ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


Янко Янев: знанията – това е ресурс

07.11.2011

Предлагам на вашето внимание превод на интервюто, дадено за AtomInfo.Ru, което според мен, показва фундаменталните насоки за управлението и съхранението на ядрените знания.

Янко Янев е ръководител на програмата на МААЕ за управление и съхраняване на знанията. Випускник е на Софийския университет, защитил е докторска дисертация на тема “Екологична радиохимия”.

Заемал е постовете председател на правителствената комисия по ядрена енергетика в България, председател на комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ), вицепрезидент на съвета на управляващите в МААЕ. От 2002 година е основно контактно лице на МААЕ по въпросите за управление на ядрените знания.

В последно време много се говори за управление на знанията. Бихте ли охарактеризирали тази програма?

Някой се плашат от термина “Управление на знанията”. Те знаят, как да управляват хора и пари, но не знаят, как може да се управляват знания.

На мене ми се струва, че в това се състои същността на проблема. Знанията – това са ресурси, точно такива, както финансовите и материалните ресурси. За знанията трябва също да се полагат грижи, за да не се обезценяват.

Ако знанията не се поддържат, те могат да остареят. Ако не увеличавате своите знания, не инвестирате в тях, можете да ги загубите. Застиналото в своето развитие знание става непригодно за използване. Ето прост пример, ако на човек от XVIII век предложите да пресече една съвременна улица – той елементарно няма да може да се справи!

В този план управлението на знанията се отнася към най-важните управленски подходи. И икономиката, и живота, и опазването на околната среда, и въобще всички видове дейности на човека се основават на знанията. От моя гледна точка, управлението на знанията е един от критично-важните елементи на теорията за управлението в нашия свят.

Разбира се, в ядрената сфера въпросът за знанията има изключително важно значение. Ядрените технологии имат много дълъг жизнен цикъл. Ето прост пример – АЕЦ. От начало вие я проектирате 10 години, след това строите почти толкова (6-7 години в най-добрия случай). После настъпва периода на експлоатация – 60 години и повече. Още 20 години след това са необходими за извеждане от експлоатация.

Както виждате, от началото на проектирането до окончателното извеждане от експлоатация минава почти столетие! А нали трябва още да добавим времето необходимо за безопасното съхраняване на ОЯГ и РАО. И през целия този период от време ние трябва да съхраняваме знанията за централата, които са били налични в началния момент, а също така да ги подобряваме и увеличаваме.

Сега от проектантите на АЕЦ се изисква още на първия етап да се замислят над това, как да бъдат решени въпросите за извеждането от експлоатация. А за целта трябва да се осигури съвместимост на днешните информационни технологии с технологиите на бъдещото. Преценете сами, колко тази задаче е непредсказуема и сложна – днес вие записвате интервюто с миниатюрен цифров диктофон, а когато преди повече от 35 години започнахме да строим АЕЦ “Козлодуй”, имахме на разположение само тежки и огромни по размери ролкови магнитофони.

Управлението на знанията е свързано също така и с психологически фактори. Ръководителите на сектори и направления да работят за това, че всички натрупани при тях знания да се съхраняват и увеличават. За това трябва да се грижат за носителите на знанията, тоест, за хората. Информацията се превръща в знание тогава, когато е осмислена от човека, и когато този човек е в състояние да я употреби с своята дейност.

Но ще се споделят ли охотно тези знания? Не е тайна, че често даже в една компания сътрудниците не се стремят да споделят своите знания с колегите си.

Да, такъв проблем не е изключен. Човекът може да не е съгласен да споделя с другите това, което знае. Той може просто да не успее да направи това – например, поради излизане в пенсия или уволнение. За това в компаниите трябва да бъде създадена система за управление на знанията.

Не трябва да се чака този момент, когато човека напуска компанията, за да се вземат от него важните за работата знания. Ако имате добре наладена система за управление на знанията, то подобни ситуации няма да възникват.

За съжаление, по-рано за управлението на знанията в ядрената сфера не се замисляхме. Време е да бием тревога – наблюдава се остаряване на кадрите, хората си отиват, и надвисва реална опасност да се загубят техните знания и опит.

Тук има и определен философски аспект. Да, човекът може да не иска да сподели със своя наследник натрупаният през годините опит и да си замине заедно със своите знания. Кой ще спечели от това? Ще загуби обществото, но ще загуби и самия човек. Нали ако той сподели своите знания, то него трудно ще го забравят. Ще си спомнят за него, ще говорят за него и ще признават, че той е направил нещо полезно.

Ако знанието принадлежи само на един човек, то заедно с него изчезва. Струва ми се, че болшинството от водещите специалисти не биха искали да стане така, че след тях нищо да не остане.

Материалната страна на въпроса също е очевидна. Знанието има стойност само тогава, когато принадлежи на обществото, а не се ограничава само в един човек. Но за да се определи стойността на това, което знае конкретния човек, обществото трябва да знае, какво той знае. А ако обществото не знае, какво той знае, то стойността на знанията му е равна на нула.

