Ниското водно ниво на река Дунав продължава да оказва все по-сериозно влияние върху енергийната система на Югоизточна Европа. След като румънската АЕЦ „Черна вода“ премина към поетапно спиране на двата си енергоблока, ограничения на производството вече бяха въведени и в унгарската АЕЦ „Пакш“. Централата започна поетапно намаляване на мощността си вследствие на комбинацията от рекордно нисък речен дебит и високи температури на водата, а унгарският министър-председател Петер Мадяр предупреди, че при запазване на тенденцията не може да бъде изключено и пълно спиране на централата.
Развитието на събитията показва, че екстремните климатични явления вече не представляват единствено предизвикателство за корабоплаването и водноелектрическите централи. За първи път в рамките на няколко дни ограничения бяха наложени последователно на две от най-важните атомни електроцентрали по поречието на Дунав. Особено важно е да се отчете, че Унгария се намира в процес на подготовка за изграждането на АЕЦ „Пакш II“. Настоящата ситуация неизбежно поставя въпроса доколко използваните при проектирането хидроложки предпоставки ще останат достатъчни при все по-честите екстремни засушавания, които вече започват да се превръщат в характерна особеност на европейския климат. Това не означава, че проектът има конструктивен недостатък, а че климатичните условия, върху които се базират подобни инженерни решения, постепенно се изменят и вероятно ще изискват преоценка в бъдеще.
Сравнението между АЕЦ „Черна вода“, АЕЦ „Пакш“ и АЕЦ „Козлодуй“ показва, че трите централи използват различни инженерни решения за техническо водоснабдяване, макар всички да разчитат на Дунав като основен източник на охлаждаща вода. При АЕЦ „Черна вода“ част от проектните параметри на водовземната система са публично достъпни и позволяват да се проследи как минималните проектни речни нива са били заложени още при проектирането на централата. За АЕЦ „Пакш“ подобни експлоатационни прагове не са публично известни. Известни са единствено моментните речни нива, последвалото поетапно намаляване на мощността и предприетите мерки за ограничаване на потреблението и увеличаване на вноса на електроенергия.
От официалната позиция на АЕЦ „Козлодуй“, предоставена в отговор на запитване на AtomInfo.bg, става ясно, че още в началото на юли е създадена специална работна група за управление на ситуацията при ниски речни нива. Изпълнява се специална програма за работа при продължително понижаване на нивото на Дунав, поддържа се постоянна координация с Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, Министерството на енергетиката и Електроенергийния системен оператор, а по инициатива на българската страна е започната координация със Сърбия относно режима на работа на хидроенергийния комплекс „Джердап“. Централата потвърждава, че към момента двата блока работят съгласно производствения график.
Според официалната информация подаването на охлаждаща вода в АЕЦ „Козлодуй“ се извършва чрез собствена брегова помпена станция, изградена в дълбок залив и проектирана въз основа на стогодишни хидроложки наблюдения. Пред съоръжението функционира автоматизирана система за непрекъснат контрол на речното ниво, която позволява своевременно проследяване на тенденциите и подпомага вземането на експлоатационни решения.
Прави впечатление, че операторите на подобни критични инфраструктури по правило не публикуват конкретните експлоатационни прагове, при достигането на които би последвало ограничаване или спиране на мощностите. Това не е необичайна практика. Безопасната експлоатация на една атомна електроцентрала не се определя от една единствена числова стойност, а от комплексен анализ на множество взаимосвързани параметри. Освен нивото на реката значение имат нейният дебит, температурата на водата, прогнозите за развитието на хидроложката обстановка, възможностите за регулиране на речния режим, състоянието на електроенергийната система, наличните резерви и възможностите за внос на електроенергия. Решението за намаляване на мощността или за спиране на ядрен блок представлява непрекъсната оценка на съотношението между различните видове риск.
Продължаването на работа при влошаващи се природни условия не може да бъде безусловно, но и извеждането на голяма базова мощност от електроенергийната система също представлява сериозен системен риск. Намаляват наличните резерви, увеличава се зависимостта от внос, променят се режимите на регулиране на честотата и устойчивостта на регионалната електроенергийна система. Именно затова решенията не се основават на фиксирана числова граница, а на оценка на тенденциите и на цялостното състояние на системата.
Особено ясно тази зависимост се проявява при хидроенергийния комплекс „Железни врата“ (Джердап I и Джердап II), разположен на границата между Сърбия и Румъния. Тези съоръжения традиционно се разглеждат като производители на електроенергия, средство за регулиране на корабоплаването и инструмент за управление на водните ресурси по средното течение на Дунав. Настоящата ситуация показва, че към тези функции следва да бъде добавена още една – подпомагането на безопасната експлоатация на критична енергийна инфраструктура, разположена по течението на реката.
От официалната информация на АЕЦ „Козлодуй“ става ясно, че по инициатива на Министерството на енергетиката на България е осъществена координация с Министерството на минното дело и енергетиката на Сърбия с цел в рамките на техническите възможности на хидроенергийния комплекс „Джердап“ нивото на река Дунав след централата да бъде поддържано над необходимите експлоатационни стойности. Комплексът „Железни врата“ се експлоатира съвместно от Сърбия и Румъния съгласно действащата двустранна конвенция и при стриктно определени режими на работа. В рамките на тези технически възможности двете държави оказват съдействие за поддържане на условията, необходими за безопасната и надеждна работа на АЕЦ „Козлодуй“. Това е пример за ефективно регионално сътрудничество и за отговорно управление на общ воден ресурс в интерес на електроенергийната сигурност на Югоизточна Европа.
Случаят показва и необходимостта политиката по управление на големите хидротехнически комплекси постепенно да бъде адаптирана към новите климатични реалности. При екстремно ниски водни нива решенията за режима на работа на подобни съоръжения вече оказват влияние едновременно върху производството на водноелектрическите централи, корабоплаването, водоползването, екологичното състояние на реката и работата на базови ядрени мощности. С нарастването на честотата на екстремните засушавания значението на комплексите „Железни врата“ вероятно ще излезе далеч извън традиционната им роля. Те постепенно се превръщат в елемент от системата за управление на енергийната сигурност в Югоизточна Европа, а управлението на водните ресурси по Дунав ще се превръща във все по-важен инженерно-технически и геополитически фактор за устойчивата работа на регионалната електроенергийна система.
