МААЕ пусна публикация, посветена на състоянието и тенденциите в ядреното образование.
Документа е под номер „IAEA Nuclear Energy Series NG-T-6.1″. Английското наименование е „Status and Trends in Nuclear Education“.
С условията за получаване можете да се запознаете на сайта на МААЕ. Текущата цена е 38 евро.
Електронния вариант на документа е достъпен безплатно на http://www-pub.iaea.org/MTCD/Publications/PDF/P1475_web.pdf. Публикацията е на английски език. Отговорник за изданието е българинът – Янко Янев.
Във въведението на документа се дават кратки сведения за добрите практики в сферата на ядреното образование. В отделна глава са изнесени препоръките, които е желателно да прилагат държавите, заинтересовани да развиват кадровия потенциал на ядрения отрасъл.
Казва се, че е особено важно в образователния процес да се включат и предприятията на отрасъла. За съжаление, компаниите и експлоатиращите организации не винаги разбират необходимостта да подпомагат висшите учебни заведения (ВУЗ), които подготвят бъдещите ядрени специалисти. Вярно е и обратното твърдение, че вузовете не винаги приветстват намесата на предприятията от отрасъла в процеса на подготовка на студентите.
Сред възможните способи за сътрудничество между вузовете и отрасъла авторите на документа отделят такива практики, като даване на специализирани стипендии, привличане на студентите на практика и подготовка на дипломни работи в действащите предприятия и АЕЦ, четене на лекции от изявени сътрудници на отрасъла и организиране на курсове за преподготовка на преподавателите по ядрените специалности.
В препоръките отделно се споменават образователните мрежи, както национални, така и регионални. Дадени са примери на такива мрежи, като ANENT, ENEN, WNU и други.
Най-голям интерес в документа може да предизвика богатия справочен материал. В приложенията има данни за ядреното образование в 23 страни, а също за шест международни образователни проекти.
В приложение VI, посветено на Франция, се описва заслужаващата внимание практика за създаване на ведомствени ядрени университети в допълнение на съществуващите общонационални учебни заведения.
Например, към групата AREVA е създаден и действа така нареченият „Университет AREVA“, имащ филиали във Франция, Германия и САЩ. Само през френския филиал в Екс-ан-Прованс, открит през 2009 година, вече са преминали около 700 човека.
Задачата на университета AREVA е подготовка и преподготовка на инженери и ръководители от групата и партньорските компании и организации. В бъдеще се планира всички новопостъпващи на работа в групата да преминават през специализираните въвеждащи курсове на университета.
Със собствени образователни центрове във Франция разполага и експлоатиращата организация EDF. В тях работят около 700 души. Ежегодно се реализират 1.5 милиона учебни часа в 650 курса.
Приложенията, посветени на отделните държави, са различни по обем и съдържание. Достатъчно подробно, например, е разгледана системата за ядрено образование в Южна Корея, където вече са се появили и първите чуждестранни студенти.
В същото време приложението за Япония се е събрало само на 2,5 страници, като японските съавтори не са пропуснали да отбележат негативната реакция на обществеността , предизвикана от аварията на Чернобилската АЕЦ.
Като цяло, болшинството от приложенията в документа за отделните страни са достатъчно информативни и полезни. В тях се описват системите на ядрено образование, данни за ВУЗ и изследователските реактори и установки, а в редица случаи (например за България) – разписание на учебните програми за студентите по ядрените специалности.