А как трябва да се постъпи със знанията, ако има прекъсване в развитието? Примери за такива прекъсвания в историята на ядрената енергетика има много – може да си спомним отношението към реакторите с бързи неутрони в много държави.

Прав сте. Загубата на знанията или нарушаването на нормалния процес на предаване на знания се появява тогава, когато възниква прекъсване в естествения процес на развитието.

Но човечеството не се сблъсква с това за първи път. Ако надникнете в миналото ще видите как отделни цивилизации са достигали високо ниво на развитие, а после са деградирали. Случаи за загуба на знания има, например, в Древен Египет и други места.
Защо е станало така? Защото загубените знания са били локализирани в едно общество.

В наши дни ние също често ставаме свидетели как една или друга държава губи своите знания и компетентност в някои области. Характерен пример е това, че американците навремето бяха лидери в областта на реакторите с бързи неутрони. Но след това те закриха това направление и в резултат на това загубиха всички натрупани знания. След трябва да започват всичко отначало.

Ние в агенцията сега се занимаваме с това да убеждаваме държавите да съхранят своите знания в ядрената област. Обясняваме, че тези знания ще бъдат полезни ако не на самите държави, то на други страни, които е възможно някога да се заинтересуват от тях.

Тоест, вие се стараете да убедите държавите да съхраняват знанията макар и за да търгуват после с тях?

Не само.

Ще повторя – знанията са ресурс. Те имат своята цена, като при това цената на ядреното знание е много висока. Този, който губи ядрени знания или не се грижи за тяхното съхранение се лишава от огромни пари. Всеки новак в ядрената област разбира, че за измерване само на едно неутронно сечение се налага да прави много големи разходи. Да строи установки, да провежда експерименти…

И все пак, става въпрос не само за пари? Да се опитаме да погледнем проблема от другата страна. Разходите за цялата бърза програма се оценяват на 50-60, максимум 70 милиарда долара. Тази сума е едва ли не по-малка от бюджета на някоя холивудска корпорация. Налага се да слушаме такава гледна точка – добре, ще загубим, а когато се наложи, ще заплатим необходимата сума и веднага ще получим необходимите знания.

Ще кажа така – това е недалновиден начин на мислене. Хайде, например, сега да се откажем от арабските цифри, за да измислим някога в бъдеще нови.

Ако тази гледна точка стане преобладаваща, то развитието на човечеството ще стане скокообразно. Но до какво ще доведе това и как изобщо е възможно в наши дни да се строи развитието на цивилизацията по такъв начин?

Нито една наука не може и не трябва да се развива така: днес ще открием всичко, утре ще го забравим, а вдругиден ще го откриваме наново. Това не е само неефективно, но и не отговаря на теорията за развитие. Развитие има, когато човек има някакви знания и на тяхна основа прави следващата стъпка напред.

Хайде да доведем описаната от Вас ситуация до абсурд. Да си представим, че утре ще забравим всичко, което е било направено в ядрената енергетика. Но тогава на нас отново ще ни се налижи да открием какво е това атом, какво е неутрон и какво е реакцията на деление на атомното ядро… В този случай не може да се говори за никакъв прогрес – за всички тези “повторни” открития ще се загуби огромно количество време.

Фактически, тогава ние ще се превърнем в стагнираща цивилизация, която прави нещо, след това смъква всичко до нулата и повтаря изминатия път от самото начало. Ще бъде хаос, а не прогрес.

Как оценявате днешното състояние в областта на управлението на ядрените знания?

Когато в МААЕ започнахме нашата програма за управление на знанията (2001-2002 г.), първата ни задача беше да си изясним, какво мислят за това направление правителствата на държавите-участнички и какви са нашите приоритети.

Разбира се, ние в агенцията можем да говорим за каквото си искаме, но ако се беше оказало, че правителствените организации, отрасловите компании и академичните институти не разбират цялата важност и приоритет на задачите за съхраняване на знанията, то тогава нямаше да ни е лесно.

Първоначално всички заедно преминахме сложен период на търсене на взаимно разбиране. Поставяхме си въпросите – какво е ядрено знание? Как някой друг може да управлява това, което знам аз?

Важно беше също да се осъзнае необходимостта от осъзнаване на това, което е натрупано – нали, искаме или не, строейки нови централи или не, имаме вече стотици АЕЦ и други ядрени обекти, които като минимум трябва безопасно да се експлоатират в продължение на десетилетия, а след това безопасно да се закриват. По такъв начин, в най-лошия случай, ядрените знания ще са ни необходими още в продължение на стотици години.

Сега, както знаете, светът започна да осъзнава, че да се живее само за сметка на използването на органични горива е невъзможно. Още Менделеев е казал, че да гориш нефт е все едно да гориш облигации. Изгарянето на въглеводородите не само ни лишава от уникални природи ресурси, но и влияе неблагоприятно на състоянието на атмосферата на височина под 2 километра, в която може да съществува човечеството. Естествено, светът се зае с алтернативни източници на енергия и се връща към ядрената енергетика.

