След продължителната гореща вълна във Франция АЕЦ „Гравлин“ отново се сблъска с проблем, свързан с морската вода, използвана за охлаждане на централата. Натрупване на медузи във водовземните съоръжения наложи спиране на три енергоблока и намаляване на мощността на четвърти.

Енергоблокове 2, 3 и 4 на АЕЦ „Гравлин“ бяха спрени, след като голямо количество медузи попадна в системата за водовземане и се натрупа в зоната на помпените станции. Мощността на енергоблок 1 беше ограничена до около 50 процента.

Причината за спирането не е свързана с ядрената част на реакторите. Както и при други случаи на ограничения на мощността през това лято, ограничението възниква в системата за отвеждане на топлината. При морските атомни електроцентрали големи количества морска вода преминават през водовземните съоръжения, за да осигурят необходимото охлаждане на кондензаторите и другите системи.

Медузите могат да създадат проблем именно на входа на тази система. При масово струпване те могат да запушат решетки, филтри и други елементи на водовземането. В резултат се намалява пропускателната способност на системата и се затруднява осигуряването на необходимия разход охлаждаща вода.

АЕЦ „Гравлин“ вече е имала подобен проблем през лятото на 2025 г. Тогава също беше регистрирано масово навлизане на медузи във водовземните съоръжения. Впоследствие беше съобщено за подготовка на специализирани плавателни съдове с мрежи, предназначени да ограничат постъпването на медузи към водовземната система.

Повторението на проблема през 2026 г. показва, че подобни биологични явления могат да се превърнат в реален експлоатационен фактор за централи, разположени на морския бряг.

В случая с „Гравлин“ към биологичния фактор се добавят и високите температури на морската вода. При повишена температура на охлаждащата вода температурният запас на кондензационната система намалява. Това може да ограничи възможността за работа на блока с номинална мощност, дори когато водовземането само по себе си остава технически възможно.

Така няколко независими природни фактора могат да действат едновременно. Високата температура на водата намалява възможностите за отвеждане на топлината, а масовото наличие на медузи може да ограничи количеството вода, което системата може надеждно да подаде.

АЕЦ „Гравлин“ не е изолиран случай. През последните месеци редица европейски атомни електроцентрали бяха принудени да ограничат производството си поради условията на околната среда. При „Пакш“ ограничението беше свързано с ниското ниво на Дунав. При „Кршко“ и „Голфеш“ факторите бяха свързани с температурата и дебита на реките Сава и Гарона. При „Черна вода“ ниското ниво на Дунав създаде ограничения за водовземането и работата на помпените агрегати.

В „Гравлин“ механизмът е различен, но зависимостта е същата: енергоблокът може да произведе необходимата топлина, но тази топлина трябва да бъде отведена. Когато природните условия ограничат възможността за охлаждане, електрическата мощност трябва да бъде намалена или блокът да бъде спрян.

Това има значение и за начина, по който се оценява сезонността на ядрената генерация. Традиционно ядрените енергоблокове се разглеждат като мощности, предназначени за продължителна работа с висока степен на използване. Реалната експлоатация обаче зависи не само от състоянието на реактора и турбогенератора, но и от условията на водоизточника.

При продължителни горещи периоди могат да се наслагват висока температура на водата, нисък речен дебит, ниско морско ниво или биологични явления като масово развитие и придвижване на определени морски организми. Всеки от тези фактори може да промени допустимия режим на работа на една електроцентрала.

В резултат ядрената генерация, независимо от високата степен на разполагаемост, може да придобие сезонна зависимост. През част от годината условията на охлаждане позволяват работа при номинална мощност, докато през други периоди природните ограничения могат да доведат до последователни намалявания на мощността, временни спирания или промени в режима на експлоатация.

За Франция това се наслагва върху сезонното изменение на потреблението и на производството от останалите източници. При горещо време потреблението на електроенергия може да нараства заради климатизацията, докато едновременно с това част от ядрените мощности се оказват ограничени от условията за охлаждане.

При АЕЦ „Гравлин“ през 2026 г. към температурния фактор се добавя и масовото наличие на медузи. Спирането на три енергоблока и ограничаването на четвърти показват пряката зависимост между електрическото производство и състоянието на природната среда, от която зависи охлаждащата система.

Тези ограничения не означават промяна в принципа на работа на ядрените енергоблокове. Те показват границите на системата като цяло. Реакторът е само източникът на топлина. За да се получи електроенергия, тази топлина трябва непрекъснато да бъде преобразувана и след това остатъчната част да бъде отведена към околната среда.

Когато околната среда промени условията си, променя се и допустимият режим на работа на централата.