_t=rec&id=35137

Tags: , ,

One Response to Какво е бъдещето на европейската ядрена енергетика?

  1. Красимир Христов on 21.08.2013 at 6:51

    За по-взискателните читатели:
    Темата за АЕЦ с малка мощност е разработена в Small and Medium sized Reactors от МААЕ. Интересно е да се види и един такъв авангарден проект: http://www.gidropress.podolsk.ru/ru/projects/angstrem.php.

Тема на седмицата

Индийският епос на „Уестингхаус”

През последните години компанията „Westinghouse” извършва активна дейност в страните от Източна Европа. От новините през последните две седмици може да се отбележи откриването...

Още »

Приносът на ядрения отрасъл в икономиката на ЕС

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

БЪЛГАРСКАТА АТОМНА ЕНЕРГЕТИКА – НАЦИОНАЛНА, РЕГИОНАЛНА И СВЕТОВНА ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ-2020 няма да се проведе заради епидемията от COVID-19

Последни коментари