Румъния се опитва да отложи извеждането от експлоатация на част от въглищните си електроцентрали в момент, когато страната е изправена пред едновременно намаляване на наличната ядрена и водноелектрическа генерация. Причината е продължаващата суша по Дунав и предстоящото спиране на блок 2 на АЕЦ „Черна вода“, което е планирано за 13 август.

Ситуацията беше поставена официално пред Координационната група по електроенергия на Европейската комисия. Държавният секретар по енергетика в румънското Министерство на енергетиката Кристиан Бусой е представил пред европейските институции затруднената ситуация в електроенергийната система, включително предстоящото спиране на втория реактор на АЕЦ „Черна вода“.

АЕЦ „Черна вода“ разполага с два енергоблока с мощност около 700 MW всеки. Блок 1 вече беше спрян заради екстремно ниското ниво на Дунав. След предприемането на хидротехнически мероприятия блок 2 беше въведен отново в работа, но при продължаващото понижаване на водното ниво се очаква и той да бъде спрян.

Така Румъния се оказва в ситуация, при която приблизително 1400 MW ядрена мощност могат временно да бъдат недостъпни. Това се случва едновременно с неблагоприятни условия за водноелектрическата генерация, тъй като ниският воден ресурс ограничава и възможностите на ВЕЦ.

На този фон румънските власти настояват да бъде отложено затварянето на част от въглищните мощности. Един от разглежданите обекти е пети енергоблок на ТЕЦ „Турчени“ с мощност около 330 MW. По действащия график неговото извеждане от експлоатация е предвидено за 31 август 2026 г.

Тази дата е свързана с ангажиментите на Румъния по Националния план за възстановяване и устойчивост и по-специално с етап 119a, свързан с реформата на въглищната генерация и декарбонизацията на електроенергийния сектор.

Румънската позиция е, че настоящите условия налагат запазване на определени въглищни мощности в експлоатация или като резерв. Аргументът не е, че въглищната генерация трябва да бъде запазена като постоянна част от бъдещия енергиен микс, а че системата все още няма достатъчно заместващи мощности, за да понесе едновременното изваждане на съществуващи управляеми мощности.

Това различие е съществено. Въпросът не е само колко мегавата са инсталирани в страната, а колко от тях са действително разполагаеми в момента, в който системата има нужда от тях.

Именно този проблем се вижда ясно при настоящата ситуация с АЕЦ „Черна вода“. Двата ядрени блока имат обща мощност около 1400 MW, но хидроложките условия могат временно да направят тази мощност недостъпна. Причината не е техническа повреда на реакторите, а ограничението на системата за техническо водоснабдяване при изключително ниско ниво на Дунав.

В резултат номинално наличната ядрена мощност не е равнозначна на разполагаема мощност.

Същият принцип важи и за водноелектрическите централи. При ниска водност инсталираната мощност на ВЕЦ остава същата, но възможното производство зависи от наличния воден ресурс.

Така една и съща климатична аномалия може да засегне едновременно няколко различни технологии. Ниското ниво на Дунав ограничава работата на АЕЦ „Черна вода“, намалява възможностите на водноелектрическите централи и едновременно с това може да съвпадне с повишено потребление на електроенергия при високи температури.

При такива условия стойността на управляемите мощности се увеличава. Въглищният блок не е равностоен на ядрен блок по отношение на емисиите, ефективността или разходите, но може да изпълнява друга функция: да предоставя предвидима и управляема мощност, когато част от нисковъглеродната генерация временно не е разполагаема.

Именно тук възниква конфликтът между румънската енергийна политика и ангажиментите по PNRR.

Европейската комисия разглежда изваждането на въглищните мощности като част от договорената реформа. По тази причина Брюксел не приема автоматично аргумента, че конкретните дати могат да бъдат променени едностранно заради текущото състояние на електроенергийната система.

За Румъния обаче въпросът има непосредствено оперативно измерение. Ако дадена мощност бъде окончателно извадена от системата, тя вече не може да бъде използвана като резерв при отпадане на други мощности. Ако едновременно с това новите мощности, предвидени да я заместят, все още не са въведени или не са достатъчно разполагаеми, между двете системни състояния се получава дефицит.

