На 26 август 2026 г. Международната агенция за атомна енергия официално стартира във Вашингтон инициативата ATLAS — Atomic Technologies Licensed for Applications at Sea. Двудневният министерски форум, който продължава до 27 август, е домакинстван от Съединените щати и събира около 600 участници от повече от 50 държави, международни организации, ядрения сектор, корабоплаването, пристанищни власти и регулаторни институции.

Зад сравнително административното название стои опит да бъде решен проблем, който до момента не е имал единна международна институционална рамка: как гражданска ядрена технология да бъде използвана не на определена площадка на сушата, а на кораб или плаваща платформа, която може да бъде построена в една държава, да бъде собственост или регистрирана в друга, да бъде експлоатирана в трета и да се движи между множество юрисдикции.

Инициативата е насочена към две основни групи приложения — граждански кораби с ядрено задвижване и плаващи ядрени електроцентрали. В центъра са и малките модулни реактори, чиито конструктивни особености и по-висока енергийна плътност създават възможност за ново поколение морски енергийни системи.

МААЕ не създава конкретна технология чрез ATLAS и не избира конкретен производител. Целта е да бъде изграден международен механизъм, в който технологиите, ядрените регулатори, морските администрации, корабостроителите, пристанищата и операторите да могат да работят по съвместима система от правила.

Това е съществената разлика между ATLAS и обикновена технологична програма. Тук предметът не е реакторът сам по себе си. Предметът е възможността реакторът да бъде превърнат в международно използваем продукт.

Защо въпросът възниква именно сега

Ядрената енергия в морския сектор не е нова идея. Военните кораби с ядрено задвижване работят от десетилетия, а граждански ядрени кораби и плаващи ядрени мощности също имат история.

Новото е съчетаването на няколко технологични и икономически тенденции.

Развиват се малки модулни и микрореактори, които могат да бъдат фабрично произведени и интегрирани в различни платформи. Корабоплаването търси енергийни решения, които могат да осигурят голям пробег без често зареждане с гориво. В същото време се увеличава потребността от надеждна електроенергия в отдалечени райони, острови, пристанища, минни комплекси и морски индустриални обекти.

МААЕ посочва, че морският транспорт осигурява приблизително 80% от световната търговия, а търсенето на морски транспорт продължава да расте. При тези условия енергийният източник с висока енергийна плътност и дълъг експлоатационен цикъл без често зареждане придобива очевидна технологична привлекателност.

Ядреният реактор може да осигурява енергия в продължение на дълъг период без необходимост от постоянно доставяне на гориво. Това има значение както за кораб, който трябва да извършва продължителни плавания, така и за плаваща електроцентрала, разположена в район с ограничена инфраструктура.

При плаващите ядрени мощности се появява и още едно потенциално предимство. Централата може да бъде произведена в специализирана корабостроителница, а не да бъде изграждана изцяло на мястото на бъдещата експлоатация. След приключване на експлоатационния период или промяна на потребностите платформата би могла да бъде преместена.

Това променя из основи традиционната логика на ядрената инфраструктура.

От атомната електроцентрала към ядрената платформа

При обикновена атомна електроцентрала основният регулаторен модел е сравнително ясен. Реакторът се намира на определена площадка. Има държава на площадката, национален ядрен регулатор, оператор, аварийна зона и установена система за физическа защита и отговорност.

При плаваща атомна електроцентрала тази географска определеност изчезва.

Платформата може да бъде проектирана в една държава, реакторът да бъде произведен от компания от друга, корпусът да бъде построен в трета, собственикът да бъде регистриран в четвърта, а самата мощност да бъде експлоатирана в пета.

При ядрено задвижван търговски кораб ситуацията е още по-сложна. Корабът има държава на флага, собственик, оператор, екипаж и маршрут. Той може да преминава през териториални води, да влиза в пристанища и да извършва операции в държави, които не притежават собствени ядрени съоръжения.

Така един и същ обект се оказва едновременно ядрен обект и морски съд.

Тези две регулаторни системи имат различна логика, различни органи и различни традиции. ATLAS е опит да бъде създадено място, в което те да започнат да се разглеждат като единна система.

Какво трябва да бъде решено

Официалната програма на инициативата показва колко широк е проблемът. Обхватът включва международните стандарти, правната и регулаторната рамка, морската класификация, ядрените гаранции, ядрената сигурност, инфраструктурата, горивния цикъл, управлението на радиоактивните отпадъци, отговорността при аварията и общественото приемане.

Това означава, че въпросът не е просто „как да сложим реактор на кораб“.

