Световният енергиен отрасъл в момента преживява сложен преходен период. Ако по-рано приоритетно беше нарастването на генериращите мощности, то сега, когато темповете на ръста на потреблението на електроенергия спаднаха на първо място излизат качествените изменения. Преди всичко се изменя съотношението между енергоносителите. В САЩ расте използването на евтин природен газ, в Европа виждаме изпреварващо развитие на алтернативната енергетика базирана на ВЕИ, а скъпият газ отстъпва място на въглищата. При тази ситуация в много държави се преразглежда ролята на ядрената енергетика, която се намира в спад след аварията на японската АЕЦ “Фукушима”.
Европейският избор
Най-дълбоки реформи в сферата на електро-енергетиката преживяват страните от Европейския Съюз. Там вървят едновременно няколко процеса, които не винаги се съчетават хармонично един с друг. Това, първо, е изпреварващият ръст на използването на ВЕИ. На второ място – създаване на общ енергиен пазар в мащабите на ЕС. И, трето – спорът за бъдещето на ядрената енергетика в региона.
Развитието на алтернативната енергетика, базирана на енергията на вятъра и слънцето, отдавна вече е един от приоритетите на политиката на ЕС. Като се преследват едновременно няколко цели. Преди всичко, разширеното използване на ВЕИ намалява зависимостта на европейските страни от вноса на традиционни енергоносители.
Не по-малко важно е и това, че алтернативната енергетика позволява радикално да се намалят емисиите от въглероден диоксид и по този начин да се отдалечи перспективата за глобалното затопляне.
Накрая, благодарение на разработването и внедряването на нови технологии за получаване на енергия от вятъра и слънцето в региона се създават нови отрасли със стотици хиляди работни места и милиардни обороти.
Сега ЕС се ръководи в тази област от програмата 20-20-20, приета през 2007 година и предвиждаща намаляване на емисиите CO2 с 20% и привеждане на делът на алтернативните енергийни източници в енергийния баланс до 20% до 2020 година. Също така дългосрочна “пътна карта”, установяваща основните ориентири за периода до 2050 година. До средата на текущото столетие държавите от ЕС планират да превърнат възобновяемите източници в основа на своята енергетика, осигуряващи до 70% от производството на електроенергия.
Определени успехи по този път вече има. През последните години, когато потреблението на електроенергия в много от страните на ЕС се намали поради икономическата криза, а необходимостта от построяването на нови енергоблокове съществено намаля, на алтернативната енергетика се падат около 70% от всички въведени в експлоатация нови генериращи мощности. В Германия още през 2011 година 20% от консумираната електроенергия е била произведена от ВЕИ.
Обаче вече през 2012 година в Европа започнаха да се проявяват проблеми, свързани с изпреварващото развитие на алтернативната енергетика. Вятърните и слънчевите електроцентрали са много нестабилни. Само за едно денонощие произведената от тях електроенергия може да се изменя с десетки проценти. Това налага осигуряването на резервни (горещ резерв) мощности, които биха могли оперативно да изглаждат тези колебания.
До скоро делът на възобновяемите източници в енергийния баланс не бе толкова голям, затова проблемът не е толкова остър и се решава в оперативен порядък. Но вече слънчевите и вятърните електроцентрали започват да заемат достатъчно сериозно място в енергийната система и трудностите нарастват лавинообразно.
Доставчиците на алтернативна електроенергия ползват субсидии и облекчения. В частност, произведената от тях електроенергия се изкупува безусловно. Традиционните газови и въглищни енергоблокове в редица страни (преди всичко, в Германия, Испания, Италия) в резултат на това са били принудени да влязат в енергийния баланс като резервни. За тях се увеличи времето на престой, а резките колебания на обема на производството на електроенергия водят до повишаване на износването и дефектите на оборудването.
По тази причина енергийните компании понасят загуби. Те проявяват все по-голямо недоволство, защото конкурентите им работят в не-пазарния сектор, като получават гарантирано изкупуване на енергията по “зелени” тарифи.
През 2012 година за първи път възникна проблем от свръх-производството на алтернативна енергия в Германия и Италия. В лексикона на европейските енергетици влезе термина “слънчева неделя”, когато производството на фотоволтаиците се оказва толкова голямо, че в отделни периоди на деня превишава нуждите на цялата енергийна система. Вследствие на излишъците се налага електроенергията да се “прехвърля” в енергосистемите на съседни страни, което съвсем не се харесва на последните, защото им се налага да спират собствените си енергоблокове.
