Японското правителство официално одобри промени в националната политика за развитие на ядрената енергетика, които за първи път след аварията във Фукушима през 2011 г. поставят конкретни количествени цели за изграждане на нови ядрени мощности. Решението беше прието на заседание на министрите с участието на министър-председателя в петък, 31 юли, като предвижда до 40-те години на XXI век да бъдат изградени между два и пет нови ядрени енергоблока, а до 50-те години общият им брой да достигне между единадесет и четиринадесет.
На пръв поглед тези числа могат да създадат впечатление, че Япония започва мащабна програма за разширяване на ядрената си енергетика. В действителност правителствените разчети показват нещо различно. Страната се подготвя да компенсира постепенното извеждане от експлоатация на реакторите, които през следващите десетилетия ще достигнат пределния разрешен срок за експлоатация. Следователно новите мощности не са планирани като рязко увеличение на ядреното производство, а като необходима замяна на остаряващите блокове, за да бъде запазен съществуващият производствен потенциал.
След аварията в АЕЦ „Фукушима Даичи“ през 2011 г. Япония спря всичките си 54 действащи тогава ядрени реактора. Част от тях впоследствие бяха окончателно спрени, а останалите преминаха през продължителни процедури за лицензиране съгласно новите, значително по-строги изисквания за безопасност. Днес в страната остават 33 реактора, които могат да бъдат експлоатирани, но реално работят едва 15. Последният пример е рестартирането на шести енергоблок на АЕЦ „Кашивазаки-Карива“, което също премина през продължителен процес на подготовка и обществен дебат.
Правителството отчита, че дори всички реактори, получили разрешение за работа, постепенно ще достигнат експлоатационния си предел през 40-те години на XXI век. Японското законодателство допуска удължаване на срока на експлоатация до 60 години при изпълнение на определени условия, но това не отменя необходимостта от подмяна на стареещите мощности. Именно тази прогноза стои зад решението да бъдат планирани нови реактори още сега, тъй като подготовката, проектирането, лицензирането и строителството на една атомна електроцентрала изискват повече от десетилетие.
Решението е пряко свързано и със Седмия основен енергиен план на Япония, приет през февруари 2025 г., който предвижда ядрената енергия да осигурява около 20% от електропроизводството на страната през фискалната 2040 година. За да бъде постигната тази цел, рестартирането на съществуващите реактори вече не е достатъчно. Правителството официално признава, че ще бъде необходимо и изграждането на нови мощности.
Особено показателни са мотивите, с които се аргументира новата политика. Ако през първите години след Фукушима основният акцент беше поставен върху безопасността и постепенното възстановяване на общественото доверие, днес водещият аргумент е гарантирането на бъдещото електроснабдяване. Министерството на икономиката, търговията и индустрията отчита, че през следващите десетилетия електропотреблението ще започне отново да нараства вследствие на цифровизацията, развитието на центровете за данни, приложенията на изкуствения интелект и политиките за електрификация на икономиката. Едновременно с това Япония продължава да търси начини да намали зависимостта си от вносни енергийни суровини.
Практически това означава фундаментална промяна в ядрената политика на страната. В продължение на повече от десетилетие основните усилия бяха насочени към рестартиране на вече построените реактори. Днес правителството за първи път след 2011 г. определя конкретни количествени цели за изграждане на нови енергоблокове. Това е ясен сигнал към енергийните компании, производителите на оборудване, строителната индустрия и университетите, че Япония възнамерява да поддържа ядрената си индустрия и през втората половина на XXI век.
Решението има значение и извън пределите на Япония. То показва, че световната ядрена енергетика постепенно навлиза в нов етап. Все повече държави вече не строят нови реактори единствено за увеличаване на производството на електроенергия, а за да предотвратят бъдещ спад на вече изградените базови мощности. Япония се превръща в един от най-ярките примери за тази тенденция – преход от политика на възстановяване след Фукушима към политика на планирано обновяване на националния ядрен парк.
