Правителството на България начело с премиера Бойко Борисов подаде оставка на фона на масови протести за цените на електроенергията.
Сергей Кондратиев, завеждащ сектор в икономическия департамент на Фонда «Институт по енергетика и финанси»:
Причините за оставката на Борисов са няколко – това е и влиянието на опозицията, и нарастващото недоволство на населението, но по-важни са, мисля, икономическите причини.
Икономиката на България в последните няколко години функционираше доста просто – имаше сериозен инвестиционен бум, свързан със строителството на жилищни сгради (включително и с присъединяването към ЕС), а също сериозен ръст на промишлеността, свързан с пренасянето на част от производството от други страни на Европа в България. Тъкмо промишленият бум се базираше на евтината електроенергия, инвестиционният бум – на това, че се предвиждаше голямо търсене на жилища по черноморското крайбрежие. В следкризисните години пазарът на жилища в България беше силно прегрял. Онова, което преди беше един от локомотивите на ръста, стана всъщност негова спирачка. Сега тази недвижимост стои неразпродадена, и тя е многобройна. Вторият сериозен локомотив на ръста – промишленото развитие – се оказа АЕЦ заплашен.
При това цените на електроенергията и енергоносителите постоянно растат. Като се има предвид, че България не добива значително количество електроенергия на собствена територия, с изключения на въглищата (те не удовлетворяват потребностите на страната), за много инвеститори възниква въпросът – къде да се пренесе производството. Наблизо са Румъния, Украйна. Всички тези пертурбации биха могли да доведат до намаляване на обема на привличаните инвестиции. В тази връзка отказът от много знакови енергийни проекти се превърна в силен негативен сигнал за инвеститорите, тъй като повечето проекти в промишлената сфера ще функционират не 5-10 години, а повече. Затова устойчивото електроснабдяване стана много важен фактор.
В тази връзка отказът от АЕЦ «Белене» и не много ясните опити да се прокара възможността за строителство на блок в АЕЦ «Козлодуй» или не строителство, а и българската тенденция от последните години всичко да се свежда до разговори, естествено, започнаха да изнервят и бизнес елита, и обикновените граждани. Хората започнаха да усещат и забавянето на икономическия ръст, и това, че техните перспективи стават все по-мъгляви. Отказът от тези проекти изигра своята роля за оставката на Бойко Борисов.
Шансове да се отиграе, ако не докрай, то поне отчасти, ситуацията със спрените руски проекти Бургас-Александруполис и АЕЦ «Белене», несъмнено има. Сега руската нефтена промишленост, както виждаме, все повече се разгръща на изток. Тези допълнителни ресурси в резултат от привличането на проекта Бургас-Александруполис биха могли да възникнат на първо място поради транзита на казахска нефт през южните пристанища на Русия. Както поначало се планираше, това ще осигурява по-висока надеждност и ритмичност на доставките. А сега българската страна ще трябва да направи по-сериозни отстъпки на руската, тъй като сега нашите възможности са по-големи, отколкото преди година и половина-две. Съответно, заинтересоваността от този проект за руската страна е по-малка.
Ако говорим за АЕЦ «Белене», трябва да бъде ясно, че това е много важен проект за България. Този факт, че толкова време беше посветено на обсъждане без някаква реална работа, доведе дотам, че България сега може да поеме по всякакъв път, но все едно накрая ще се сблъска с един проблем – в последните години цените чувствително нараснаха. Това е обективен процес и той е свързан с това, че стойността на строително-монтажните работи и на оборудването се увеличаваха с достатъчно високи темпове. И въпреки че Бойко Борисов си отива, проблемът все пак остава. От една страна, България ще бъде принудена да се върне към този проект за атомна централа до 2020 г. – това, между другото не е толкова далечна перспектива. Но дори ако става дума за газова станция, като се има предвид получаването на разрешение и самото строителство, включването към мрежата може да отнеме 3-4 години най-малко. Време за решаване на проблема за извеждане от експлоатация на АЕЦ «Козлодуй» също не е останало много.
Затова България ще се върне към проблема за запълване на своя енергиен пазар. Опитите за се развиват възобновяеми източници на енергия няма да спасят ситуацията, тъй като атомната енергетика заема сега голям дял от пазара. Освен това трябва да се отчита високата степен на готовност на проекта АЕЦ «Белене» и обемът на похарчените средства за изплащане на неустойки на Русия в случай на окончателен отказ от този проект. Трябва да се осъзнае, че онези условия, които България би могла да получи, ако не беше разтеглила процеса, за съжаление, вече няма да бъдат предложени. Забавянето при вземане на решение, уви, води до умъртвяване на ресурсите и поскъпване на проекта. Стойността за киловат час ще бъде по-висока, отколкото би била от онази централа, която щеше днес вече да бъде във фаза монтаж на оборудването.
Ако погледнем какви са алтернативите, свързани с топлинната или възобновяемата енергия, сега за България, такива всъщност няма. Киловатчас, получаван от възобновяеми източници на електроенергия, сега струва два пъти по-скъпо, отколкото в съвременните атомни електроцентрали. Ако говорим за топлоелектроцентралите, без да споменаваме високите цени на природния газ и въглищата и тяхната бъдеща непредсказуемост, то България, по мое мнение, все едно ще бъде принудена да се върне към проекта АЕЦ «Белене». Загубеното време за България, уви, ще струва пари. Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река.