На последък противоречията в тази сфера нарастват. Правителствата на Полша и Чехия вече предупредиха Германия за недопустимостта на значителни трансгранични трансфери на електроенергия през тази зима, когато се очакват големи излишъци вследствие на работата на немските вятърни електроцентрали. Двете страни даже се принудиха започнат да монтират на трансграничните далекопроводи специални трансформатори и фазоразделители, за да могат чрез тях да блокират нежеланото прехвърляне на електроенергия. Разбира се масовото въвеждането в експлоатация на тези модерни защитни системи ще стане не по-рано от 2017 година.
За правителствата на Германия и Италия появяването на новите проблеми с ВЕИ стана неочакван сюрприз. На първо време те се стараят да забавят развитието на този подотрасъл, намалявайки “зелените” тарифи и отменяйки част от поощренията, но тези мерки влизат в противоречие с политиката на ЕС, изискваща продължаване на развитието на алтернативната енергетика.
През 2012 година в европейската енергетика ставаше, по-скоро натрупване на проблемите, стоящи пред сектора, не за сега без дълбочинното им решаване. Европейската комисия вижда изхода в създаването на общ европейски енергиен пазар. Планира се реализацията му да стане още през 2014 година. Предполага се, че до тогава ще завърши обединяването на регионалните енергийни борси, а всички потребители на електроенергия в ЕС ще получат възможност за свободен избор на доставчика на електроенергия.
Според думите на еврокомисаря Гюнтр Йотингер, с това ще се свърши сегашното господство на крупните интегрирани енергийни компании на националните пазари и ще се създаде действаща и ефективна система за свободна конкуренция. Освен това, възможността на свободен пренос на електроенергия от Лапландия до Сицилия и от Шотландия до Естония ще позволи да се ликвидират дисбалансите, свързани с излишъците от алтернативна електроенергия в различните държави.
Звучи, разбира се, не лошо, но по пътя за създаването на общия европейски енергиен пазар има още достатъчно много проблеми, които надали ще се могат да се решат до 2014 година. Преди всичко за това още няма технически условия. За да може електроенергията свободно да циркулира по единната европейска мрежа, която включва и десети хиляди малки производители на алтернативна електроенергия, е необходимо мащабно строителство на нови магистрални електропроводи и интерконектори, а също и масовото внедряване на технологията на интелектуалните мрежи (smart grids).
Европейските държави, разбира се, влагат средства в инфраструктурата. По данни на ЕК, вече обнародваните планове предвиждат прокарването на около 28 хиляди километра нови електропроводи, което съответства на 11% от общата дължина на наличните мрежи. Само в една Испания се планира прокарването на нови 8 хиляди километра електропроводи, което отговаря на ръст от 23%. Но в условията на кризата трудно може да се предвиди дали тези мероприятия ще бъдат реализирани напълно.
Наред с техническите проблеми, създаването на единен европейски енергиен пазар ще се сблъска и институционални. Съгласно Лисабонския договор, енергийната политика е в прерогативите на националните органи на властта. Всяка европейска държава има свой правила, закони и стандарти, регулиращи работата на енергийните пазари, свой тарифи, схеми за стимулиране на ВЕИ и други.
ЕК се стреми да приведе европейското енергийно законодателство под общ знаменател и да застави всички да спазват общи правила. Сега се разработва Директива по алтернативна енергетика, която трябва да унифицира националното регулиране на този отрасъл. Обаче многоот европейските държави не искат да се откажат от суверенитета в енергийната сфера. Да не говорим за особените позиции на Полша или Великобритания.
Съдейки по всичко, изработването на обща енергийна политика ще стане едно от приоритетните направления в работата на ЕК през 2013 година. Но за сега действията на Брюксел в тази сфера не се ползват с подкрепа от страна на болшинството от националните правителства. Така, че противоречията в европейската енергетика, по-скоро, ще нарастват.
http://www.atomnews.info/?T=0&MID=5&JId=42&NID=3089
Автор на статията е Виктор Тарнавский, – списание „Энергобизнес“.
Очаквайте продължение.