Трябва да бъде отговорено кой лицензира реактора, кой сертифицира кораба, кой допуска плавателния съд в пристанището, кой носи отговорност при авария, кой извършва надзора, кой осигурява физическата защита, как се прилагат гаранциите на МААЕ и как се управлява горивото и радиоактивният отпадък през целия жизнен цикъл.

Трябва да се реши и въпросът за взаимодействието между различните институции. Един кораб може да бъде подложен едновременно на изискванията на ядрения регулатор, морската администрация, пристанищните власти и класификационното общество.

Ако всяка институция поставя свои изисквания без обща архитектура, резултатът може да бъде регулаторна несъвместимост, при която технологично възможен проект се оказва практически нелицензируем.

Шест работни групи вместо една обща декларация

След официалното стартиране ATLAS преминава към практическа работа чрез шест експертни проектни групи. Те ще обединят представители на държави, индустрията и други заинтересовани страни и трябва да започнат работа още през 2026 г.

Предвидените направления обхващат международните кодекси и стандарти за безопасност, правната и регулаторната рамка, морската класификация, гаранциите за неразпространение, ядрената сигурност и пътната карта за внедряване на технологиите, включително инфраструктурата и горивния цикъл.

Тази структура е показателна. МААЕ не се опитва да произведе един документ, който да реши всички въпроси. Различните проблеми са разпределени между специализирани групи, които впоследствие трябва да бъдат свързани в интегрирана рамка.

Това е по-бавният подход, но и единственият, който може да доведе до работеща система. При ядрената енергетика липсата на регулация не може да бъде компенсирана с политическо желание за бързо внедряване.

Участниците са много повече от ядрената индустрия

ATLAS събира около 600 участници от повече от 50 държави. В процеса участват правителства, ядрени регулатори, морски администрации, пристанища, корабостроителници, корабни компании, разработчици на реактори, класификационни организации, международни институции и други технически и финансови участници.

Особено важно е включването на Международната морска организация. Ядрената безопасност и морската безопасност не могат да бъдат разглеждани независимо, ако ядреният реактор се намира на плавателен съд.

Класификационните организации също имат специфична роля. Те традиционно оценяват конструкцията, надеждността и безопасността на корабите, но ядреният реактор въвежда допълнителна система от изисквания, която не може просто да бъде добавена към стандартната корабна класификация.

Пристанищните власти са друга критична група. Те ще трябва да знаят как се приема ядрен кораб, какви са изискванията за швартоване, електроснабдяване от брега, аварийно реагиране и физическа защита.

Съединените щати не са случаен домакин

Фактът, че официалният старт се провежда във Вашингтон, не е само протоколен.

Съединените щати са домакин на министерския форум, а Министерството на енергетиката проведе и отделен Industry Day на 25 август, на който американски ядрени и морски компании представиха технологии, свързани с бъдещите граждански приложения на ядрената енергия в морето.

Американската администрация открито разглежда инициативата и като възможност за развитие на собствената ядрена и морска индустрия. Министърът на енергетиката Крис Райт свързва ATLAS с възстановяването на американското ядрено лидерство и с разширяването на пазара за американски технологии.

Това не противоречи на технологичната неутралност на ATLAS. МААЕ формално не избира технология или доставчик. Но създаването на международна нормативна среда неизбежно ще има икономически последици за държавите и компаниите, които първи успеят да предложат лицензируема технология.

Затова борбата за регулаторна рамка и борбата за бъдещия пазар вървят паралелно.

Южна Корея вече поставя конкретен хоризонт

Сред участниците е и Южна Корея, която изпрати правителствена делегация на старта на ATLAS. Страната е определила SMR технологиите сред седемте си бъдещи технологични направления и си поставя цел за разработване на плавателни съдове, задвижвани от SMR, до 2035 г.

Това е показателен пример за причината, поради която ATLAS трябва да бъде създаден сега. Технологичните програми вече имат конкретни срокове. Ако регулаторната система започне работа едва след като първите кораби са готови за строителство, тя неизбежно ще изостава.

Същата логика се наблюдава и при други SMR технологии. Разработчиците се стремят да създадат серийно производство, но серийното производство има икономически смисъл само ако съществува предвидим регулаторен път.

Русия вече има работеща плаваща атомна електроцентрала

На този фон отсъствието на Русия от официалното стартиране на ATLAS има особено значение.

