Експортът на американската “шистова революция” се оказа много по-сложна работа, от колкото предполагаха експертите, пише The Wall Street Journal.
Американският пример е заразителен: шистовите газ и нефт оживиха икономиката на САЩ, като направиха доставките на горива за бизнеса и населението по-евтини.
Залежи на шистов нефт и газ има и извън пределите на Северна Америка, например, в Полша, Китай, Аржентина и в други държави (виж картата). Там енергийните корпорации и местните правителства са склонни да “разпечатат” находищата.
Но това се възпрепятства от множество ограничения:
- нежеланието на държавите да предадат правата си на владение на ресурсите на частни корпорации;
- грижа за околната среда;
- недостатъчна инфраструктура за сондиране и транспорт на добитото гориво;
- недостатъчно проучване на залежите – за геологията в много държави се знае твърде малко, в сравнение със САЩ, където нефт и газ се добиват от столетия.
Например, в Китай резервите от шистов газ и нефт могат да се окажат повече, отколкото в САЩ. Но всички те са съсредоточени в гъстонаселени райони, освен това за сондиране там явно не достига и вода. А във Франция и Белгия напълно бяха забранени технологиите за хидравлично разбиване, чрез които обикновено се добива шистов газ.
Така, че, засега единствените държави в света, които могат да получат преимущества от “шистовата революция”, остават САЩ и Канада.