За нас подобен поврат означава, че пред нас стои нова задача. Сега сме длъжни не само да не загубим това, което сме натрупал, но и да подготвим ново поколение ядрени специалисти, числеността на които да бъде 2-3 пъти повече от сегашните.

По този път ние се сблъскваме с огромни проблеми. Откъде да вземем нови преподаватели? От къде да наберем нови инженери? Как да подготвим нови оператори за АЕЦ? Разбира се, процесът бавно набира скорост. В САЩ се увеличава подготовката на хора за отрасъла. Групата AREVA във Франция кани от 600 до 1000 души годишно (за обучение и преквалификация – б.р.), защото вижда голям интерес към ядрената енергетика в глобален план.

Впрочем, не за всички е очевидно, но на нас са ни нужни и нови политици, имащи представа за ядрения отрасъл и разбиращи цялата важност и значимост на ядрените технологии. Накратко, когато става дума за ядрени знания много хора си мислят: “Аха! Това са физици!”. Не, на нас не ни трябва т само физици. Мирното използване на ядрената енергия включва в себе си ядрената медицина, защитата от йонизиращи лъчения, финансиране, законодателство и много други направления.

За какво могат да потрябват ядрените знания на политиците? Днес в света има само няколко страни, способни да строят АЕЦ, на останалите се налага да купуват реактори от чужбина. Но ако някоя страна се е сдобила с атомна електроцентрала, тя трябва да осъзнава нивото на своята отговорност. Ще й се налижи да внесе изменения в своето законодателство. Затова, политиците трябва да разбират особеностите на ядрените технологии и трябва да разполагат с добри професионални съветници.

Или друг въпрос – как се финансира ядрен проект? Това е много сложен процес. Инвестициите се правят в проект, който ще се реализира за 10-15 години и ще се откупува за дълъг период. Опитайте се, макар и просто, да предскажете какво ще стане в света за толкова дълго време! А нали всеки финансист ще ви каже: “Бих искал моите пари да се върнат при мен не по-късно от 4-5 години”. И в този случай, пак ще са необходими нови специалисти с нови решения, които ще ни помогнат да осигурним финансиране за строежа на АЕЦ.

Атомната енергетика дава много на обществото – стабилност, устойчивост, екологична чистота. Но тя също и иска много, на първо място – знания. Строителството на АЕЦ е дългосрочен процес и ако ние не сме наясно с него от самото начало, то по-добре да се прехвърлим на вятърни електроцентрали.

Говорихме за физици, политици, финансисти… Но какво става с работниците? В много страни, например, се оплакват от липса на достатъчно квалифицирани заварчици, имащи опит в работата в АЕЦ. Или ако задам въпроса по друг начин, до какво ниво в “дълбочина” трябва да достигне програмата за съхраняване на ядрените знания?

Ние в Агенцията не говорим за някакви съвсем научни или фундаментални знания. Говорим за това, че трябва да се съхранят опита и уменията, а също и тези специфични знания, които се натрупват при изпълнение на определена работа. В това число, това се отнася за знанията на ремонтния и монтажния персонал.

Един от проблемите, с които сега се сблъскване, е свързан с това, че през последните 20-30 години в много държави не са строени атомни електроцентрали. В резултат, събраният потенциал от монтажници и наладчици съществено се е свил или дори практически е сведен до нула. Това е много неприятен фактор, защото изграждането на АЕЦ трябва да се извършва от опитен и квалифициран персонал.

В този случай ние често се сблъскваме с така наречените “скрити” знания. За тях няма да научим от учебниците, тях ги владеят само опитните майстори, получили ги от практиката.

Този проблем вече е осъзнат в различните страни. Един от предлаганите начини за съхранение на такива скрити знания е да се правят снимки при изпълняване на операциите, да се канят майсторите на интервюта. Говори се и за възраждане на института на наставничеството.

Както виждате, и в този случай ние се сблъскваме с това, че основния проблем на ядрения ренесанс е свързан със знанията. Успехът на ренесанса ще зависи от това, ще успеем ли да развием ядрената енергетика, използвайки съществуващите в момента знания или да ги загубим, което ще ни застави да преминем през мъчителния процес на повторно натрупване на опит.

Благодаря Ви за интервюто за електронното издание AtomInfo.Ru.

Tags: ,

Comments are closed.

Тема на седмицата

ЕС – Ядрената енергетика се изплъзва от Европа

Атомът тръгва от Запад на Изток, и това съществено променя ядрения отрасъл. Към такъв извод са склонни много от участниците в европейския ядрен форум,...

Още »

Приносът на ядрения отрасъл в икономиката на ЕС

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

БЪЛГАРСКАТА АТОМНА ЕНЕРГЕТИКА – НАЦИОНАЛНА, РЕГИОНАЛНА И СВЕТОВНА ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ, 16–18.09.2020, Варна

Последни коментари