Русия не влиза в тази тема като държава без опит. Напротив. Академик Ломоносов е първата и засега единствена работеща гражданска плаваща атомна електроцентрала в света. Плавателната платформа с два реактора KLT-40S доставя електроенергия на Певек в Чукотка. Реакторите осигуряват общо около 70 MW електрическа мощност.

Централата започва производство на електроенергия през 2019 г., а през 2020 г. влиза в търговска експлоатация. Следователно Русия не просто има концепция за плаваща АЕЦ. Русия има реален експлоатационен опит.

Още повече, руски специалисти са участвали в предишни работни формати на МААЕ по темата. През 2025 г. руски представители представят пред МААЕ опита от експлоатацията на Академик Ломоносов, технологии за плаващи енергийни блокове и подходите на Русия към регулирането на плаващите ядрени мощности. Руски експерти са участвали и в обсъжданията на международната регулаторна рамка за такива съоръжения.

Следователно отсъствието на Русия от официалното политическо стартиране на ATLAS не може да бъде обяснено с липса на компетентност или опит.

Няма публично съобщение, което да установява, че Москва формално е отказала поканата за участие в ATLAS. Но към момента на старта Русия не е сред държавите, които са се присъединили към съвместното политическо изявление на 25 държави, поели ангажимент към инициативата. Това е фактът, който може да бъде установен. Причината за него не е официално посочена.

И именно това прави ситуацията политически значима.

Русия има действаща плаваща ядрена мощност, има десетилетия опит с ядрени кораби и ледоразбивачи и разработва следващо поколение плаващи енергийни блокове. Въпреки това международната рамка за новия пазар се изгражда без руско участие в официалното политическо стартиране.

Парадоксът на руския опит

Тук се появява интересен технологичен парадокс, който не трябва да бъде превръщан в политически лозунг.

Русия е държавата, която първа реално е реализирала плаваща гражданска атомна електроцентрала в съвременния период. Същевременно международната общност сега създава система, чрез която подобни технологии да могат да бъдат внедрявани в много държави, а руският опит не е част от официалния политически старт на този процес.

Това означава, че ATLAS ще трябва да решава част от проблемите, които Русия вече е решавала на практика, без задължително да има достъп до целия руски експлоатационен опит в рамките на самата инициатива.

Технологично Русия вече е извършила един от най-трудните експерименти. Институционално обаче ATLAS се развива по различна траектория.

Това има значение и за следващото поколение плаващи мощности. Русия планира нови плаващи енергийни блокове с реактори RITM, включително за енергоснабдяване на отдалечени индустриални проекти. Така руската индустрия не разглежда Академик Ломоносов като единичен експеримент, а като основа за серийно развитие.

ATLAS от своя страна се опитва да създаде международната среда, в която подобно серийно развитие може да стане възможно и извън една национална система.

Историята на „Академик Ломоносов“ показва защо регулацията не е формалност

Руският опит е ценен именно защото показва, че техническата реализация не е достатъчна.

Първата плаваща руска мощност се оказва значително по-бавна за изграждане от първоначално планираното. Проектът преминава през промени, строителството продължава години, а самото преместване на готовата платформа до Чукотка представлява сложна логистична операция.

Това е типичният проблем на FOAK проекта. Технологичната концепция може да бъде работоспособна, но първата реализация неизбежно носи разходи и срокове, които не могат да бъдат пряко екстраполирани към серийното производство.

Тъкмо затова бъдещите плаващи мощности трябва да бъдат оценявани не само по това дали реакторът може да работи, а и по това дали цялата система може да бъде произведена, лицензирана, транспортирана, експлоатирана, обслужвана и изведена от експлоатация при приемлива цена и риск.

Ядрен кораб означава мобилен ядрен обект

При корабоплаването проблемът става още по-сложен.

Ядреният кораб не стои постоянно в една държава. Той може да бъде в открито море, в териториалните води на друга държава или в чуждо пристанище. Това означава, че ядреният регулаторен режим трябва да се пресича с международното морско право, правилата на държавата на флага и изискванията на държавата на пристанището.

Възникват и специфични въпроси за аварийното реагиране.

При стационарна АЕЦ предварително се определя аварийното планиране около конкретната площадка. При ядрен кораб аварийното събитие може да възникне далеч от базовото пристанище и да се развие в юрисдикция, която не е лицензирала реактора.

Това означава, че системата трябва предварително да знае кой има право да взема решения и кой носи отговорност.

Същото важи за физическата защита. Корабът може да бъде атакуван, отвлечен, повреден или да попадне в конфликтна зона. При плаваща електроцентрала могат да възникнат рискове, свързани с пристанищната инфраструктура, швартоването, електрическите връзки и достъпа до платформата.

