Малко повече от едно денонощие след повторното му включване към електроенергийната система втори енергоблок на АЕЦ „Голфеш“ (Centrale nucléaire de Golfech) отново беше спрян. Причината е високата температура на река Гарона и нормативното ограничение за топлинното въздействие на централата върху реката.

Според EDF блок 2 е бил пуснат отново в петък, 7 август 2026 г., след предходно спиране, свързано с климатичните условия. Поради новото покачване на температурата на Гарона EDF го е спряла превантивно в 21:00 часа на 8 август, в очакване средната дневна температура на реката в зоната след смесването да достигне 28°C на следващия ден. Блок 1 на централата по това време вече е бил спрян за планов ремонт и презареждане с ядрено гориво. Така на практика двата енергоблока на „Голфеш“ не са в работа, но по различни причини.

Този случай е показателен, защото ограничението не произтича от повреда на реактора или от невъзможност на ядрената част на блока да продължи работа. Причината се намира извън реакторната установка – в условията, при които централата може да отвежда отпадната топлина, без да надхвърля допустимото въздействие върху приемника.

АЕЦ „Голфеш“ е разположена на река Гарона и разполага с два енергоблока. Охлаждащата система използва както речната вода, така и две охладителни кули. Това е важно инженерно различие спрямо централи с изцяло правоточно охлаждане. Охладителните кули позволяват значителна част от топлината да бъде отведена, без цялото топлинно натоварване да бъде прехвърлено директно към реката.

Въпреки това съществува граница, определена от екологичния режим на реката. Френските правила за „Голфеш“ предвиждат специален режим при т.нар. извънредна климатична ситуация, който се задейства, когато средната дневна температура на водата в Гарона след смесването надолу по течението надхвърли 28°C. Тази граница не представлява непосредствен предел на безопасността на ядрената установка. Тя определя условията, при които топлинното въздействие на централата върху водния обект остава допустимо.

Има и втори температурен параметър, който показва защо простото измерване на температурата на реката не е достатъчно за оценка на въздействието. При нормална работа централата следи и температурното повишение, предизвикано от топлинните изпускания. В публикувани от EDF данни за „Голфеш“ нормативната граница за средното часово температурно повишение е 2°C. Реалните регистрирани стойности обикновено са значително по-ниски.

Така при горещо време се получава своеобразно наслагване на два фактора. Реката сама достига висока температура поради атмосферните условия, а централата добавя сравнително малко допълнително количество топлина. Когато обаче началната температура вече е близо до нормативната граница, дори малкото допълнително нагряване може да стане достатъчно, за да бъде необходима промяна на режима на работа.

Това обяснява и защо повторното включване на блока не означава непременно устойчиво възстановяване на производството. На 7 август блок 2 е могъл да бъде върнат в експлоатация, но развитието на метеорологичните и хидроложките условия е довело до ново достигане на температурния праг. Само около ден и половина по-късно блокът отново е спрян. Това е типичен пример за работа в тесен оперативен прозорец, при който прогнозата за развитието на природните условия има непосредствено значение за графика на производство.

Особеността на „Голфеш“ е, че централата има инженерни средства за намаляване на въздействието върху реката. Охладителните кули позволяват част от топлината да бъде отвеждана в атмосферата. При благоприятни условия това дава възможност на реакторите да продължат работа, въпреки високата температура на Гарона. Когато обаче природните условия достигнат определена комбинация от температура и дебит, наличните технически мерки вече не могат да гарантират спазването на всички ограничения при пълна мощност.

В такъв момент операторът разполага с няколко последователни възможности. Може да промени режима на охлаждане, да използва по-интензивно охладителните кули, да намали мощността на енергоблока или да го спре. Изборът зависи от текущото състояние и от прогнозата, а не само от моментното измерване на температурата.

Точно това е общото между „Голфеш“ и разглежданите през последните седмици случаи на АЕЦ „Черна вода“, „Пакш“ и „Кршко“. Причините са различни, но природната среда поставя реална граница пред производството на електроенергия.

При „Пакш“ основният проблем е ниското водно ниво на Дунав и свързаните с него хидравлични ограничения при водовземането. При „Кршко“ високата температура и дебитът на Сава ограничават възможността за отвеждане на топлината при спазване на екологичните изисквания. При „Голфеш“ основният ограничителен фактор в настоящия случай е температурата на Гарона и нормативно допустимото топлинно въздействие върху реката.

Следователно една речна атомна електроцентрала може да бъде ограничена по няколко принципно различни механизма. Недостигът на вода не е единственият проблем. Достатъчно количество вода при прекалено висока температура също може да се окаже недостатъчно за нормална експлоатация. От друга страна, техническата възможност за отвеждане на топлината не означава автоматично право тази топлина да бъде предадена на реката.

Именно последната разлика е особено важна при „Голфеш“. Централата не спира, защото реакторът не може да произведе необходимата топлина. Тя спира, защото излишната топлина трябва да бъде отведена някъде, а условията на приемника вече не позволяват това да бъде направено при пълно натоварване и едновременно спазване на установените екологични ограничения.

Това превръща настоящия случай в още един практически пример за постепенното изменение на условията, при които работят европейските ядрени мощности. Проектираният експлоатационен режим на една централа може да остане технически непроменен, но честотата и продължителността на природните условия, при които се налага ограничаване на мощността, могат да се изменят.

При „Голфеш“ това вече не е теоретичен въпрос. Блокът е върнат към производство, работил е малко повече от денонощие и отново е спрян, докато другият блок едновременно се намира в планов ремонт. Самата последователност показва колко тясно могат да бъдат свързани ядрената генерация и състоянието на речната екосистема по време на продължителна гореща вълна.