Преди малко повече от седмица Любен Маринов се върна от Китай, където беше на работно посещение. Подробности за визитата, за посещенията в ядрени централи и впечатленията от там – в интервюто специално за Kozloduy-bg.info.
Каква беше целта на посещението Ви в Китай?
Целта на визитата ни в Китай бе да се запознаем отблизо с новите технологии в изграждането на нови мощности, посетихме площадките на новостроящите се АЕЦ – „Санмен“ и „Хаянг“ и добихме реална представа за мащаба на строителните и инженерни дейности, които ни предстоят.
На споменатите площадки се предвижда да бъдат изградени 12 ядрени блока, като първите два предстои да бъдат въведени в експлоатация през 2014 година.
Заедно с Валентин Николов и с Александър Николов посетихме офисите на държавните корпорации CNNC (China National Nuclear Corporation) и SNPTC (State Nuclear Power Technology Company), на които е възложено управлението на проектите за изграждане на нови атомни централи.
На срещата беше представена китайската програма, която по своята същност е доста амбициозна и предвижда до 2030 година да бъдат изградени над 100 ядрени блока, които да заменят изцяло или отчасти енергийното производство от въглища, което беше отчетено като основен замърсител на околната среда в Китай. Тези 100 реактора се предвижда да бъдат от различни доставчици, което да „разнообрази“ ядрената програма на Китай. Част от тази амбициозна програма ще бъде и затварянето на ядрено-горивния цикъл и плановете за собствено производство на свежо ядрено гориво.
Какви срещи проведохте, с кого и на какви теми?
Срещнахме се с представители на китайското правителство, на китайските компании възложители, с представители на доставчика на оборудване, както и с местните инженери и строители.
Една от конкретните теми на обсъждане бе организация и управление на проекта, поради специфичната структура на китайските компании – възложители и как тази сложна структура комуникира с доставчиците и строителите.
Друга тема беше така наречената „Верига на доставките“, която включва в себе си, освен доставка на строителни материали и компоненти, и доставянето на специфичното оборудване и неговото съхранение на площадката.
Следваща интересна тема бе така наречената „Локализация“, тоест до каква степен и в какъв процент местните доставчици и изпълнители са заети да изпълняват конкретни дейности. Впечатление ни направи факта, че над 60 % от дейностите са възложени за изпълнение на китайски компании. Това води до прехвърляне на риска от изпълнителя на основните дейности към регионалните доставчици и до промяна на цялата верига на доставките. Естествено, въпросът за финансиране на проектите не е обсъждан по разбираеми причини – спецификата на китайската икономика.
Какво конкретно видяхте там и какво от това би ви помогнало в бъдещия проект за изграждане на нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“?
Както вече споменах, при „Локализацията“ от изключителна важност за българския проект ще бъде колкото е възможно по-голям процент от работата да бъде възложен на местни български компании.
Естествено, ще се опитаме да възприемем „добрите практики“ на организация и управление на проекта, които видяхме при китайските колеги.
Интерес предизвика и фактът, че китайската компания – възложител, освен доставеното и монтирано оборудване, ще получи т. нар. „knowledge and technology transfer” – „трансфер на знание и технологии“. В този смисъл, при избора на доставчик за новата мощност в Козлодуй едно от изискванията ще бъде доставката и монтирането на пълномащабен симулатор за обучение и тренировки на инженерен персонал. Последното има пряко отношение по така наболелия въпрос с кадрите.
Какво е най-новото към момента при вас?
Естествено, обявеният конкурс за длъжността „еколог“. До момента има подадени над 10 кандидатури, сред които вече имаме фаворити.
Другото интересно е, че изпълнителят по ОВОС вече представи проект на Задание за обхват и съдържание на ОВОС, което се разглежда в момента от специалистите и се надяваме до края на месеца да бъде внесено в МОСВ.
И последното, което искам да допълня, е относно т. нар. „Нотификация на Европейската комисия (ЕК)“. Съгласно чл. 41 на договора „Евратом“, българската страна трябва да уведоми ЕК за своите планове за изграждане на нова ядрена мощност, но чак след като има готов проект за това намерение.
Искам да подчертая, че пак съгласно чл. 43 от договора „Евратом“ ЕК не дава никакви разрешения, а разглежда нотификацията и дава мнение.
Решението за изграждане на ново ядрено съоръжение се взема единствено и само от страната, която иска да го направи, при валиден лиценз и/или разрешение от националния й регулатор и положително становище по ОВОС.
Източник: http://www.kozloduy-bg.info/index.php?p=news&aid=9020
Б.Р Има един интересен факт. “Westinghouse”оборудва само ядрените острови (AP-1000) на тези централи. Още по-интересно е, че основното технологично оборудване (ОТО) изобщо не се произвежда в САЩ.
Корпуси на реакторите:
Sanmen I – Doosan Heavy Industries, Корея
Sanmen II – China First Heavy Industrie, КНР
Haiyang I – Doosan Heavy Industries, Корея
Haiyang II – Shanghai Electric Group Corporation, КНР
Парогенератори:
Sanmen I – Doosan Heavy Industries, Корея
Sanmen II – ENSA, Испания
Haiyang I – Doosan Heavy Industries, Корея
Haiyang II – Shanghai Electric Group Corporation, КНР
С други думи, на китайските площадки с AP-1000 на „Westinghouse“ първите два блока са производство на Южна Корея, а с вторите работата е още по сложна.
Съчетаването на оборудване с различно качество и от различни производители навярно ще изисква още допълнително време за обкатка. Понеже няма референтен блок с AP-1000, резултатът е непредсказуем. За оборудването на турбинния остров нещата са още по неясни. Там също има много мераклии…и почти никаква информация.
Специални благодарности към г-н Любен Маринов за снимките.
