Франция подготвя мащабно национално учение за сценарий, който доскоро би изглеждал като крайна хипотеза за електроенергийната система – внезапна и широко разпространена пълна загуба на напрежение. Учението е планирано за втората половина на 2027 г. и ще обхване не само електроенергийните оператори, но и държавните институции и френските въоръжени сили.

В него ще участват операторът на електропреносната система RTE, операторът на електроразпределителната мрежа Enedis, редица държавни структури и Генералният щаб на френската армия. Самият състав на участниците показва мащаба на разглеждания сценарий. Това няма да бъде обичайно техническо учение на електропреносния оператор, а проверка на способността на държавата да функционира при продължителна загуба на електрозахранване в голяма част от територията.

Разликата между локална авария и пълна загуба на напрежение е принципна. При обичайно прекъсване електроенергийната система продължава да съществува и операторът възстановява отделни повредени елементи. При широко разпространен blackout може да се стигне до ситуация, при която големи части от мрежата вече нямат напрежение и самото възстановяване трябва да започне от ограничен брой източници, способни да работят без външно електрозахранване.

Това е т.нар. black start – възстановяване на електроенергийната система от състояние, в което тя не разполага с нормално захранена мрежа. Процесът изисква предварително определена последователност. Първо се възстановяват производствени мощности с възможност за нулев старт и прилежащи подстанции, след това постепенно се добавя товар, изграждат се електрически острови и накрая отделните острови се синхронизират. Всяка грешка при увеличаването на товара може да доведе до ново претоварване или загуба на честотна и напреженова устойчивост.

Именно затова пълната загуба на напрежение е различен проблем от обикновената повреда на електропровод. Въпросът вече не е само кой елемент трябва да бъде ремонтиран, а в каква последователност трябва да бъде възстановена цялата система.

Причината Франция да отделя специално внимание на този сценарий е и случилото се на Иберийския полуостров на 28 април 2025 г. Тогава Испания и Португалия претърпяха мащабен blackout, който засегна практически целите им континентални електроенергийни системи. Възстановяването беше извършено в рамките на часове, но самото събитие показа колко бързо една стабилно работеща система може да премине към каскаден процес на изключване.

Финалният анализ на ENTSO-E, публикуван през март 2026 г., е особено важен в този контекст. Експертният панел не установява една-единствена причина за аварията. Посочена е комбинация от взаимодействащи фактори – осцилации, недостатъци при управлението на напрежението и реактивната мощност, различия в практиките за регулиране на напрежението, бързи изменения на генерацията, изключвания на производствени мощности и нееднакви възможности за стабилизиране на системата. Тази комбинация води до бързо повишаване на напрежението, каскадни изключвания и загуба на синхрон на Иберийската система с континенталната европейска система.

Това е важен урок. Голямото системно събитие не е задължително да започне с изключване на системен електропровод или с отказ на огромна електроцентрала. То може да започне с поредица от сравнително малки отклонения, които при определена конфигурация на системата започват да си взаимодействат. След преминаването на определен праг защитите вече не предотвратяват аварията, а последователно изключват все повече елементи, за да ги предпазят.

Съвременната електроенергийна система допълнително усложнява задачата. Делът на генерацията, базирана на силова електроника, непрекъснато расте. Фотоволтаичните и вятърните централи не се държат като класическите синхронни генератори на големите атомни, въглищни, газови и водноелектрически централи. Те могат да предоставят голямо количество електроенергия, но начинът, по който участват в регулирането на напрежението, честотата, реактивната мощност и динамичната устойчивост на системата, зависи от използваните инвертори и техните настройки.

Именно тук трябва да се избягва прекалено простото заключение, че иберийският blackout е бил „причинен от ВЕИ“. Финалният европейски анализ не подкрепя подобна еднофакторна интерпретация. Проблемът е бил в начина, по който множество технологични и оперативни фактори са взаимодействали в конкретната система. Това е много по-важен извод, защото означава, че решението не е връщане към някакъв фиксиран производствен микс, а повишаване на управляемостта на системата независимо от вида на генерацията.

Във френския случай участието на Enedis е особено съществено. RTE управлява системата на ниво пренос, но след като напрежението изчезне, възстановяването трябва да достигне до реалните потребители през разпределителната мрежа. Това означава, че учението трябва да провери не само способността на RTE да възстанови системната структура, но и способността на Enedis да възстановява постепенно огромен брой потребители, като едновременно с това се управлява натоварването.

Тук се появява и въпросът за приоритетите. Болници, водоснабдяване, канализация, железопътен транспорт, телекомуникации, центрове за данни, летища, системи за спешна помощ и военни обекти не могат да бъдат възстановявани произволно. Част от тях трябва да получат захранване възможно най-рано, докато други могат да останат изключени до стабилизирането на системата.

Участието на Генералния щаб показва, че Франция разглежда електроенергията като елемент от националната устойчивост, а не само като търговска услуга. При продължителна пълна загуба на напрежение държавата трябва да може да координира действията си и без нормалните цифрови комуникации, които зависят от външно електрозахранване. Това поставя допълнителни изисквания към резервните центрове за управление, радиокомуникациите, автономните електрозахранвания и логистиката.

Има и още един важен аспект – времето. При системна авария първите секунди и минути са от значение за предотвратяване на разрастването на аварията, но след пълната загуба на напрежение започва съвсем различен процес. Възстановяването може да продължи часове и изисква постоянно преоценяване на състоянието на системата. Не е достатъчно да се произведе електроенергия. Трябва да бъде създадена стабилна електрическа мрежа, която може постепенно да поеме нови товари.

Точно затова подобно учение има много по-голяма стойност от проверката дали резервните дизелови генератори могат да бъдат стартирани. То проверява дали цялата държава има работеща процедура за преминаване от нормална електроенергийна система към режим на оцеляване и обратно към нормална работа.

В този смисъл решението на Франция е логично продължение на урока от Иберийския blackout. Европа вече има реален пример за пълна загуба на електрозахранването на огромна територия. Финалният анализ показа, че подобно събитие може да възникне вследствие на взаимодействие между множество фактори, които поотделно не изглеждат достатъчни, за да предизвикат катастрофа.

Затова през 2027 г. Франция няма просто да проверява дали електрическата мрежа е достатъчно надеждна. Тя ще проверява дали може да бъде възстановена, ако надеждността вече е била преодоляна от аварията.

Това е съществена промяна в начина, по който трябва да се мисли за електроенергийната сигурност. Надеждността означава да не допуснеш системата да се срине. Устойчивостта означава да можеш да я възстановиш, когато все пак се срине.