Това не означава, че морското разполагане е по-опасно по принцип. Означава, че профилът на риска е различен.

Гаранциите и горивният цикъл са част от ATLAS

Ядреният горивен цикъл е включен изрично в обсега на инициативата. Това е особено важно при плаващите мощности, защото физическото отделяне на реактора от постоянна площадка усложнява операциите по зареждане, разтоварване, транспорт и управление на отработеното гориво.

При руския модел на плаващи мощности част от горивните операции са свързани със специализирана инфраструктура на сушата. При международен пазар това трябва да бъде превърнато в система, която може да функционира през граници и при различни национални режими.

Същото важи за гаранциите на МААЕ. Когато ядрената инсталация е мобилна или се премества между държави, трябва да има достатъчно ясна система за проследяване на ядрения материал и за изпълнение на международните задължения през целия жизнен цикъл.

Следователно ATLAS не е само проект за безопасност. Той е и проект за международна ядрена сигурност и неразпространение.

Публичното доверие също е част от техническата задача

В официалната програма е включено и общественото приемане.

Това е неизбежно. Плаваща АЕЦ, разположена близо до населено място или пристанище, създава различна психологическа и политическа ситуация от реактор в традиционна ядрена площадка.

Пристанищният град трябва да приеме не просто нова индустриална инфраструктура, а ядрена инсталация, която може да бъде физически преместена, да пристига от друга държава или да бъде заменена с друга платформа.

За ядрената индустрия това означава, че общественото приемане няма да бъде последваща комуникационна задача. То трябва да бъде част от проекта още при разработването на регулаторната система.

Икономиката е следващият голям тест

Създаването на нормативна рамка не гарантира появата на пазар.

Плаващата ядрена мощност може да има технически предимства, но трябва да бъде конкурентоспособна спрямо алтернативите. Производството в корабостроителница може да намали определени строителни рискове, но самата платформа трябва да бъде достатъчно сложна, за да носи реактора, системите за безопасност, турбинното оборудване и всички морски системи.

Възникват и разходи, които липсват при обикновения кораб — ядрена лицензия, специализиран персонал, физическа защита, ядрено гориво, радиационен контрол, специфична поддръжка и управление на отработеното гориво.

Затова икономическият успех ще зависи от възможността един и същ тип платформа да бъде произвеждан многократно.

Първата единица ще бъде скъпа. Втората ще трябва да бъде по-евтина. Истинският пазар започва едва когато технологията достигне етапа, при който серийното производство и опитът от експлоатацията намаляват риска.

Това е същият преход от FOAK към NOAK, който стои пред всички нови ядрени технологии.

До 2030-те може да се появят първите нови приложения

МААЕ посочва, че някои от развиващите се морски ядрени технологии могат да бъдат готови за внедряване още през 2030-те години.

Това не означава, че до 2030 г. ще има световен флот от ядрени търговски кораби или десетки плаващи атомни електроцентрали. Означава, че разработчиците вече виждат реалистичен хоризонт за първите демонстрационни и търговски приложения.

Сред потенциалните кораби са контейнеровози, насипни товарни кораби, танкери, круизни кораби, ледоразбивачи и спомагателни морски съдове.

При плаващите мощности възможните приложения са още по-разнообразни — електроснабдяване на отдалечени населени места, индустриални комплекси, обезсоляване на морска вода, производство на топлина, аварийно електроснабдяване и енергия за офшорни индустрии.

Това може да бъде особено важно за региони, в които изграждането на традиционна електроцентрала и електропреносна инфраструктура е прекалено скъпо или технически трудно.

ATLAS и старият кораб „Савана“

Символичен елемент от програмата на форума е посещението на NS Savannah в пристанището на Балтимор.

„Савана“ е първият граждански търговски кораб с ядрен реактор. Реакторът му започва работа през 1962 г. Корабът демонстрира техническата възможност за ядрено задвижване на граждански съд, но икономическият модел не се оказва жизнеспособен за масово търговско използване.

Повече от шест десетилетия по-късно ATLAS се опитва да започне втори опит.

Разликата е, че днешната технологична база е друга. Малките модулни реактори, цифровото управление, новите материали и развитието на корабостроителните технологии дават възможност да се търсят конструкции, които не са били реалистични през 60-те години.

Но основният урок от „Савана“ остава валиден: техническата възможност не е равна на търговска жизнеспособност.

ATLAS не е разрешение за строителство

Важно е да се разбере и какво инициативата не представлява.

ATLAS не е международен лиценз за плаващи атомни електроцентрали.