Точно този проблем е разглеждан и в анализите на адекватността на румънската електроенергийна система. В сценарии с по-бързо изваждане на въглищните мощности се получава значително увеличение на очакваните периоди, през които наличната генерация не е достатъчна за покриване на потреблението. При запазване на определени блокове на Turceni и Rovinari резултатите са съществено различни.

Това превръща настоящия спор в нещо повече от спор за една дата в календара за декарбонизация.

Румъния трябва да балансира между три различни ограничения. От една страна, страната има поети ангажименти за намаляване и изваждане на въглищната генерация. От друга страна, електроенергийната система трябва да разполага с достатъчно управляема мощност. Третият фактор е времето, необходимо за изграждането и въвеждането на заместващи мощности и мрежова инфраструктура.

Текущата ситуация около АЕЦ „Черна вода“ прави този баланс особено видим.

Ако на 13 август блок 2 бъде спрян, Румъния временно ще остане без работещ ядрен енергоблок. Това не означава, че страната остава без електроенергия, но означава, че системата губи голям обем базова и нисковъглеродна мощност точно в момент, когато водните ресурси са ограничени.

В такъв момент въглищните мощности придобиват допълнителна оперативна стойност. Това не променя необходимостта от тяхното постепенно заместване, но променя оценката на момента, в който конкретен блок може безопасно да бъде изваден от системата без създаване на неприемлив риск за адекватността.

Това е и същината на румънското искане към Европейската комисия. Букурещ не оспорва принципно посоката на декарбонизацията, а иска възможност да съобрази темпа на физическото изваждане на мощностите с реалното състояние на системата.

Проблемът за Европейската комисия е, че подобно отлагане може да засегне условията за получаване на средства по PNRR. Ако договорените етапи не бъдат изпълнени, Румъния рискува финансови последици.

От друга страна, механичното изпълнение на календара също има цена. Ако мощност бъде извадена от експлоатация в момент, когато системата няма достатъчно заместваща мощност, разходът може да се прояви чрез по-голям внос на електроенергия, по-високи цени, необходимост от ограничаване на потреблението или повишен риск за системната адекватност.

Това е особено важно при екстремни природни условия. Проектите за декарбонизация обикновено се оценяват в дългосрочен хоризонт, докато електроенергийната система трябва да бъде балансирана във всеки конкретен час.

Случаят с Румъния показва именно тази разлика между структурната и оперативната перспектива. В структурен план въглищната генерация трябва да бъде намалена. В оперативен план обаче една конкретна въглищна мощност може да се окаже необходима, докато друга голяма мощност е временно недостъпна.

При това положение въпросът „трябва ли Румъния да затвори въглищните си централи“ няма еднозначен оперативен отговор. Дългосрочният отговор е заложен в европейската политика и в поетите от страната ангажименти. Практическият въпрос е кога конкретната мощност може да бъде извадена, без да се създаде неприемлив дефицит на разполагаема мощност.

Сегашната суша по Дунав поставя този въпрос непосредствено. АЕЦ „Черна вода“ показва, че дори ядрена мощност може временно да стане недостъпна поради състоянието на водния обект. ВЕЦ са подложени на същия хидроложки фактор. В същото време календарът за изваждане на въглищните блокове продължава да тече.

Затова спорът около Turceni 5 всъщност е спор за времето между две системни състояния: момента, в който старата управляема мощност трябва да бъде извадена, и момента, в който заместващата мощност може надеждно да поеме нейната функция.

Решението на Румъния да поиска отлагане на затварянето е опит да запълни именно този интервал. Дали Европейската комисия ще приеме аргумента и при какви условия е отделен въпрос. Но настоящата комбинация от суша, спиране на двата блока на „Черна вода“ и предстоящото изваждане на въглищна мощност показва защо адекватността на електроенергийната система не може да се определя само по инсталираните мегавати и календарните срокове.