Не е общ международен регулатор, който ще замени националните ядрени органи.

Не е програма за избор на конкретен SMR.

Не отменя отговорността на държавата на флага, държавата на площадката или държавата на пристанището.

Това е рамка за създаване на съвместимост между тези институции.

Точно поради това инициативата може да се окаже по-важна от поредния демонстрационен реактор. Един реактор може да докаже, че технологията работи. ATLAS трябва да покаже как тази технология може да работи в международна среда.

По-големият въпрос е кой ще установи правилата

Появата на ATLAS показва, че ядрената индустрия започва да се движи към нов тип приложения, при които границата между енергетика и транспорт се размива.

Това създава и ново поле за технологична конкуренция.

САЩ разполагат с мощна корабостроителна и ядрена индустрия и вече се стремят да създадат нормативна среда, която да позволи на американските компании да участват в бъдещия пазар.

Южна Корея има конкретна програма за SMR кораби.

Европейски компании и организации работят върху различни концепции за морски реактори и плаващи мощности.

Китай развива собствени морски ядрени концепции и има огромен корабостроителен капацитет.

Русия вече има реално работеща плаваща АЕЦ и продължава да развива следващо поколение плаващи мощности.

Именно затова създаването на обща международна рамка придобива и геополитическо измерение.

Който първи предложи работеща технология и едновременно с това успее да я направи съвместима с международната регулаторна система, ще има много по-добра позиция на бъдещия пазар.

Отделянето на Русия е особен детайл

В този контекст руското отсъствие от официалния старт на ATLAS не трябва да бъде преувеличавано, но и не трябва да бъде пренебрегвано.

Русия е единствената държава, която към момента има действаща гражданска плаваща атомна електроцентрала. Нейният опит би бил практически релевантен към почти всяка от темите, които ATLAS поставя — лицензиране, пристанищни операции, експлоатация, гориво, аварийно реагиране, физическа защита и организация на отдалечена ядрена мощност.

Руски специалисти вече са представяли този опит в рамките на МААЕ. Следователно международната общност не започва от нулата по отношение на руския технически опит.

Но политическият старт на ATLAS се извършва без Русия. Двадесет и пет държави подписват съвместно изявление за ангажимент към инициативата, а Русия не е сред тях.

Това създава необичайна ситуация: държавата с най-голям практически опит в съвременната гражданска плаваща ядрена енергетика не участва в политическото формиране на рамката, която вероятно ще определя условията за международното разпространение на тази технология.

Причината за руското отсъствие не е официално обяснена в достъпните материали за старта. Затова не може да се твърди като установен факт, че Москва формално е „отказала“ участие. Може да се каже друго, което е достатъчно ясно: Русия не е пожелала или не е намерила начин да се присъедини към тази международна конструкция в момента, в който тя официално започва.

И това оставя ATLAS без прякото участие на държавата, която вече е извършила практическия експеримент, към който останалите сега се стремят.

Какво трябва да докаже ATLAS

Успехът на инициативата няма да се измерва с броя на участниците в конференцията или с броя на подписалите декларацията.

Първият резултат трябва да бъде предвидим регулаторен път за конкретна технология.

След това трябва да стане възможно тази технология да премине от лицензиране на реактора към сертифициране на платформата, приемане от пристанищата, международен транспорт, контрол на горивото и радиоактивните материали и ясно определяне на отговорността.

Следващата стъпка е демонстрационна експлоатация.

Едва след нея може да се говори за серийно производство.

Това е дълъг процес, но той е необходим именно защото ядрената мощност в морето не е просто реактор, поставен върху друга конструкция. Тя е нов тип ядрена система, която се движи или се намира в среда с множество различни юрисдикции и оператори.

ATLAS започва този процес в момент, когато технологичният интерес вече е достатъчно голям, за да оправдае международна регулаторна реакция.

Следващите години ще покажат дали инициативата ще успее да превърне този интерес в реална индустриална система.

Първият важен факт вече е налице: на 26 август 2026 г. ядрената енергия в морето престана да бъде тема, обсъждана отделно от ядрените и морските институции. МААЕ постави двете общности в една и съща организационна рамка.

Ако ATLAS изпълни задачата си, следващият етап няма да бъде просто появата на още един плаващ реактор. Ще бъде създаването на международно предвидим начин, по който подобни реактори могат да бъдат проектирани, лицензирани, построени, експлоатирани и в крайна сметка изведени от експлоатация.

Именно това е разликата между единичния технически експеримент и появата на нова ядрена индустрия.